Десет неща, които можете да видите само в България

Опознай Родината през очите на чужденците, които забелязват неща, с които толкова сме свикнали, че не им обръщаме внимание. Десет любопитни неща в България, забелязани от Ингрид Понси, доброволка от Франция през зимата на 2020 г. в Русе.

Асансьорите нямат врати

© Ingrid Ponsy

Трудно е да направиш снимка на нещо, което не съществува. Ето защо от снимката може да не стане ясно, но българските асансьори нямат врати. Тоест, имат по една врата на всеки етаж, за да не паднете в дупка, но отвътре асансьорите нямат собствени врати. Така когато пътувате нагоре и надолу, имате прекрасна гледка към вътрешността на сградата.

Апартаменти с две входни врати

Мисля, че в България е разработена система за управление на вратите. Докато за асансьорите не са предвидени врати, което малко поставя сигурността под въпрос, няма една, а две входни врати за вашия апартамент.

Какво представлява „български душ“ („douche à la bulgare“), за разлика от „италиански душ“?

И така, в България душовете по принцип са вградени в стената на банята. Всъщност защо да си усложняваме живота с поставянето на вана, прозорец и всички онези безполезни неща, които намаляват пространството за душа, като може цялото помещение да е предназначено за душа? Толкова практично! Така не е необходимо да разполагате с много пространство, както е в Италия, просто разлейте вода навсякъде и тя ще изсъхне след няколко минути. Но не забравяйте да приберете тоалетната хартия далеч от водата, преди да се изкъпете и сте готови.

Кафе машини навсякъде по улиците

Когато казвам навсякъде, имам предвид НАВСЯКЪДЕ! Виждала съм кафе машини на входа на много сгради. Виждала съм кафе машини на входа на много магазини, големи и малки. Виждала съм кафе машини навсякъде по улиците. Виждала съм дори кафе машина на улицата, включена в апартамента на 6-ия етаж на съседната сграда. Кабелът се точеше от настилката към балкона на 6-ия етаж. Виждала съм и кафе машина на входа на частен гараж. Частен. Гараж.

Разноцветни сгради

© Ingrid Ponsy

Повечето сгради, които съм виждала тук, са шарени по начин, който не е такъв, какъвто трябва да изглежда. Не съм убедена, но може би дизайнът им е такъв, че да изглеждат по този начин. Какво мислите? Например тази сграда (на снимката). Наричам я „блока – дъга“: оранжево, розово, бяло, жълто… Много ми харесва и някак си, по един или друг начин, цветовете си подхождат, така че не е шокиращо. Или може би съм я виждала много пъти. Не мога да кажа повече, но ми харесва.

Монохромни сгради, но в изненадващ цвят

© Ingrid Ponsy

Русе е малък, но не чак толкова, чаровен град в България.  Разположен край самия Дунав в най-северната част на страната, някога е бил стратегическо място за търговския обмен между Европа и Османската империя. Русчук, както се е казвал по време на османското владичество на България, след това преименуван на Русе, е бил проспериращ, модерен и оживен. Съвременниците на онази епоха дори са го нарекли Малката Виена. Оттогава все още са останали някои сгради в стил необерок, реставрирани и, да кажем, в ярки цветове.

Бездомни котки и кучета, които са МНОГО ГОЛЕМИ

© Ingrid Ponsy

По улиците има много бездомни котки и кучета, но не се тревожете, те са сити, поне там, където аз живея. Съседите ми не само поддържат много добре общата градинка (това наистина е впечатляващо), но се грижат и за това уличните животни да не са гладни. Погледнете ето това. Иска ми се и мен да ме нахранят така добре. С баница. Обичам баница.

Библиотека в много малко село

© Ingrid Ponsy

Много се впечатлих, когато посетих село Бъзън, с около хиляда жители, че има библиотека! Това е страхотно. И макар че книгите са малко стари (можете да намерите и хубава колекция от винилови плочи, само казвам), все пак е по-добре от нищо. Знам, че комунизмът е бил грешка, но читалищата с библиотеки и киносалони в селата е било добра идея. Радвам се, че това още съществува.

Странен вид подредба на бутоните в асансьорите

© Ingrid Ponsy

Знам, че това е подробност, наистина нещо дребно, но беше първото нещо, което ми направи впечатление, когато пристигнах за първи път в София. И мисля, че е много забавно. Извинявам се за лошото кадриране, но в такива моменти трябва да се бърза, за да не забележи никой, че правя снимки на бутоните в асансьора и да си помисли, че съм откачалка. Вляво е асансьор, който отвежда от централния площад до метрото. Има 2 такива, от двете страни на улицата. Използвах и двата един след друг и се изгубих (очевидно), а вътре има различна информация. Единият асансьор ми казва, че отивам от първи на нулевия етаж, а другият – от втори на първи етаж. Не е нещо особено, но е забавно.

Новаторската концепция за „грипна ваканция“

„ – И така, Ингрид, няма да започнеш да преподаваш утре, защото сме по средата на грипната ваканция.

– На какво? Извинявам се, правилни ли разбрах, грипна ваканция?

– Да, точно така, грипна ваканция“.

Това се случи на 5 февруари. Отне ми няколко дни, за да приема за факт това явление, но в България всяка година училищата се затварят за седмица или две, когато хората започнат да се разболяват от грип (обичайния, не ненормалния, както е сега), за да избегнат риска от епидемия. Колко умно! И тази година не бяха една, две, три, а… момент, колко седмици бяха? Спрях да ги броя.

Текстът е публикуван на английски език в блога Le Ponpon sur le Garonne.