Режисьорът Гинтс Зилбалодис за работата по филма „Потоп“

Латвийският режисьор Гинтс Зилбалодис разказва за работата си по анимационния филм „Потоп“, отличен с „Оскар“. Филмът е по българските екрани.

– Природата и животните са ключови елементи на Вашите филми „Далече“ и „Потоп“. Каква беше връзката Ви с природата и животните, когато бяхте дете и как се е променила сега?

– Винаги ми е било приятно сред природата. Когато бях дете, у дома нямахме животни, но по-късно като тийнейджър имах котки, а след това и кучета. Общуването с тях ме вдъхновява. Не искам да правя антиутопични филми или реалистични драми. Мога лесно да измисля природни панорами или да комбинирам аспекти на реални пейзажи, които съм избрал. След това ги използвам в разказа, защото те не са просто фон, те са неразделна част от сюжета.

– Кои са най-ранните Ви спомени от филми, които Ви очароваха в детството?

– Започнах да се влюбвам в киното на 13 или 14 години. Баща ми ми показа много класически филми – творби на Хичкок и Кубрик, които намирах за очарователни. Има толкова много режисьори, на които се възхищавам. Разбира се, в анимацията има Миядзаки. Обичам непредвидимостта на филмите му! Четох някъде, че когато започне да прави филм, той дори не знае как ще завърши историята и разкрива това по време на творческия процес, което се случва и при мен. Моят процес не е съвсем същият, но историята продължава да се развива след  завършване на сценария. Започвам да работя върху първата сцена и след това постепенно откривам детайлите на филма, докато го правя. Също така харесвам ранните филми на Пол Томас Андерсън. Алфонсо Куарон е страхотен, допада ми как използва дълги кадри, но дори и по-простите, къси композиции са изпълнени с движение. Филмите на Куарон създават впечатлението, че са много спонтанни и документални, а всъщност всичко е внимателно проектирано, дори малките детайли на заден план. Харесвам този баланс във филм, който не изглежда специално „изграден“, а всъщност е точно такъв и създава истинско усещане за потапяне.

– Как се научихте да създавате CG модели на герои и да ги анимирате?

– Когато бях тийнейджър, се интересувах от правенето на филми като цяло. Но ми беше много трудно да правя това, които исках, без бюджет или умения. На тази възраст бях срамежлив и ми липсваше увереност. Открих, че мога да работя по анимационни филми сам, със собствено темпо и да създавам всичко, което искам. Първоначално започнах с 2D рисувана анимация на ръка, защото това изглеждаше най-простата от всички техники. Бях очарован от камерата, движението, а тези неща са много трудни за рисуване в 2D. Затова започнах да уча CG анимация. Някои от първите късометражни филми, в които използвах CGI, не бяха много добре направени технически, така че се опитах да компенсирам това с движенията на камерата. Декорите бяха много груби и анимираните герои нямаха тежест. Но усетих, че с движенията на камерата, темпото и музиката мога да компенсирам тези недостатъци. Започнах да правя късометражни филми още в гимназията, тя беше профилирана със специални художествени програми. Но се научих най-вече сам, в процеса на работата. Мисля, че вероятно съм научил повече от YouTube и от практиката, отколкото в училище. След това не съм учил в университет. Един от късометражните, които направих в гимназията, попадна на фестивали и спечели награда. Това ми даде много малък бюджет, за да направя друг късометражен филм. Реших да продължа да уча, като правя повече късометражни филми, вместо да уча в училище за анимация… Чувствах, че научавам по-добре със собственото си темпо, вместо да получавам задачи от учители… Научих много и когато направих първия си пълнометражен филм „Далече“, с което се гордея – той е моето неофициално дипломиране, ако мога така да се изразя… Разбира се, научих толкова много нови неща, правейки „Потоп“, и този процес продължава.

– Темата за катастрофални събития, оцеляване и герои, които си помагат взаимно, за да останат живи, са важни в „Потоп“. Защо разказвате подобни истории?

– Предполагам, че най-вече, защото не искам да има злодей или антагонист във филма. Тази катастрофа е нещо, което мога да използвам, за да създам конфликта и да изпратя героите по пътя им. В „Потоп“ наводнението причинява много опустошения в природата. Може би започва като злодей, но в крайна сметка героите оценяват красотата на всичко, което се оказва под вода – тя си връща част от света. Този тип природни бедствия са нещо, което не е нужно да обяснявате: всеки ги познава. Тъй като не разчитам на никакъв диалог, трябва да използвам идеи, които са директни, не изискват изложение или предистория. Тогава мога просто да се съсредоточа върху самите герои.

– Може ли „Потоп“ да бъде определен като притча с животни, представящи нас, хората?

– Да, мисля, че хората ще видят себе си в героите на филма. Но от самото начало нашият план беше животните да се държат като истински животни. Разбира се, позволихме си някои артистични свободи: в един момент котката се опитва да управлява лодката, което, предполагам, няма как да се случи в действителност! Опитахме се да направим движенията на животните възможно най-правдоподобни. Целите на героите са първични и много прости – това е необходимо, тъй като не използваме диалог. Всичко в историята е просто, но не и опростено. Искаме да използваме тези основни идеи и да имаме достатъчно време, за да ги проучим и представим в цялата им пълнота.

Интервюто е предоставено от разпространителите Арт фест.