Христо Христов и неговите преминаващи фигури в бронз и цветове
„Всички сме преминаващи фигури и няма смисъл да се приемаме много на сериозно“, казва скулпторът Христо Христов. Новата му изложба се нарича именно „Преминаващи фигури“, включва и серия от живописни платна – все по-голямо предизвикателство за автора и може да се види във Варна до 9 юни 2021 г.
Христо Христов живее във Варна. С Галерия Le Papillon, където е подредена новата му изложба, работи от нейното създаване. През август му престои и изложба в Плевен.
– Защо озаглавихте изложбата си „Преминаващи фигури“?
– Когато подготвях изложбата се замислих, че от Академията и преди това в Каменоделското училище в Кунино рисувам и моделирам само фигури. Те имат свой собствен облик, други изчезват. Скулптурите не изчезват, но в рисунките и живописта силуетите се променят. През годините съм рисувал стилизирани фигури, релефни, следвайки контура на скулптурата. След това рисувах с ъглошлайф и полирах релефа с боя. Сега фигурите в картините ми започват да избледняват. Хората понякога не ги виждат, само аз знам къде са. Един приятел идва веднъж в ателието, гледа една картина и казва: „Това ми прилича на слон“. Казвам му, че е човешка фигура, но той вижда друго.
„Преминаващи фигури“ – изложба на Христо Христов
– Не е ли хубаво зрителят да има свобода на въображението?
– На мен ми харесва. Всеки може да види каквото иска. Един вижда лице, а то няма лице. Никога не съм рисувал портрети, глави с очи и носове, така е и в скулптурите. Може би, защото след като кандидатствах 6 години в Националната художествена академия, ми е дошло до гуша да рисувам глави и да моделирам, етюд след етюд. Заради това сега нямам никакво желание да правя портрети.
– След като преди години показвахте рисунки и скулптури, сега все повече се занимавате и с живопис. Бихте ли направили изложба само живопис?
– Изложбите ми винаги са скулптура и рисунки. Първата във Варна беше скулптури и рисунки на хартия. После един приятел от Академията ми каза: „Защо не вземеш да ги правиш тези работи на платно, много хубави ще станат“. Полека-лека започнах. Една скулптура отнема месец-два, човек се насища, започва да ми се рисува, разчиствам ателието и рисувам. Като се наситя на боите, пак сменям. Почивам си, докато правя едното и обратното. Като правя скулптури, си мисля какви картини ще рисувам. Като рисувам, си казвам: „От това може да стане скулптура“. Идеите преминават от едно в друго. Навремето се казваше категорично, че „еди кой си е скулптор“ и толкова. Сега нещата не са същите. Може да правиш всичко, стига да имаш какво да кажеш.
„Преминаващи фигури“ – изложба на Христо Христов
– Бихте ли отишли в още по-различна посока, например керамика?
– Нямам време. Имам пещ за керамика, но нямам време. Правил съм керамични скулптури. Бронзовата скулптура отнема и технологично много повече време. Някой ден може пак да направя и керамични работи. С камък съм работил само на пленери. За това трябват условия. Много ни е кратко времето. И колкото повече напредват годините, толкова по-кратко става. Все си казвам, че трябва да се работи, но не може всичко, не стига времето. Всяка моя работя я виждам като голяма пластика. Преди всяко лято правех по една голяма работа, към 2 метра, от гипс. Една направих като частна поръчка, хареса я мой познат в гипс и аз му я отлях, намира се в двора на къщата му.
„Преминаващи фигури“ – изложба на Христо Христов
– Живописта Ви като че ли се развива в цветово отношение…
– Зимата рисувах с перо и туш. Сега картините са по-леки, като че ли по-близки до графиката, по-монохромни. Синьото е акцент някъде, жълтото другаде, но като цяло тоновете са по-пастелни. Използвал съм и акрилен туш. А по-рано съм използвал в живописта и пясък. Именно това е забавлението, да откриеш за себе си нещо ново и да го направиш.
– Какво ще покажете в Плевен?
– През 2020 г. спечелих наградата на журито на биеналето на малките форми в Плевен. Така дойде и покана за изложба там. Сега започвам работа за тази изложба. И ще доразвивам този тип картини, които показвам във Варна.
Снимка на Христо Христов: © Галерия Le Papillon
