Снежана Славова: Българският фолклор като вдъхновение

Снежана Славова има 2 любими теми в работата си – дамски портрети с български фолклорни носии и натюрморти, в които често присъстват елементи от българския бит. Портретите й се харесват и в чужбина, а тя казва, че намира голямо вдъхновение във Велико Търново, където живее. 

Първата си самостоятелна изложба във Варна Снежана Славова представи в Галерия Le Papillon във Варна.

– Правите първа изложба във Варна. Досега не сте ли имали повод да гостувате в този град?

– Всичко е стечение на обстоятелствата. Почти всички мои изложби са били в София. Съвсем в началото на 80-те имах в 2 във Велико Търново и от 1992 г. насам изложбите ми са в София, с изключение на една, която бе в Буенос Айрес. Картините, които показвам сега, са рисувани специално за изложбата във Варна. Рисувах с мисълта, че изложбата ще бъде по това време на годината, през пролетта. Затова преобладават пролетни сюжети, цветя, девойки в лазарска носия.

– Отдавна ли рисувате женски фолклорни портрети?

– Фолклорни женски портрети правя отдавна, първите показах през 1992 г. в София. Може би до днес съм нарисувала стотина.

– С какво Ви привлича тази тема?

– Първо с традицията, която носи българската носия, с нейното богатство, благодатна е за живописване.

– Правите ли етнографски проучвания?

– Да, разбира се. Например невестинската носия е от Плевенско, носията в червено е от Софийско.

„Момиче в невестинска носия“

– Тоест, в тези портрети не влагате измислици?

– Не, всичко е конкретно.

– Какви източници използвате?

– Книги, снимки, албуми. Вкъщи имам много албуми с носии и етнографски издания.

– Всъщност Вие сте изследовател на българската носия…

– Да, може да се каже. Интересното е, че 12 години работих с една галерия във Великобритания, където тези портрети се радваха на голям интерес. В Буенос Айрес пък харесаха всичко…

– Коя Ви е любимата българска фолклорна област?

– Нямам любима фолклорна област. Един от най-пищните райони е в Югозападна България. Там носиите са най-богати и най-благодатни за рисуване. Накитите, бродериите, шевиците и тъканите са специфични.

– С какво Ви вдъхновява Велико Търново?

– С атмосферата. Това е изключителен град с много запазен дух от миналото, старинна архитектура, място, което вдъхновява не само мен, но и много други художници. Имам щастието да живея там, не ми е хрумвало да се местя.

– За натюрмортите събирате ли стари вещи?

– Натюрморти рисувам в традицията на старите майстори. Събирам и предмети от бита на българина, българската керамика, която използвам като сюжет. Имам много картини със старинни съдове, с бусинска керамика. Село Бусинци се намира в Трънския край, там са запазени традиции в българската керамика. Работя от петнадесетина години с Фондация Д-р Стамен Григоров, на името на откривателя на бактерията Lactobacillus bulgaricus, който е роден в този край. Фондацията организира пленери за художници и керамици, като положи големи усилия за запазване на традициите на бусинската керамика.

– Портретите или натюрмортите са Ви любимият жанр?

– И двете, редувам ги. Правя и пейзажи, но по-рядко. Портретът е един от най-трудните жанрове. Картините си не рисувам бързо, трудоемки са. След тази изложба малко ще си почина. 

Автор: Градското списание