Георги Маринов отвъд Райската градина

С първа самостоятелна изложба във Варна гостува Георги Маринов. Той е избрал темата за Райската градина, на която е посветил 12 картини в техника енкаустика, допълнени от няколко скулптури.

Прочети още: Георги Маринов отвъд Райската градина

Изложбата „Райската градина – отломки от времето“ може да се види до 10 декември 2025 г. в Галерия Le Papillon. Картините са рисувани специално за изложбата, а 8 пластики от гранит и черен мрамор ги допълват.

Георги Маринов е роден в Троян, където завършва Средното специално художествено училище за приложни изкуства, а след това скулптура в НХА. В продължение на 15 години е управител на галерия „Българи”. Има над 15 самостоятелни изложби в България.

– Скулптура и живопис на един автор се среща по-рядко в една изложба.

– Аз съм скулптор. Хубаво е когато се показва скулптура да има и живопис. След като изложбата е самостоятелна, значи всичко трябва да е мое, затова реших да направя работи в техниката енкаустика. Работя живопис, но тази техника избрах специално за тази галерия.

– Защо избрахте тази техника за изложбата си във Варна?

– От една страна е предизвикателство към мен. От друга страна, тъй като камъкът е изключително първичен материал за скулптура, вечен, той подхожда на техниката енкаустика, която е най-древната живописна техника. Затова реших да има връзка между материалите.

– Камъкът ли е любимият Ви материал за скулптура?

– Работя предимно камък. Метал съм спрял да работя по различни причини. За мен камъкът е по-истинският материал. Ако металът е пластика, натрупваш материал, камъкът е истинската скулптура, когато само отнемаш.

– Кое е специфичното за техниката енкаустика?

– От средата на ХХ век в световен мащаб има завръщане към нея. Техниката е трудоемка, всичко сам трябва да си подготвиш. Ако работиш с акварел и масло, просто отиваш в магазина, купуваш си всичко и започваш да рисуваш. При енкаустиката си подготвяш основата, самите бои, четките са по-различни. Една четка може да се използва само веднъж, за един цвят, трябва да я съхраняваш по определен начин. Енкаустиката се работи при висока температура, за да може да се стопи материалът. Трябва предварително да знаеш какво точно правиш, за да го направиш отведнъж. Всичко трябва да е фиксирано като процес, за да се получат нещата така, както ти ги искаш. Не че не може да бъде поправено, но тогава става нещо друго. Но на практика енкаустиката е вечна техника. Документирани са работи в тази техника, нарисувани преди повече от 2000 години, които са толкова добре запечатани, че опитът да се реставрират може само да ги повреди.

– Темата ли определи техниката?

– В галерията показвам 12 картини, има и още. Темата за Райската градина има връзка с техниката, която е по-първична.

– В коя друга посока експериментирате?

– Освен с библейските теми донякъде и с античните теми в скулптурата, които са винаги актуални и съвременни.