С Петър Станимиров из света на комиксите
За реставрацията на стари български комикси, за предстоящата 4-та Национална изложба на българския комикс и новите творчески предизвикателства – интервю с художника Петър Станимиров.
Петър Станимиров е от художниците, работили за списание „Дъга“, с което е израснало цяло поколение. Като художник се е занимавал и с книги-игри и компютърни игри, а с комикси продължава да се занимава. Любителите на фантастиката знаят за приноса му в налагането на Стивън Кинг у нас. В богата му творческа биография присъстват много изложби и награди, но важното е, че той е изключително деен и днес.
– Името Ви се свързва с началото на жанра „книги – игри“ у нас. Какво си спомняте от онова време?
– Книгите-игри започнаха през 1990 г., когато работех в издателство „Плеяда“, създадохме го двама души художници, заедно с Димитър Стоянов. В началото идеята беше издателството да обслужва предимно художници, и то на детска литература – да осигуряваме автори и една голяма група от художници да илюстрират книгите. Започнахме с „Моята първа Библия“. В края на 1991 г. се свързах с агентката на Стивън Кинг и през 1992 г. започнахме да издаваме негови книги. Исках първият преводач да бъде Любомир Николов. Когато той дойде в издателството и му връчих ръкописа, се заговорихме, че е написал нещо като книга – игра, в която героят си самият ти и я е предложил на друго издателство, а не на мен. Той каза: „Да, но аз имам и книга за вас“ и излезе „Замъкът на таласъмите“. Започна сагата с книгите – игри, така решихме да кръстим поредицата и поставихме началото на жанра у нас. По едно време аз напуснах това издателство и създадох издателство „Мега“, което издаваше изключително и само книги-игри. Излязоха над 100 заглавия, които направихме с екип от талантливи и тогава млади писатели. Но лакомията на търговците и това, че авторите по едно време се втурнаха да работят в тази ниша, както казвахме издателите тогава, беше прекалено. Всички се втурнаха да правят книги-игри. Тогава бяха бедни времена, няма писател, който да пренебрегне такова предложение, някои от тях пишеха подобна книга за една нощ. Но на майсторите като Елена Павлова, Георги Миндизов, Любомир Николов книгите и до ден днешен се четат.
– С художниците от „Дъга“ подготвяте ли ново издание?
– Ново издание не подготвяме. Направихме 2 албума „Над дъгата“. Събираме се на всяко десето число. Всичките ми приятели, с които сме в Сдружение „Проект Дъга“, сме художници и никога не съм си позволил дори и да си помисля, че ще кръстя моето издание „Дъга“, а аз имам това право. Има обаче нахални хора, които го правят. Сотир и Пенко Гелеви навлязоха активно във филмовата индустрия. Идва им отръки да го правят. Те са автори не само на анимационни филми. Техен е документалният филм за „Дъга“, но и „Вълшебното огледало“ за Любен Зидаров.
– А Вие лично с какво се занимавате в момента?
– В момента се занимавам с доста несвойствена дейност – реставрирам комикси на автори от 40-те и 60-те години, които вече са покойници. Почти никакви следи няма от това, че са рисували комикси, освен вестници и списания. Родителите на моята колежка Десислава Минчева, художниците Юлий Минчев и майка ѝ Калина Тасева, са били тандем. Той е бил главен художник на „Септемврийче“. Там излиза първо като комикс прочутата история на Стефан Дичев „Рали“, а година-две по-късно е издадена като книга. Представям си как сутрин рано, преди да отиде на работа, Юлий Минчев е правил с молив скиците и е оставял на Калина Тасева, свободен художник, да се занимава с оцветяване и писане на текстове. Десислава Минчева нямаше нищо запазено от родителите си от този период. Наложи се да сканирам публикации от вестниците, в много лошо качество и да се опитам с компютри да направя нещо, което да изглежда като за изложба. Тези комикси ще бъдат включени в изложбата на българския исторически комикс, която ще се открие тази година на 8 май. Това ще бъде четвъртата Национална изложба на българския комикс, посветена основно на този жанр. Ще започнем от първите български комикси – на Александър Денков, история за смелия ескимос, новелизация по чужд автор, той си е направил сценария, а по-късно Змей Горянин му е написал „Заговор в двореца“, история за цар Калоян. И тези комикси се наложи да реставрирам. Те ще бъдат включени в изложбата заедно с още много непоказвани комикси.
– Оригиналите на комиксите от списание „Дъга“ запазени ли са?
– Интересно е, че дълги години, дори и по мое време, когато започнах да рисувам, рядко в издателствата връщаха оригинали. Поредиците, които давахме в „Дъга“, понякога успявахме да си ги вземем, понякога не. Повечето художници дори бяха свикнали и изобщо не си търсеха оригиналите. Работех за много издателства и единствено в издателство „Свят“, връщаха оригиналите. Това издателство може би малко хора го знаят, там се печатаха книги за чужбина. По онова време се интересувах от карикатури. Спомням си, че когато отивах вечер след работно време в полиграфическия комбинат и оглеждах кошчетата за боклук, в тях се виждаха изхвърлени карикатури. Дори Александър Денков, за когото стана дума преди малко, беше казал, че за художника не е важен оригиналът, а книгата, която ще стигне до читателите. Това говори за първите наченки на поп култура (смее се), но аз не мога да го приема.
– Успяхте ли да опазите оригиналите на Вашите комикси?
– Някои не успях да опазя. Много неща са изгубени. На някои наистина съм държал. Когато започнахме да работим дигитално, успях да си набавя някои оригинали по различни начини. Архивът ми е почти 100 процента пълен. От комиксите ми липсва целият първи епизод на „Островът на съкровищата“, плюс двата последни епизода, които не бяха отпечатани и със сигурност са изгубени. Ако съм толкова добър човек, колкото си мисля, заради хората, които уважават труда ми, ще трябва да седна и да го нарисувам. Написал съм сценарий за графична новела, ще бъде по-различно от това, което беше в „Дъга“.
– Имате ли други много спешни задачи?
– Винаги имам много задачи. Помолих Елена Павлова да напише книга за вещици, по която да работя. До края на годината трябва да завърша една книга на Марин Трошанов – „Парцалената фея и ловецът на плъхове“. Чакам с нетърпение нов сюжет от Марко Стоянович, добър мой приятел от Сърбия. Той много харесва българския комикс. Една от неговите поредици се нарича „Вековници“ и един албум е направен само от български художници, подбрани от него. Той също ще участва в четвъртата национална изложба на българския комикс. Ще имаме и гости от Румъния, директорът на Историческия музей в Брашов Николае Пепене. Те организират Международен фестивал на историческия комикс. Миналата година участвахме в изложбата там, сега те ще ни гостуват и ще ни приемат в тяхното семейство на балканските комикси.
– Сигурно не сте спрели да рисувате на ръка?
– Разбира се, че не съм. Винаги всичко рисувам първо на малък лист с молив. След това в зависимост от това какво искам да нарисувам, го правя или дигитално, или на ръка. Много обичам да рисувам с акварел, но от много време не съм го правил.
– Имате ли ученици?
– Не, но никога не отказвам такива срещи. Обичам да се срещам с млади хора, но нямам време.
