Плитвичките езера и полуостров Истрия – една Хърватия, която малко познаваме (част 1)

Малко преди здрачаване пристигаме в Загреб, в подножието на планината Медвеница. Въпреки дъжда успяваме да се запознаем с най- интересните обекти в центъра  на красивия град.

В старата му част се изкачваме до висока тераса, от която се наслаждаваме на потъналата в зеленина и светлини нова част, построена покрай река Сава.

Отново вали. Насочваме се към Плитвичките езера, облечени в непромокаеми якета и дъждобрани. Минаваме през град Карловац, разположен на четири реки – Купа, Мрежица, Корана и Добра. През ХVІ век той бил вече силна крепост, а през ХVІІІ век император Йосиф II го обявил за свободен кралски град. Разположен на кръстопът, той още с възникването си се оформил като търговски и промишлен център. Непосредствено до града се намира селището Туран, с мемориал и запазени следи от обстрел по къщите – спомен от войната в Югославия през 90-те години на ХХ век.

Пътят се вие по течението на река Корана. В Растока – част от градчето Слун, слизаме и се наслаждаваме на десетките водопади, които се изсипват по отсрещния бряг.  През ХVІІІ век част от водните каскади на близката планина били укротени в мелници, а когато те загубили своето значение, собствениците ги превърнали в къщи за отдих. Сега мястото е оформено като етнографски комплекс и курортно селище.

Сред красиви гледки автобусът започва да се изкачва по склоновете на Велика и Мала Капела. В тези невисоки планини, Мала Капела и Плешивица се гушат 16 големи и малки езера, а 92 водопада се разбиват в травертиновите прагове. Планинските масиви са високи между 1250 и 1350 м над морското равнище.

Проучването на природния феномен започва през ХVІІІ век, но едва през ХХ век се оформя като туристическа атракция. Почистват се пътеки, прокарват се постепенно алеи, увеличава се постепенно проходимостта от двете страни на реките Бела, Черна и Плитвице. По инициатива на пазача на парка през 1959 г. се построяват над водата пътечки – мостчета. Най – високият водопад е 74 м., а дълбочината на езерата е около 1,5 м. Най – голямото и дълбоко до 46 м. е езерото Козяк, по което се движат малки корабчета. Всички езера гъмжат от риба. Въпреки, че никъде не видях забранителни надписи, там никой не си позволява да къса от заобикалящата ни разтителност, да изхвърля отпадъци или да лови риба. С корабчето се стига до отсрещния бряг. Три малки къщички от дърво и много масички с пейки са пръснати на голяма поляна – кафене, заведение за бърза закуска и сувенирен павилион.

Разходката продължава около 5-6 часа. До най-горната точка се изкачихме с автовлак  по тесни алеи и оттам започва слизане покрай водопадите и езерата. Дали са 92 на брой? Имаш чувството, че от всяко камъче скача вода. Минаваме близо до пещери и ниши в скалите. Който е виждал Крушунските водопади може да направи сравнение. Срещаме хора от цял свят – всеки с фотоапарат или камера в ръка. Никой не се притеснява от дъжда – каквито и да са снимките, усещането е неповторимо. Не напразно още през 1979 г. Плитвичките езера са включени в списъка на ЮНЕСКО и около тях е оформен комплекс с хотели и заведения за хранене. Можеш да бъдеш там няколко дни и да не оставиш неизбродено кътче.

Продължаваме към Риека и Опатия по красив планински път. Скоро пред очите ни се разкрива Кварнерският залив с големите острови Црес и Крък. Дълго пътуваме по крайбрежието и се наслаждаваме на селища, съществували още през средните векове и минавали в ръцете на венецианци и австрийските императори. Крепостта край град Сен впечатлява с местоположението и вида си на страж в околността. През ХVІ век градът е важно пристанище и търговски център, а жителите му – известни с независимия си нрав и безумна храброст.

Островите Црес и Крък са обрасли с гори и пасища, отглеждат се овце. Тук се провеждат празници и карнавал на Кварнерския залив със звънчари (кукери). На Црес се намира сладководно езеро, дъното на което е на 68 м. под морското равнище. По високите части сред скалите се крият защитени от закона белоглави лешояди. На остров Крък е намерена Башканската плоча, остатък от каменен олтар от ХІ век с надпис на хърватски език, изписан с глаголица.

Риека съзерцаваме от високо. Новостроящата се магистрала минава по склоновете на планината Учка, която плакне полите си в морето. Новата магистрала предизвиква възхищението ни с интересните строителни решения.

В Опатия пристигаме по тъмно и при проливен дъжд. Всичко, което чухме за миналото и настоящето на прочутия курорт на Австро – Унгария и след това на Югославия, остава напразно.

