Патрик Дьор и музикалният фестивал „Варненско лято“ – дух на сътрудничество и споделяне
Композиторът и пианист Патрик Дьор се завръща във Варна през 2026 г., за да представи написаната от него творба за 100-годишнината на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Интервю специално за Градското списание.
Патрик Дьор е роден в Лиеж, Белгия. Пианист, композитор и писател, учил в Кралската консерватория в Лиеж, той специализира при световноизвестни професионалисти, като Люсет Декав в Париж, Никита Магалоф в Женева и Леон Флайшер в Балтимор. Концертиращ пианист по цял свят, той си сътрудничи с много оркестри, сред които е и Кралският камерен оркестър на Валония. Композитор е на повече от 45 музикални произведения. Автор е на няколко книги, в които споделя своята страст към музиката. През 2018 г. е удостоен със званието Почетен гражданин на Лиеж.

Специално за Международния музикален фестивал „Варненско лято“ е написал 2 произведения: Симфонична увертюра под формата на надежда, оп. 43, изпълнена за първи път на откриването на фестивала през 2024 г. и Концерт за пиано и струнен оркестър, оп. 49 “Joined Hands”, чиято премиера предстои на 29 юни 2026 г. Концертът е от 3 части, като първата е за лява ръка и оркестър, втората за дясна ръка и оркестър, а третата и за двете ръце. Патрик Дьор ще бъде солист на концерта с участието на Кралския камерен оркестър на Валония, Белгия.
– За втори път създавате произведение специално за Международния музикален фестивал във Варна. Какви са спомените Ви от фестивала през 2024 г., за който написахте „Симфонична увертюра под формата на надежда“?
– Варненският фестивал беше истинско откритие за мен. Веднага ми направиха впечатление духът на сътрудничество и споделяне между музикантите, както и топлото посрещане от публиката. Това е фестивал, пропит с история, който умело опазва своето наследство, но е все така жизнен и актуален. Музикалното ниво е забележително, а обстановката предлага идеален баланс между работа и почивка – паркове, плажове и отлична кухня. Премиерното изпълнение на моята „Увертюра под формата на надежда“ оп. 43 от Симфоничния оркестър на Варненската опера и под вдъхновяващото диригентство на Константин Илиевски беше изключително преживяване. Усетих професионализма и отдадеността на всеки музикант. Създаде се истинско сътрудничество: диригентът, който също е композитор, вложи особено голямо внимание във всеки детайл. Това изключително трогателно артистично сътрудничество остава завинаги запечатано в паметта ми, както и топлото отношение на публиката.
– Концертът за пиано и струнен оркестър, оп. 49 ще бъде изпълнен във Варна за първи път. Как се заради идеята да посветите произведение на стотния рожден ден на Международния музикален фестивал „Варненско лято“?
– Тази идея ми хрумна веднага, щом артистичният директор на фестивала Марио Хосен ми разказа за стогодишнината. Отдавна имах желание да напиша този концерт в оригинална форма. Трябваше да бъде произведение, подобаващо на такава годишнина. Почерпих от опита си на концертиращ пианист и композитор. Като съчетах тези две страни от работата си и включих духа на споделяне и радост, които носи фестивалът във Варна, завърших този проект само за няколко месеца. Представих идеята си на Кралския камерен оркестър на Валония и те веднага я приеха. Свиря редовно с този белгийски оркестър, с който съм свирил като солист и за който съм написал множество произведения. Този концерт ще бъде изпълнен няколко пъти и в Белгия през януари и февруари 2027 г.
– Във Вашия официален сайт, където споделяте някои от идеите си, пишете по повод на произведението: „Това предизвикателство, далеч от мисълта да бъде препятствие, се превръща в алегория за вътрешна сила: там, където човек вярва, че вижда слабост, се ражда нова сила“. Кое Ви кара да вложите в създаването на едно музикално произведение собствена философия?
– Често пиша произведенията си като композитор, вдъхновен от това, което съм прочел, от моите философски и духови пътешествия и от впечатленията от конкретни ситуации, които животът ни поднася. Всичко това отключва в мен емоции, които след това описвам чрез специфична музикална изразителност – това, което аз наричам „меланколодия“. Имам нужда от мотиви, от мелодии, но и от музикална форма, в която да облека това, което се стремя да изразя. Концертът е много изискваща рамка за един солист, съчетават се виртуозност, майсторство, прецизност и свобода. Използването на двете ръце поотделно е предизвикателство за пианиста от техническа гледна точка, а за композитора е предизвикателство как да постигне звуков баланс.
– Цезар Франк ли е Вашият любим композитор?
– Цезар Франк наистина е композитор, който бележи целия ми живот. Неговият живот, творчество и личност разкриват добре пазени тайни: дете-чудо, подложено на психологически тормоз от баща си, виртуозен пианист от много ранна възраст, неразбран артист, чиято кариера сякаш се прекъсва за 30 години, неприкриващ своето мистично вдъхновение, с хармоничен стил на композиране, отворен към модернизма и в крайна сметка композитор, който е знаел как да открои и надгради музикалните форми на немската традиция, за да създаде произведения със забележителна сложност. Изследвал съм всички негови клавирни произведения, концертите му и камерната музика за пиано и произведенията за различни ансамбли. Всички те са част от едно вдъхновяващо творчество. Но да се върна към въпроса: нямам любим композитор, защото е невъзможно да избера само един!
– Пишете и книги. Какво Ви вдъхновява да разказвате за музиката и творчеството си чрез думи?
– Понякога обичам да разказвам за любовта си към музиката и за моето призвание със средствата на литературата. Обичам също да „композирам“ с думи – да изследвам различни, понякога неочаквани подходи, които се пораждат от страстта ми към музиката. Високо ценя метафорите, които позволяват да изложа по-реалистично в някои случаи сложни концепции за музикалното изкуство. Не винаги можеш да изразиш определени образи чрез звуци. Написах всички текстове за 2 от кантатите ми – „Евангелието от Йоан“ (L’Évangile de Jean) за хор, солисти и оркестър и „Ключът на световете“ (La Clé des mondes) за детски хор, пиано, баритон и оркестър. Харесва ми идеята за преливания и трансформации.
– С какви мисли очаквате стотния рожден ден на музикалния фестивал във Варна?
– Убеден съм, че това издание ще бъде изключително. Марио Хосен удвои усилията си, за да събере разнообразни български и чужди ансамбли, солисти и изпълнители на камерна музика, воден от една обединяваща и хуманистична визия за фестивала. Стогодишнината на фестивала във Варна означава, че той е един от най-старите все още активни фестивали, плод на дългогодишна традиция, предавана от поколение на поколение. Много съм щастлив и поласкан да съм част от тези моменти, които за мен са и символ на надежда за бъдещето.
Интервюто на френски език можете да прочетете тук.







