Христо Йотов: Моите герои са ми добри приятели
Художникът Христо Йотов се завръща във Варна в компанията на многобройните си герои, с каквито са характерни картините му. Новата му изложба е рисувана специално за Галерия Le Papillon, където е подредена до 7 юли 2021 г.
Христо Йотов обича да се шегува със себе си и със света и това си личи в картините му. Героите му често са изключително съсредоточени в това, което правят, устремени да го постигнат, но както казва художникът, „имат безкористни стремежи и го правят с вяра“. В някои от картините авторът рисува и себе си, но присъства скришом, така че не всички зрители биха го разпознали.
– В изложбата има един Ваш автопортрет, а в други 2 картини присъствате почти скришом. Защо рисувате и себе си сред героите си?
– Защото съпреживявам действията на моите герои, обичам ги. Освен, че ги рисувам, ние вършим заедно това, което става в картината, заедно се премятаме, заедно се смеем…
„Късен автопортрет“ © Христо Йотов
– Често ли рисувате и себе си в композициите?
– Когато е възможно да вляза в композицията. Това са моите герои, те са ми добри приятели, както в живота, аз ги обичам. Рисувам ги сам в ателието си, но съм в това пространство, което рисувам. Започвайки от белиялист, заедно всички влизаме в действието.
– Сигурно много рисувахте през изминалото време, което ни принуди да се затворим?
– Картините са рисувани специално за Галерия Le Papillon. Аз и без това съм доста изолиран в ателието си и каквото става, става. То ще стане и без мен. По-добре да рисувам през това време.
– Има ли водеща картина в изложбата, която носи някаква идея?
– Всички картини са водещи. Сядам да рисувам с много голям мерак. Не може да рисуваш с по-голям или по-малък мерак. То идва отвътре и го правиш. Всички картини са варианти на този отрязък от време, в който рисувам, стъпки от извървяването на пътечка.
– Затова ли изложбата се казва „Мигове от пътя“?
– Да. При мен случайни неща няма, всичко трябва да ми е изяснено в главата, предварително правя рисунки. Други колеги, които са също талантливи, застават пред статива, без да знаят предварително какво ще рисуват, в процеса на работа това се изяснява и правят чудесни неща. Аз обаче съм обратното, предварително трябва да знам какво искам да нарисувам, то ми е в главата и доколкото ми е възможно, го рисувам.
– Защо не показвате и рисунките?
– Защото са рисунки, които са по-скоро помощни, скици. Те са важни за композицията, както постъпва режисьорът в един театър – той трябва да знае кой актьор къде ще застане, какво ще каже, как ще е облечен и какъв ще бъде като мащаб. Изкушавам се да правя рисунки заради самата рисунка, но това е друго, рисунката изразява движението на ръката, при живописта можеш да поправяш грешчиците, но при рисунката, ако ръката ти трепне, се разваля.
„Пилигрими“ © Христо Йотов
– Картината „Пилигрими“ като че ли се отличава от останалите, дори и по своя формат?
– Тя е по-приказлива картина. Ако съседната е поезия, то тази е роман. В романа има увод, развитие на събития и заключение, което тук е, че глиганът избяга (смее се).
– Автопортретът Ви роман или поезия е?
– Това е шега. Много от колегите се смятат за гении и не обичат самоиронията, за да не си помисли зрителят за тях, че не са толкова велики, колкото те смятат. Аз знам, че съм велик и мога да си позволя каквото си пожелая (смее се).
– Накъде отива светът?
– Как мога да знам. Аз съм само един селски художник. Мисля си, че това, което става, е притеснително, но поради това, че не съм на 18 години, хич не ми пука. Сигурно ще се случи след мен това, което ще се случи.
„Къща в края на града“ © Христо Йотов
– Къде рисувате?
– Ателието ми е в едно село близо до София. Отидох временно преди около 20 години и си останах там. Няма шум, няма смог, няма ги онези любопитни хора, които да се навират наоколо. Това предразполага да работиш по-усърдно и с повече концентрация. Моята работа иска концентрация, а не просто така да си излееш майсторлъка. Рисуването е моя вътрешна потребност.
– Няма как да се предположи, че картините Ви се рисуват бързо…
– Тази изложба е резултат от една година труд. Рисувах до последно. Дори една картина не успях да довърша. За големите картини понякога отива и месец…
Снимка: © Галерия Le Papillon
