Христо Христов: Животът в цветове

Живопис в цветове е изненадата в последната изложба на скулптора Христо Христов, която може да се види до 20 юни 2020 г. във Варна. Познат със своите изящно изрисувани бронзови скулптури, които по-рано представяше в изложби и с рисунки, авторът все повече се насочва и към живописта, която от монохромна става по-цветна.

Христо Христов е роден през 1963 г. във Варна. Учил е в Техникума по обработка на камъка в село Кунино и скулптура в НХА. Предпочита скулптурата в по-голям формат, негови по-монументални пластики могат да се видят в курорта „Златни пясъци“ и на площад „Атлантическа солидарност“ (до Градската художествена галерия) във Варна, където през 2019 г. беше поставена работата му „Полет“. Има повече от 20 самостоятелни изложби в България, Германия, Австрия, Норвегия, Франция.

Последната му изложба може да се види в зала Ателие „Георги Велчев“ във Варна. Тя е първото събитие в това пространство след периода на карантина.

– Изложбата няма име, умишлено ли е това?

– Изложбата представя какво съм направил в един конкретен период от време. Голяма част от работите са създадени в периода на карантина, като предварително бях подготвил скулптурите. Аз не усетих пандемията. Това бях решил да направя.

„Бряг“ © Христо Христов

– В живописните платна се забелязват повече цветове в сравнение с по-ранните работи…

– Такава цел си бях поставил, да рисувам по-цветни картини, по-абстрактни, изолацията не ми оказа влияние да рисувам защитни маски и шлемове. Следвах си пътя. Старите ми работи са по-сиви и по-монохромни, по-графични и фигуративни. Сега ми се рисува, интересува ме само цветът, а не формата. Купувам си бои, много бои, само и само да има цвят. Има и една скулптурна работа в цвят, „Момиче с цвете“, с червено цвете, акрил върху бронз. Стана ми интересно какво ще се получи. Изпробвах тази техника.

– Докъде може да достигне цветът?

– До следващия етап, до това, което започне да те вълнува. Човек го вълнува едно, после друго. Започнах да правя и по-малки формати и това ми доставя удоволствие, но за миниатюри нямам сили (смее се). За по-големи платна – да.

„Момиче с пингвин“ © Христо Христов

– Започна ли вече следващият период в работата Ви?

– Сега правя 4 скулптури, реплики на мои работи, по поръчка. Нямам търпение пак да започна да рисувам. Веднага щом завърша скулптурите, ще рисувам. Обичам да сменям едното с другото. Идва един момент, в който все едно огладняваш, рисува ти се или ти се правят скулптури. Така ми е интересно, не да правя едно и също. Искам да направя и няколко по-монументални скулптурни работи.

– През 2019 г. дарихте една работа на Васил Ставрев на Градската художествена галерия във Варна. Защо го направихте?

– Тази работа от шамот престоя в ателието ми известен период. Намери я един съсед, купих я от него. Можех да я продам, но реших, за да се запази, да я даря, за да бъде спасена за времето.

© Христо Христов

– Обмисляте ли други изложби?

– Човек трябва да си показва работите, когато е казал нещо, а не да прави изложби през месец – два или всяка година. Трябва винаги да има нещо различно.

– Какви книги обичате да четете?

– Чета исторически книги. Скоро четох за историята на Медичите, биография на Пучини, която чете и единият ми син.