Варна и литературата – няколко въпроса в движение

Настоящият текст е провокиран от реализирания през есента на 2023 г. проект „Варна – автори и книги“. Осъществените интервюта доведоха до някои въпроси, които сигурно са си задавали и други.

По проекта „Варна – автори и книги“ за изключително кратък срок от около 2 месеца бяха направени 10 интервюта, 3 рецензии и 8 аудио записа на откъси от книги. Инициативата беше подкрепена по процедура за медийни проекти 2023 на Община Варна. Не че такива интервюта задължително трябва да се правят по проект, но е добре, когато една тема се обхваща с различни подходи. Може би повечето се досещат, особено тези, които следят литературни събития, че направените интервюта и рецензии в никакъв случай не представляват нещо като представителна извадка. Те обхващат една много малка част от пишещите хора, които живеят във Варна или са свързани с града. Варна не се слави като литературна столица – в това отношение при визуалните изкуства, например, нещата стоят доста по-добре. Но литературна продукция има. Книги се пишат и се издават. И ще продължат да се издават, независимо дали това става на хартия, под някаква дигитална, аудио форма или всичките заедно. Никой и нищо не може да спре един човек да пише, ако това му идва отвътре! А спирането на четенето е видно до какво води и не случайно се появяват все повече инициативи за насърчаване на четенето. Самата Община Варна, чрез Фонд „Култура“, подкрепя издаването на книги. Вярно, че на фона на останалите направления, в които ежегодно има субсидии, литературата е по-малко застъпена, но все пак има възможност да се кандидатства, за да се издаде книга или друг вид издание.

И тук започва темата с разпространението. Тя е засегната в някои от осъществените интервюта. Най-общо, ако една книга не е издадена от издателство, което се занимава с разпространение (и то зависи при какви условия), авторът разполага с целия тираж на своята книга и това се случва все по-често. За да достигне до аудитории, той може да гостува с книгата си в различни населени места. Може също да се опита да даде книгите си в книжарници, ако договори разумен процент комисона и сумите от продажбите му се изплатят по коректен начин. А може и да занесе книгите си в няколкото борси в София, откъдето те да заминат (евентуално) за различни точки на страната. Интересно е защо в Източна България няма именно такава книжна борса, която да бъде полезна за всички, които все още се занимават с книги, книжарници и т. н. Логично е да се помисли, че мястото на такава борса би било най-добре да е във Варна като най-голям град в тази част на страната. Съществуването на такава борса не зависи от наличието или липсата на по-крупни литературни събития, като фестивали, а ще улесни процеса на разпространение на книги изобщо.

Стигаме и до темата за това как една книга попада в библиотеката. Всички издатели знаят, че са задължени да предоставят безплатно определен брой от всяка издадена книга на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, от 3 до 12 според тиража. След това топката остава у авторите в случаите, когато получават тиража на книгата си, за да го разпространяват. Чрез библиотеките определени бройки от една книга също могат да попаднат в друго населено място. Всяка година Министерство на културата провежда конкурсна сесия по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност”. По тази програма библиотеките представят списък с книги, които искат да закупят. Един автор, който се саморазпространява (както и издателство, разбира се), може да уведоми библиотеките какви са неговите книги, но дали ще бъдат те включени във въпросните списъци няма гаранция. Може обаче да им ги предложи директно, ако е установил контакт. Трудно е да се осъществи такова намерение с Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, която купува книги чрез външна фирма. През последните 2 месеца на 2023 г. до библиотеката във Варна бяха подадени 2 искания за достъп до обществена информация. В едното от тях беше посочено и искане да се предостави образец на документ, с който автори и издателства могат да опишат разпространяваните от тях издания, за да ги предложат за продажба. Такъв документ няма. Любопитно е по какъв начин регионалната библиотека си набавя информация за това какви книги се издават в региона (предполага се, че това е тема от значение за такава институция), защото далеч не за всички автори се шуми в медиите, не всички правят шумни премиери и събития и са активни в социалните мрежи. И не всички издават творчеството си, за да го четат на роднински сбирки. А пък да се очаква, че всички ще подарят книги на библиотеката е нелогично. Също чрез заявление за достъп до обществена информация беше предоставен списъкът на закупените книги по цитираната по-горе програма на Министерство на културата през 2022 г. (за 2023 г. все още не беше сключен договорът с министерството, за да се предостави и той). В целия списък присъстват 5 заглавия на издателства, които са свързани с Варна. Вярно е, че те не са много – по време на Алея на книгата се побират в шатра № 1, но дори и там не присъстват всички, които все пак правят нещо. А и много по-голям е броят на авторите, които сами разпространяват книгите си. Ценно е да познаваш такива автори, защото те са като многоръката Шива и по неволя са придобили многостранен опит, от който можеш да се поучиш. Но все пак не трябва да се прекалява с очакванията на какви подвизи са способни.

Ако оставим настрана всичко, за което стана дума дотук, важно е, че днес хората са свързани чрез интернет. Така физически можеш да се намираш на едно място, но да общуваш с целия свят, стига да разбираш какво ти говорят отсреща. Този факт е достатъчно основание за интернационално, а не за регионално самочувствие.

–

Прочетете интервюта с Георги Генчев, Мария Пеловска, Коста Радев, Николай Гешев, Даниела Паскова, Свилен Иванов, Елица Виденова, Ангел Г. Ангелов, Огнян Антов, Петър Атанасов и Наталия Енева; рецензии за книги на Мария Каро, Людмил Станев, Красимир Нейков.

Чуйте Аудио откъси от книги.

Снимка: момент от кампанията за събиране на цитати „Цитирай любимия си автор“ 2013 г. по случай Световния ден на книгата. Тази инициатива се проведе от 2011 до 2016 г. съвместно от Градското списание с вече несъществуващите книжарници „Театъра“ и „Параграф 22“. Последното й издание беше през 2020 г., когато Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ прояви желание да бъде партньор. Архив на Градското списание