Емил Йовев: Да посрещаш изгрева

От 11 години всяка сутрин Емил Йовев снима изгрева над варненския бряг. Тази негова лична традиция присъства от 7 години в социалната мрежа, където той пожелава „Добро утро“ със своите снимки. Първата му изложба с много малка част от фотографиите може да се види във фоайето на Основна сграда на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“.

Емил Йовев е бивш състезател по колоездене, който днес е превърнал младежката си любов в професия – има ателие за поправка на велосипеди. Междувременно повече от 20 години е бил моряк. Снимките на изгрева публикува всяка сутрин във Facebook. Изложбата му „Добро утро с Емил Йовев“ се откри на 1 юли.

– Изложбата се откри на 1 юли. Имате ли спомени от July Morning?

– Не, нямам. Тази идея сега е деформирана. Хората, които са поставили традицията, са имали някаква идея, но сега те са скрити някъде. На 1 юли сутринта само от едно заведение на Крайбрежната алея чух да звучи July Morning и един човек, който кара всяка сутрин велосипед, си беше пуснал песента на телефона. Няма нищо лошо да посрещащ слънцето, но идеята е била някога друга.

Кадри от изложбата на Емил Йовев

– Вие сте бивш състезател по колоездене. Днес сте колоездач за удоволствие и поправяте велосипеди. Какво е мястото на спорта?

– Спортувах колоездене от 1968 до 1974 г. и имах успехи. Завърших Централно спортно училище в София, 3 години бях в националния отбор по писта, за 2 години имам 3 шампионски титли, 3 сребърни и 3 бронзови медала. След това ми се възпали ахилесът, през 1973 г. тъкмо подкарах, заболяха ме бъбреците и лятото, когато трябваше да бъда в най-голяма форма, ме хвана бъбречна криза. Така разбрах, че не това ще е пътят ми, че тялото ми няма да издържи на високите натоварвания. Бях в една стая с един плувец, бях максималист – ако не съм в националния отбор, значи няма да го бъде, така станах за малко и плувец. После станах моряк, пътувах от 1978 г. до 2004 г. на дълги рейсове. В началото се занимавах с поправка на велосипеди само между рейсовете, помагах на други. Ателие за поправка на велосипеди имам от 13 години. След като спрях да пътувам, взех майсторско свидетелство за това.

– Липсва ли Ви моряшкият живот?

– Обиколих много места. Кога ще отида сега в Ню Йорк, кога ще видя пирамидите, кога ще бъда в Рио де Жанейро, за да видя статуята на Христос, кога пак ще вървя по плажа Копакабана със сандали в ръце? От корабите слязох, защото един път ме върнаха с бъбречна криза и втори път си секнах кръста. Реших, че трети път няма да има. Човек трябва да вижда знаците на Вселената, които тя му изпраща, ако не ги разбереш, след това може да стане по-жестоко. Харесвам си работата, колоезденото ми беше първата любов. Всеки ден излизам с колелото, в неделя навъртам малко повече километри. Преди десетина дена участвах в състезание за изкачване на Витоша с колело, бях в категория Masters, над 60-годишни. Далеч съм от мисълта, че ще постигна велики резултати на тези години, не го правя, за да избивам комплекси, че не съм карал навремето, важното е да си държиш кормилото горе и да си завършиш маршрута. В последно време, може би заради пандемията, в световен мащаб хората, които карат велосипед, станаха повече. Имам много работа. Всяка вечер стоя до 21 часа и повече.

Снимки и медали от личния архив на Емил Йовев

– Карането на велосипед вероятно е част от снимането на изгрева?

– Всяка сутрин ставам рано, съобразявам се с часа на изгрева, да, излизам с колелото, така по-бързо се изминава разстоянието от Вълнолома до буните. От 7 години публикувам снимките с пожеланието „Добро утро“, но снимам изгрева от 11 години. В началото беше малко хаотично, дори в един момент спрях. Мои познати в чужбина, които явно са ми следили снимките, ми писаха: „Пускай пак“. И така ми стана навик. Вече имам хиляди снимки. Някои сутрини правя по 30-40 снимки.

– Какво подбрахте за изложбата?

– Избрал съм стотина снимки от последните 7 години. На екрана във фоайето вървят толкова. Отдавна имам покана от Библиотеката във Варна. Тази година направих такъв календар, с мои снимки и Кристиана Димчева ме убеди. Не се смятам за фотограф. Когато фотографите си поместват снимките, пишат отдолу подробности, а аз просто пускам снимка и пиша отгоре „Добро утро“. Това е част от моя живот, вече и от живота на някои, които следят снимките във Facebook. В началото, когато започнах да ги пускам, една читателка беше написала: „Някои хора да пишат, че са фотографи любители“. Първо се впрегнах, след това си казах, че няма смисъл, защото не съм фотограф. Снимам с малък апарат, защото мога да си го нося в джоба. Мога да си купя и голям апарат, но трябва да се грижа за него. Но друго си е да си на брега. Картината е пълна, имаш звук от морето, гларусите грачат, лятото в храстите пеят птички, подухва ветрец. Снимката е просто един уловен момент. Някои хора отправят в този момент молитви, въпроси… лошо е, ако слънцето започне да ти отговаря. (смее се).

– Бихте ли показали изложбата на друго място?

– Да, защо не, стига хората там, където отиде, да обичат морето.

Откриване на изложбата

– Има ли други хора, които са на брега на морето всяка сутрин по същото време?

– Ние сме група от десетина души, които излизат по това време. Някои бягат, други карат колело, трети през лятото се къпят в морето. В този отрязък от време сме само нашата група. Познаваме се помежду си. Преди няколко години, вече не си спомням защо, минах малко по-късно, имаше съвсем други хора, никого не познавах. Когато си празнувах 60-годишнината, събрах хората, с които се виждаме сутрин.

– В края на всяка година се появява и Ваша снимка като Дядо Коледа…

– Една година от Американската читалня бяха раздали парти шапки, бях малко брадясал и си направихме снимка с Румяна Йовева. На следващата година отново. Моя позната, която работи за фондация, ангажирана с деца в неравностойно положение, ме помоли да отида да им раздам подаръците като Дядо Коледа. Първата година отказах, но на следващата се съгласих. Виждаш радостта на децата. Посещавам и Библиотеката като Дядо Коледа.