Нено Белчев за детството, морето и отвъд него

Разговор с Нено Белчев за това защо един човек решава, че ще стане художник, за родния град, изкуството и мястото в него.

Нено Белчев е роден през 1971 г. във Варна. Завършва стенопис в НХА. Мултидисциплинарен артист, работи в областта на пърформанса, видео арта, инсталацията, новите медии и скулптурата. Осем години преподава рисуване и живопис във Варненския свободен университет. Съосновател на Международния видео арт фестивал „Видеохолика“ със 7 издания във Варна от 2008 до 2014 г. Негов проект ще видим на 4-ото издание на фестивала „Буна“ през октомври.

– В коя част на Варна израснахте? Променило ли се е съществено това място сега?

– Моите спомени като дете са от улица „Величко Костов“ 10. Там живеехме в една къща под наем. Това е близо до кино „Тракия“. В тази къща са първите ми спомени, там съм израснал. Тя вече не съществува, събориха я, построиха там блокове. На мястото на самата къща няма блок, просто няма нищо, има паркинг за коли. След това се преместихме в „Левски“ под Техническия университет и там премина по-голямата част от ученическата ми възраст, в „блока на Операта“, повечето ми приятели са деца на музиканти.

– С изкуства ли са свързани най-ярките спомени от детството?

– Да. Баща ми е художник. Дал ми е четка още когато съм бил на 40 дни, така че аз нямам спомени, в които да не се занимавам с рисуване. Това е малко нож с две остриета, не си дал право на избор на сина си, така си го заставил един вид да се занимава с това, с което се занимаваш.

– Има ли друго място, освен къщата, свързано с детството Ви, което вече го няма?

– В Пионерския дом ходех на кръжок по рисуване. Няма нужда да има пионерски дом, но там имаше общност на деца, които рисуват, Радко Мурзов ни занимаваше. Фактът, че е имало такова нещо, е положителен. Като се замислиш, повечето хора във Варна, които са станали художници, са минали оттам. Дори са повече, отколкото човек предполага, защото много от тях днес са в чужбина.

– Все пак в началото на този избор и Вашият баща…

– При мен винаги е бил баща ми. Той ме е формирал основно. Дори с Радко Мурзов се бяха скарали кой повече е допринесъл за развитието ми, но тук не може да има спор, определено е баща ми.

– Рисували ли сте море?

– Много. Дори имаше една журналистка Елена Владова, която беше написала, че съм абстрактен маринист, повлиян от китайската скулптура. За една изложба при Дора Дончева.

– Нарисувахте ли скоро нещо скоро, свързано с Варна, с море?

– Правя по-скоро проекти, свързани с морето. За фестивала „Буна“ се опитвам да реализирам един стар проект, който е отпреди 20 години. Първите запазени опити да правя подводна инсталация са от 2003 г. Кураторите на фестивала са го харесали. Включва един контраперископ и един обект. Да го наречем подводна инсталация с контраперископ, от повърхността да гледаш какво става под водата.

Откъс от интервю от поредицата „Нарисувай ми града“ с художници, родени и израснали във Варна. Цялото интервю ще бъде публикувано в тематично електронно издание. Поредицата се реализира с подкрепата на Фонд „Култура“ на Община Варна.