Музика и страсти на брега на Корнуол
„Лавандулови момичета“ е най-новото заглавие в репертоара на ДТ „Стоян Бъчваров“. В спектакъла публиката се връща през 1936 година и попада в Корнуол, на брега на Атлантическия океан.
Премиерата на „Лавандулови момичета“ бе в Световния ден на театъра 27 март (първа), а втората е на 28 март. Спектакълът се играе на сцената, което предполага по-камерен кръг от публика. Именно тук се крие и ключът към неговия прочит.
Първото и важно нещо е, че в основата на текста е разказ. „Ladies in lavender“ е написан през 1908 година от Уилям Джон Лок. Този британски писател е автор и на пиеси, но е известен най-вече със своите разкази, а по произведенията му са заснети повече от 20 филма. Един от тях е „Дами в лилаво“ по въпросния разказ, за който сценария пише режисьорът на филма Чарлз Данс, театрален и филмов актьор, включително в Кралската шекспирова компания. Финалната сценична адаптация е на британския драматург Шон Маккена, от което окончателно става ясно, че можем да очакваме театър в добрите английски традиции. И това наистина е така.
Второто и също толкова важно нещо е, че актьорите в спектакъла на Варненския драматичен театър са много добре подбрани за ролите, които изпълняват. Стоян Радев Ге. К. познава добре варненската трупа, в която е актьор, но има и значителен опит като режисьор. В някои моменти от действието на „Лавандулови момичета“ зрители, които познават предходни негови спектакли, ще усетят именно неговото режисьорско решение.
Третото и също немаловажно нещо е, че спектакълът е по-камерен и публиката е на сцената. Така сякаш наистина попадаш в Корнуол и почти си част от случващото се в и около къщата на сестрите Уидингтън (сценографията е много компактна). А случващото се е накратко следното: две сестри, които живеят сами (в ролите Веселина Михалкова и Даниела Викторова), откриват на брега ранен млад мъж и го прибират в къщата си. Той се оказва поляк, цигулар, корабокруширал на път за Америка, където се е надявал да си намери доходна работа като музикант. Полякът Андреа Маровски (в ролята Недялко Стефанов) оздравява под грижите на двете сестри, които се привързват към него, особено едната, и на доктор Мед (в ролята Симеон Лютаков). Той пък му заема цигулката си, на която свири за удоволствие и така Андреа разкрива музикалния си талант, който впечатлява гостуващата в Корнуол за лятото художничка Олга Данилоф (в ролята Сияна Начева). Тя се оказва сестра на именит цигулар и решава да съобщи на Андреа, че може да промени живота му, като го срещне с брат си, но го прави, като изпраща писмо на сестрите (какво друго може да изпрати през 30-те години?), у които той е настанен. Те изгарят това хартиено писмо, но в крайна сметка Андреа заминава с Олга Данилоф, след като разбира истината и става ясно, че ако иска да промени живота си, има само един ден, за да се срещне в Лондон с цигуларя Данилоф. Във финала на филма „Дами в лилаво“ двете сестри заминават за Лондон, за да присъстват на концерта на Андреа. В пиесата всички се събират около едно радио, за да слушат концерта му.
От 30-те години на ХХ век досега са се променили много неща. Едва ли едно радио днес може да събере край себе си група хора, жадни да слушат музика. В хода на действието обаче тези факти, характерни за онази епоха, остават на заден план, защото е по-важно какво се случва. Пиесата разказва за напълно човешки чувства и страсти, за мечти, някои от които се сбъдват, а други не, както става в живота. И когато всичко е поднесено със средствата на добра драматургия и от подходящи актьори, то може да достигне до всички. Спектакълът „Лавандулови момичета“ е много добър пример за това.
