Мариус Донкин: За моноспектаклите, гражданското общество и реформите
Преди няколко дни във Варна се проведе второто издание на международния фестивал на монодрамата „Към звездите“, тази година само в рамките на два дни, с два спектакъла. За идеята и реализацията на фестивала, на който миналата година гостуваха Ерик-Еманюел Шмит и Хана Шигула, разказва актьорът Мариус Донкин.
Мариус Донкин е роден във Варна през 1950 г. Играл е в Пловдивския драматичен театър, в театър „София“, от 1979 г. е в трупата на Народния театър. Вече 40 години е на театралната сцена, а в киното сред най-известните филми с негово участие са „Петимата от Моби Дик“, „Златният век“, „Дом за нашите деца“.
– Откъде тръгна идеята за този фестивал?
– Идеята за този фестивал започна от това, че Варна кандидатства за Европейска столица на културата. Тази инициатива предполага хора, които са свързани с този град и имат отношение и възможности да свършат нещо в тази посока, да предложат идеи, които да се реализират. В началото идеята беше под една шапка да се организират театрален и оперен фестивал, които да се правят на открито – театърът в Римски терми, а операта на Аладжа манастир. Не се успя с проекта за операта и се разделихме всеки да работи в своята си област. Какво става оттук нататък с операта не знам, мисля, че това е много трудно осъществимо, защото идеята да бъдат направени на Аладжа манастир стационарни трибуни за по-голям брой публика, е трудно осъществима. Първо, мястото не позволява те да са толкова много, второ, изискват се много проекти, одобрения от много инстанции, при което силите на ентусиастите увяхват и те се отказват. Докато реализацията на фестивал за моноспектакли първо е много интересна като форма – в моноспектакъла само един актьор е на сцената и в този смисъл тази театрална форма е проява на високо майсторство. Мисля, че фестивалът защитава критериите си – миналата година Ерик-Еманюел Шмит и Хана Шигула дойдоха за първи път у нас, като гости на този фестивал.
Тази година поради дългото протакане дали ще има финансова подкрепа или не, паралелно вървеше и подготовката на фестивала. След като не получихме финансова подкрепа на местно ниво, не успяхме да поканим някои хора. Тази година, за да създава своята традиция и да съществува, фестивалът щеше да бъде в рамките на 3 дни само с ясната цел и задача да отговори на очакванията на своите чуждестранни партньори. В последствие македонците отпаднаха по ред причини, а поради лична драма в последния момент отпадна и спектакълът от Израел. Останаха само представителите на Полша и на Държавния театър на Турция. Но и това, според мен, е достатъчно, защото правим фестивала само със собствени сили.
– Още миналата година беше оповестено, че фестивалът е под егидата на ЮНЕСКО.
– Да, под егидата на културния отдел на ЮНЕСКО и на Международния театрален институт, като и двете неща се осъществиха със съгласието на госпожа Ирина Бокова, така че тя е запозната с този фестивал още от миналата година. Тази година е под егидата на Международния театрален институт, но техни представители не пътуват до Варна, защото подготвят световния конгрес през септември в Китай, на който мисля, че и ние ще имаме представител в мое лице, ако имам възможност да отида като представител на Международния театрален институт за България.
Междувременно беше създадена фондация Световен форум на изкуствата „Към звездите”, така, както се казва и фестивалът, която ще се занимава само с театралната дейност, въпреки че вече работим върху идеи за следващото издание, когато фестивалът ще се казва „Театърът и музиката на Балканите”, ще включва и музика. Разбира се, насочваме се към камерното, индивидуалното музикално изпълнение, към емблематични представители на балканските страни. Догодина няма да изключа от участие две държави, с които имаме традиционно добри връзки – Полша, с които вече имаме набелязани спектакли и Израел. Мисля, че до края на септември ще бъде избистрена концепцията, а програмата трябва да е готова до януари, защото не можеш да поканиш сериозни хора в последния момент. Освен това категорично съм решил нашият фестивал да няма конкурсен характер. По-добре да има приятелска атмосфера, хората да си помагат и да си виждат грешките обичайки се, а не критикувайки се.
