Арх. Росица Никифорова: Школата Баухаус и архитектурата на Българското Черноморие

По инициатива на неправителствената организация Варна Дизайн Форум от Варна тръгват изложбата и книгата „Школата Баухаус и архитектурата на Българското Черноморие“. Инициативата е посветена на 100-годишнината на школата Баухаус, която се отбелязва по цял свят. За нея разказва проф. д-р арх. Росица Никифорова, председател на Варна Дизайн Форум.

В изданието и изложбата „Школата Баухаус и архитектурата на Българското Черноморие“ са представени основно сгради от Варна, Бургас и Балчик, изразяващи този стил. Откриването на изложбата в Община Варна на 17 май бе съпътствано от лекция на немския архитект Юрген Майер.

Изложба „Школата Баухаус и архитектурата на Българското Черноморие“

– На срещата с журналисти изразихте мнение, че Баухаус е стил, който издига хората. В какъв смисъл?

– Архитект Майер, който представя във Варна своето творчество по наша покана, даде нещо като отговор на този въпрос. Баухаус не е просто бяла правоъгълна кутия, а много повече – съдържа философия, отношение към живота и още много неща. Важното е, че школата създава специфични методи на преподаване, събирайки творческия елит от цял свят, включително от Русия. Знае се, че руските конструктивисти са привлечени в Десау, за да пренасят своите знания на студентите. Създадена е фондация, която се опитва да възроди този принцип в образованието. Поначало в нашите професии – архитектура и дизайн, предаването на опита от човек на човек е изключително важно – архитектура задочно не се учи. Не случайно тези наистина легендарни художници, дизайнери и архитекти от школата Баухаус са отворили очите си за новия свят. От 20-те години на ХХ век започва нещо коренно различно – край на декоративните стилове. Знае се за прочутата международна изложба на декоративно изкуство в Париж през 1925 г., на която Константин Мелников прави павилиона на Съветска Русия, а Льо Корбюзие павилиона „L’Esprit Nouveau“. Това са двете изключително важни сгради, които бележат началото. Творците, които са работили по онова време, са осъзнавали силата на начинанието си. Разбира се, има и много политически моменти, някои дори започват да смятат, че Баухаус продължава само от 1919 до 1933 г., когато Хитлер прогонва този творчески елит отвъд пределите на Германия, но това не е истина просто, защото принципът на Баухаус не умира. Вече говорим за духа на Баухаус. Истинският стил Баухаус се приписва само на учителите от школата и на техните преки ученици. Такъв например е Арие Шарон, който 2 години преди големите гонения срещу евреите напуска Германия и в Тел Авив с още няколко други архитекти строи 4000 сгради, днес под закрила на ЮНЕСКО. Имах повод да разговарям с г-жа Виолет Бараши, зам.-посланик на Израел, участвала в подготовката на изложба за тези сгради в Санкт Петербург преди 7-8 години. Искам да покажем в България и най-вече във Варна тази изложба, за което трябва да се търси финансиране. Всичко, което е направено по принципите на Баухаус, фактически е местна традиция. Т. нар. модернизъм е повлиян от местни традиции и това е хубавото на целия стил – че той позволява това.

Изложба „Школата Баухаус и архитектурата на Българското Черноморие“

– Как е бил приет стилът Баухаус у нас по времето на социализма?

– През 50-те години е бил неглижиран. Интересно е това, че българите не сме толкова крути при разрешаването на принципни въпроси. Близката политическа история го доказва. Сградите са много хубави. В нашата изложба може да се види специфичното приложение на Баухаус. Можете да отбележите разликите в архитектурата например в Балчик и Бургас – и двата пристанищни града, лесен начин в тях да се внася и изнася култура, в които са се върнали да работят млади архитекти, завършили в Германия и приели идеите на Баухаус. Според мен не е било възможно да се разруши такава ценност, сградите са били оценени. Да си припомним това, на което са ни учили нашите преподаватели. Аз попаднах на проф. Дамянов, един от най-младите представители на поколението, завършило в Германия, без никакви ретро идеи как да организираш една жилищна сграда.

– Споменахте, че по време на проучването си за книгата и изложбата сте достигнали до извода, че хората, които живеят в такива сгради, не си дават сметка, че те са толкова ценни…

– От наша гледна точка е така. Арх. Мина Георгиева, която участва в проучването за Бургас каза, че все пак е имало и хора, които ги поддържат със собствени средства. Не стъпваме на територия на пълното отрицание.

– Във Варна има ли съборени сгради в стил Баухаус?

– Да, има, в едно от таблата ще видите няколко, които са изгубили облика си, защото са преустроени, а други просто са съборени. Сред тях е ресторантът на спирка „Почивка“. Всяка такава сграда трябва да бъде поддържана. Например в Бургас една е превърната в детска градина. Не е толкова трудно, но трябва да има средства и да се полагат грижи. С нашата инициатива се опитваме да покажем, че тези сгради са ценност. Ако усилията ни стигнат до съответните инстанции, да поставят тези сгради под защита, със сигурност ще помогнем значително.

Изложба „Школата Баухаус и архитектурата на Българското Черноморие“

– Това ли е дълбоката идея на цялата акция?

– Това е една от идеите. Другата е да запознаем гражданите и особено младите хора с Баухаус, какъв е този стил. Ако те се върнат към историята, със сигурност това поколение ще бъде наясно за какво става въпрос и няма да се случва това което виждаме днес – еклектични обществени сгради.

– След представянето на книгата и изложбата предвиждате ли други събития?

– Изложбата ще бъде експонирана малко по-късно в Дома на архитекта, след това в Бургас. Ако всичко се развива както трябва, може би през октомври ще покажем изложбата, за която споменах, свързана с работата на Арие Шарон. Имахме идея да направим знак Баухаус 100 и да го поставим на някое кръстовище във Варна. Архитект Станчо Веков направи такъв проект. Предстои ни уъркшоп за параметричен дизайн, каквито Варна Дизайн Форум организира и ще дадем задача да се изработи такъв пластичен знак. Основаната мисия на Варна Дизайн Форум е да дава идеи за градските пространства.

Може да харесате още...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Градското Списание