Стоян Радев за спектакъла „Инстинктът“ 100 години по-късно

През 1921 г. началото на Варненския драматичен театър е поставено с пиесата „Инстинктът“ от Анри Кистмекер. Сто и една години по-късно Стоян Радев я постави отново. „Инстинктът“ вече е част от репертоара.

Анри Кистмекер (1872-1938) е белгиец, който през 1900 г. приема френско гражданство. Той е автор на стихотворения, разкази, романи и пиеси, които се играят в редица френски театри, включително Комеди франсез. Стоян Бъчваров поставя пиесата „Инстинктът“ във Варна и играе главната роля. В новия спектакъл на Варненския драматичен театър участват Велизар Емануилов, Миглена Везирова, Недялко Стефанов, Христина Джурова, Станислав Кондов, Александра Майдавска, Константин Соколов и Гергана Арнаудова. За съвременното звучене на пиесата много допринася и сценографията на Даниела Николчова.

– Какво друго знаехте за пиесата „Инстинктът“ преди да започнете да я поставяте?

– За съжаление не знаем по какъв начин преди 100 години Стоян Бъчваров е стигнал до тази пиеса. Той е пътувал много, по негово време Кистмекер е бил много известна фигура в европейското общество. Защо в България не се е запазил интерес към този автор също не знам. Опитвахме се да намерим информация, когато подготвяхме 100-годишния юбилей на театъра. Няма никакви данни. Но аз от далечната си младост знам, че първата пиеса във Варненския театър е „Инстинктът“ от Анри Кистмекер. Това за вечни времена ще бъде така. Много е хубаво е, че успяхме да я намерим. Изключително сме благодарни на Анна Сливкова, която положи усилия дори без да я молим, със собствени средства, да направи копие на пиесата в Кралската библиотека в Брюксел и каза, че това е нейният дар за 100-годишнината на театъра.

„Инстинктът“, сценография Даниела Николчова.

– Защо се заехте с режисурата на „Инстинктът“?

– Когато Аглика Стефанова – Олтеан преведе пиесата, тя ми я изпрати. Прочетох я. Очаквах някаква булевардна пиеса. Тя нямаше как да бъде включена в програмата за 100-годишнината, защото вече я бяхме  подготвили. Успяхме да направим четене на маса. Дирекцията видя, че има потенциал да се ками на сцена. Така пиесата беше планирана. Малко случайно се заех с режисурата. Би ми било много интересно да видя как са разказали тази пиеса някога Стоян Бъчваров и артистите, с които той е работил. Вълнуващо е да си дадеш сметка, че това е първата пиеса във Варненския театър. Но на нас това не ни висеше като дамоклев меч над главата. Старахме се да разкажем историята такава, каквато днес я виждаме. Смятам, че това е верният и честен подход. Не сме правили промени по текста. Това е очевидно качество на драматургията, щом не сме поискали нещо да съкратим или добавим някъде. Пиесата е такава, каквато е, със съвременния превод на Аглика Стефанова. Ние не знаем какъв е бил предишният превод, защото той не е запазен в българските архиви, нито кой е бил преводачът.

– Вие как четете тази история с главен герой лекар, който се колебае между желанието да отмъсти на невярната си съпруга или да изпълни дълга си и да спаси любовника й?

– Нашият прочит е съвременен, но темите, с които се занимава  пиесата, са съвременни във всяко време. Разумът или инстинктът, чувството или умът, сърцето или душата, кое е почтено и кое не е, кое е чест и кое безчестие. Тези и още колебания са вложени в основата на един любовен триъгълник. Разбира се, голяма качество на драматургията е смесването на жанровете. Това още Анри Кистмекер го е направил. Има комедия, драма, трагедия, водевил. Той самият е нарекъл своята пиеса „сериозна комедия“. Аз бих казал, че това е сериозен комедиен трилър заради начина, по който е написана и това, което се случва – в драматургията има криминална линия, на днешен език му казваме трилър. Историята започва с интригата, което също е качество.

„Инстинктът“, сценография Даниела Николчова.

– Срещали ли сте друг път пиеси в жанра „сериозна комедия“?

– Кистмекер е нарекъл така пиесата. Не знам той какво е имал предвид. Бих казал, че пиесата се занимава с изключително сериозни теми, но заради смесването на жанровете те се поднасят по един лек, забавен начин, като че ли не на сериозно и историята много неусетно се преобръща и завършва с предполагаема смърт.

– Приемате ли по този начин да се поднасят сериозни неща?

– За мен това е изключително добра драматургия. Останалото зависи от всеки човек, дали това му харесва.

– Имате ли любим герой в пиесата?

– Когато режисирам, никога нямам любим герой. Всичките са ми любими. Ако имам един любим, ще разказвам само неговата история, а аз искам в случая да разкажа историята на 8 човека.