– Вие също участвате в моноспектакли. Какво бихте казали за този жанр?
– Това е най-трудното, най-сладкото, най-горчивото, най-любопитното за един актьор. Скоро ще станат 40 години, откакто съм на театралната сцена, с моноспектакъл не се бях занимава до преди няколко години. Много е различно, дори мога да кажа, че продължителната работа върху един моноспектакъл създава след това трудности, когато трябва да излезеш на сцената с колегите си, където се изисква комуникация с тях. Моноспектакълът е нещо изключително трудно и интересно.
– Може ли да се каже, че у на има ниша за подобни фестивали?
– Да, и аз съм щастлив, че ние направихме нещо в това отношение. В София също се появи такъв фестивал, но само с участието на български актьори, които играят в моноспектакли. Моите колеги доказват, че са изключително даровити и упорити хора. Много от тях ходят на международни фестивали и получават награди. Моят моноспектакъл „Г-н Ибрахим и цветята на Корана” също има вече 5-6 международни награди.
– Как гледате на реформите, които се правят в областта на сценичните изкуства у нас?
– Важното е те да се реализира в добрия си вид като намерения за самостоятелност, за възможност за делегиран бюджет въз основа на реалните постъпления от броя на зрителите. Това създава големи възможности на водещите театри. Друг е въпросът, че нещата с обединенията стоят по малко по-друг начин и в зависимост от нашия, български манталитет достигат кризисен етап. Ако говорим за Варна и се обърнем назад, откакто се помня тук на сградата винаги е пишело Драматичен театър и винаги театърът и операта са били заедно. Важното е хората да имат чувство за осъвместяване, но нашият манталитет трудно може да издържи подобно нещо. Проблемът е друг – че Варна на практика няма сцена за опера, няма и концертна зала. Това е недопустимо, при положение, че искаме да бъдем Европейска столица на културата и при положение, че Варна има изключителен потенциал да има такива зали и да си реши проблема много бързо. Терени има. Всичко това може да бъде свършено за един мандат от един кмет. Моите съграждани, избирайки си общинските съветници, трябва много точно да знаят кого и защо избират, защото тези, които бъдат избрани, ще могат да бъдат реално в помощ на управление на един кмет или пък да му бъдат спирачка поради политически или лични пристрастия. Тогава каруцата няма да мръдне напред и за целия град това е безсмислено. Трябва всички да работим в една посока, иначе нищо няма да направим. Имаме възможност да решим въпроса, защото имаме нужда, а сега имаме и стимул – кандидатурата за Европейска столица на културата.
Изповядвам едно мое кредо, което съм споделял много пъти с политици: в момента, на тези избори, има възможност да се напише нещо като духовна конституция на този град със съответните права и задължения, с определяне на финансови измерения на проектите и обществените поръчки. Това може да се направи в името на града. Целта на тази духовна конституция е, разбира се, да надскочи идеята и работата да продължи с години напред. Тогава управлението ще бъде с ясни цели и възможности. Подобно предложение може да бъде като обществен договор между тези, които го предлагат и тези, които се избират – вторите поемат отговорността да изпълнят ангажимента си. Всеки от този град може да влезе в общинския съвет и да присъства на съвещанията, всеки има право да държи сметка на управляващите. Трудността е само в една посока – че след като се приеме такава конституция, оттук нататък всички, които ще се явяват на избори, няма да се конкурират в обещанията си, а всичко ще бъде въпрос на реализирането на вече поставените правила. Мисля, че това е нещо сериозно и няма да е в ущърб на моя град. Изобщо мисля, че кандидатурата за Европейска столица на културата, дори и това да не стане, означава гореща амбиция, дълбока вяра и убеденост да работиш в тази посока, което дава възможността да се измине много по-дълъг път в развитието.
Автор: Градското списание
