Мод Бруйя: С България в сърцето
След една година, през която е доброволка във Варна, Мод Бруйя е отново в България. Работата й е свързана със занимания с деца. Какво я кара да се върне отново в страната?
– Защо дойдохте във Варна и какво правите тук?
– Дойдох във Варна през октомври 2014 г. по линия на Европейска доброволческа служба чрез организацията BalkanKids Foundation. Година след приключване на доброволческата ми програма все още съм в контакт със същата организация като ментор на някои доброволци и работя в Международното френско училище във Варна като отговорник за извънкласните занимания.
– Знаехте ли нещо за България, преди да дойдете тук?
– Не особено. За мой срам не знаех дори къде се намира България на картата на Европа.
– Какво Ви притеснява във Варна? В България?
– Когато вали проливно три дни, градът заприличва на океан. Бих отговорила също – първия контакт с българите, празните им усмивки. Трудно е да ги опитомиш – цитирам „Малкият принц“, но когато ги опознаеш, са изключително мили.
– Какво е различното от това, което си представяхте?
– Не си представях нещо особено преди да дойда, което ми помогна да избегна разочарования. Обожавам този град, тази страна и въпреки всичко, което можеш да чуеш, и хората.
– Какво е Вашето най-хубаво и най-лошо преживяване във Варна?
– Имам доста „най-хубави преживявания“, но ще кажа накратко – човешките срещи с българи или чужденци. Освен това възможността да съм доброволка в дом за деца сираци ме обогати много, а днес – възможността да работя в среда и система, напълно различна от познатите ми отпреди. Най-лошото ми преживяване е, когато ме ухапа куче, и то домашно.
– Имате ли предпочитано място във Варна?
– Много обичам да ходя в „Кубо“, за да изпия питие с приятели. Най-много ми харесва да ходя на комунистическия паметник (Паметника на българо-съветската дружба, б. ред.) и да наблюдавам залеза на слънцето.
– Коя е първата дума на български, която научихте или любимата Ви дума?
– Първата дума, която научих, бе „Чакай!“, но любимата ми е „Хайде!“, която използвам много често и на френски в разговор с приятелите ми.
– Какво бихте сготвили на един българин?
– Специалитет от моята област – r?p?es (дебела или тънка палачинка от настъргани картофи, с или без яйца) или палачинки, защото се приготвят лесно.
– Какво Ви липсва тук?
– Хубав хляб и сирене, което се превръща в необходимост. Търся непременно хубава франзела и сирене – невъзможно, не са френски. Следователно имам късмет.
– Какво ще отнесете с Вас от България?
– Конкретно – продукти на базата на роза, а духовно – България в сърцето си.
Интервюто е част от поредицата „Десет въпроса към…“, реализирана от Бенят Тома, стажант на Градското списание. Интервюто на френски език може да се прочете всайта D?couvrir Varna.
Автор: Бенят Тома