Рано сутринта вали силно, но е светло. Грабвам чадъра и фотоапарата и тръгвам по крайбрежната алея. Морето и небето са се слели в обща сива маса. Тук морето не се вълнува. По огледалната повърхност са накацали чайки, а насрещните брегове те карат да забравиш, че не си край езеро. Покрай перилата към плажа е оформена алея на „Звездите”. Срещат се имената на всички личности, допринесли за прославата на Хърватия: учени, музиканти, артисти, спортисти. Малко ме е срам, че има толкова непознати имена, но все пак Никола Тесла, Мирослав Кърлежа, Крешимир Чосоч, Горан Иванишевич, Яница Костелич са известни поне на нашето поколение.

От другата страна на алеята са хотелите: някои от времето на империята, други – от Югославската „империя”. Всички са преустроени със съвременни удобства, като е запазен стилът, в който са построени.

Арената в Пула.  ©  Боянка Койчева

Тръгваме към град Пула и след Ловран навлизаме в полуостров Истрия или Истра, както го произнасят тук. Римляните смятали местните древни истри за пирати, но това не им попречило да обсебят постепенно земите им – построили малки и по-големи градове в удобните заливи.  Следите са видими навсякъде, и то добре съхранени.

Пула е голямо пристанище с корабостроителница. Това е най-голямата военна база на бивша Югославия. Сега част от земите на базата са предвидени за луксозен курортен комплекс, но се търсят инвеститори. В корабостроителницата се строят кораби за живи товари, има и морско училище.

Непосредствено до пристана се намира „Арената”, а разходката из централната част на града ни среща със смесица от сгради, строени в различни епохи: от раждането на Христос до днес. Централният площад е „украсен” с добре запазена част от храм на Август, кметството е красива сграда от ХVІ век с релефи и скулптури. Наблизо е катедралата от ХV век, построена върху древна черква от ІV век. Арката на Сергий е истинско произведение на изкуството – скърбяща майка на римски войник, загинал в Египет, не пожалила средства за издигането й.  Зад  двойната врата на древната крепостна стена се намират някои културни институти.

Най-после дъждът спира. По пътя към Ровин се заознаваме с особен вид полски къщички – кпжуни. Те са построени от извадени при обработката на земята камъни и служат за подслон на работещите в полето.

Ровин е романтичен град, построен на полуостров с висок хълм. На хълма Монте Роза се издига огромна катедрала, посветена на св. Еуфемия. Според преданието саркофагът с тялото на загиналата за вярата светица доплувал до града. Върху основите на старата църква „Св. Георги” скоро построили нова, поставили саркофага вътре, а олтара посветили на двамата светци. От терасата пред църквата се открива прекрасна гледка към града и близките острови „Св. Катерина” и „Св. Андрей”. Островите са „вилна зона” за местните жители.

По тесни, стръмни улички на занаятчии и галеристи се спускаме в центъра. Има запазени крепостни порти с отличителните знаци на Венецианската република. Малките заливчета са изпълнени с яхти и рибарски лодки, най-различни по големина и вид.

Прекрасният ден е към края си. Отправяме се към двата курортни комплекса „Зелена лагуна” и „Плава (Синя) лагуна”. Това са хотели, заведения за хранене, игрища, казина, пристани за яхти и малки корабчета и много, много зелени плоши освен плажовете. Всичко това е се намира на няколко километра от Пореч, с който връзката е автовлакче.

Камбанарията във Воднян. ©  Боянка Койчева

Утрото започва с разходка около хотела и край брега. Разположен е сред борова гора. Под сянката важно пристъпват чайки, а катерички се стрелкат пред самите ни носове.. Младежи с големи гребла почистват тревните площи, но освен борови иглички и малки вейки не видях друг отпадък. Обиколихме цялата брегова ивица и всички пристани. Има малка морска гара, от която по разписание тръгват водни бусове до различни околни дестинации. Може да се направи еднодневна екскурзия до Венеция. Прави впечатление спокойствието, което цари тук. Няма ревящи тонколони, всички говорят прилично високо, никой не прережда на опашка за билети. Непрекъснато пристигат и заминават автобуси с туристи от различни мационалности, но всеки е усмихнат и дисциплиниран.

След обяд е планувано посещение до Вели и Мали Брион – архипелаг с още 12 малки островчета, официалната лятна резиденция на Тито от 1947 г. до смртта му.

По пътя се отбиваме във Воднян – мъничко градче сред градини от маслини, смокини и лозя. В центъра се издига барокова църква „Св. Блаже” с най-високата камбанария в Хърватия – 63 м. Чувствам се като в италианска провинция – тесни улички, тесни високи къщи и кулата в италиански стил.

Авторката на текста е потомствен турист, член на клуб „Ветерани“ към туристическо дружество „Родни балкани“ – Варна. 

Автор: Боянка Койчева