Нено Белчев: „Видеохолика“ за седми път, видео арт по света
През първата седмица на месец август във Варна ще се проведе Международният видео арт фестивал „Видеохолика“. Седмото издание има лаконична, но същевременно многозначителна тема – „Седем“. За предстоящия фестивал и международната сцена за видео арт разказва Нено Белчев, артист и организатор на събитието.
– Тази година сте избрали темата „Седем“, която може би трябва да говори сама за себе си. С какво се отличава това издание на „Видеохолика“ от предходните?
– Колкото и да е странно, вече изминаха 7 години, за толкова време човек може да отгледа едно дете. Аз самият не мога да повярвам, че са минали толкова години. На това време посвещаваме темата „Седем“. Тази година ще се постараем да направим още по-добър фестивал от преди, всяка година се опитваме да вдигаме все повече летвата. От няколко години фестивалът има награден фонд. Така е, откакто въведохме такси за участие. Това не е входна такса, тя отива за награда. Имаме една награда от 1000 евро, чийто носител ще определи журито. Поканили сме корифеи в областта на видео арта. На българската публика са по-известни българските имена, това са Мария Василева и Яра Бубнова, най-успешните куратори на съвременно изкуство у нас. Другите гости в журито са Антонио Джеуза, който е бил куратор на десетото биенале в Москва, работи само в сферата на видео арта, изключителен специалист за руски видео арт, Маркус Хубер, организатор на фестивала transmediale в Берлин, Джейсън Уейт, работил в Музей „Гугенхайм“ като куратор на видео арт, в момента работи като главен куратор на музей в Холандия, миналогодишната победителка във фестивала – Санчирчимeг Ванчинжав от Монголия и видео артиста Лей Ми-пинг от Хонконг. Журито става все по-международно.
– Срокът за селекция завърши, известни ли са участниците?
– Тази година имаме 87 участници, ще има гостуващи програми. Антонио Джеуза ще представи ретроспективна панорама на руския видео арт. Това ще бъде лекция и прожекция. Ще има и представяне на американския видео артист Брус Чечевски. Ще покажем също филма „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“.
– Прожекциите обикновено са на различни места. Има ли нови?
– Планираме и прожекции в плувен комплекс „Приморски“. Там ще бъде красиво, защото екранът ще се отразява във водата. Опитваме се да вземем разрешение от Областна администрация да ни предостави стълбището на паметника на българо-съветската дружба, но към момента не искат да ни го предоставят безвъзмездно, а срещу наем. Мисля, че фестивалът „Водеохолика“ поддържа актуална културна атмосфера в града за разлика от доста други събития. Ние не вземаме вход.
– Сигурно и тази година имате участия като автор в международни събития?
– Да, моя работа бе включена в международна изложба на съвременното изкуство In-Sonora в Център за изкуства „Кралица София“ в Мадрид. Оказа се, че е много добре организирано събитие, но аз не успях да отида. След това участие за друга изложба ми се обади кураторка от Сао Пауло. Наскоро бях в Кунео в Италия, малък град на запад от Торино. Там организират фестивал за съвременно изкуство в някогашната зоологическа градина, която в момент е парк. Като цяло предимно участваха италиански автори, чужденците бяхме около 40 процента, от цяла Европа. Имаше и други хора от Източна Европа – един съвсем млад автор от Албания, унгарска авторка, която живее в Швейцария, една авторка от Литва. Изобщо имаше доста представители от Източна Европа. В Италия няма предубеждения към източноевропейците, както на други места. Есента заминавам за САЩ, спечелих стипендия на организацията CEC ArtsLink, която предоставя стипендии на художници от Източна Европа. Тази година имаше доста сериозна конкуренция, участници от над 30 държави, аз бях след 18-те финалисти, от тях 15 бяхме избрани да заминем за месец и половина в САЩ. Все още не знам подробната програма, след първата седмица в Ню Йорк ще ни разпределят на различни места за по един месец, престоят завършва отново в Ню Йорк.
– Значи за видео арта и мултимедийните изкуства има все повече място…
– У нас от години наблюдавам как един определен кръг, по-старото поколение, които имат властовия механизъм да контролират в някаква степен арт сцената, се опитват да омаловажат труда на младите художници и на тези, коти работят в сферата на съвременното изкуство. Опитват се да игнорират постиженията им, като се правят, че те не съществуват. Всъщност с времето и с годините им става все по-трудно, защото те контролират вече частично нещата, нямат както през социализма пълен контрол. Вече все повече млади хора се замислят, че имат достъп до интернет и там виждат какво се случва навсякъде по света, как техни връстници успяват да излязат на международната сцена и си дават сметка, че могат да правят същото. Интернет се оказа, колкото и да е подценяван от старото поколение, не сцената, където да се излага, но инструмент, който ти дава възможност да излезеш навън. Това обезсмисля техния труд да подценяват работата на по-младите. Аз лично изпитвам това на гърба си в продължение на много години, чувал съм всякакви аргументи за омаловажаване на работата ми. В началото обръщах внимание, сега го правя все по-рядко и се радвам, че успявам да проявявам ината, който е необходим, за да може човек да има малко или много някакъв успех зад граница. Радвам се, че все повече хора продължават в същата посока и имат успех. Има автори, които наистина имат престижни участия, а те в България са подминавани с абсолютно мълчание. Тук се говори само за едно единствено поколение, а то вече всъщност не е актуално. Това трябва да се каже. Крайно време е.. Ако в други сфери на обществото имаме някаква промяна, макар и козметична, във всички области на изкуството хората, които бяха доминиращи и имаха доминираща роля, не бяха сменени със смяната на системата. Тези хора не бяха заклеймени по никакъв начин за това, което правеха по времето на социализма. Някои от тях са добри професионалисти, но е крайно време да се оттеглят с достойнство и да не пречат на младите да се развиват. Някои от тях наистина не помагат, но и пречат. Трябват млади и идейни хора. После се чудим защо има емиграция… Защото на хората, които имат потенциал, не се дава възможност да се развиват. Това не е само в областта на изкуството, но тук по-ясно се вижда.
Автор: Градското списание
