Улоф Викстранд от Enforcer: Искам да изведа хеви метъла напред*

Enforcer са от вълната групи, които в началото на новото хилядолетие възродиха класическия хеви метъл. И така вече 20 години шведите проповядват култа по целия свят.

Интервюто с Улоф Викстранд, вокалист, лидер, китарист и основен композитор на шведската група, е реализирано по повод първото ѝ гостуване в България през 2025 г.

– Как новите поколения възприемат тази нова хеви метъл вълна?

– По отношение на нашето поколение, всичко е страхотно. Повечето наши фенове или са на нашата възраст, или са по-малки. Проблемът е, че този хеви метъл, който ние изпълняваме, не се възприема от по-големите от нас, от по-възрастните. Те наистина не ни приемат. Не приемат нашата музика. Според мен ние изпълняваме хеви метъла така, както би трябвало да звучи за нашето поколение и то наистина ни одобрява.

– Тоест, има пропаст между поколенията?

– Абсолютно. През цялата ми кариера чувствам, че Enforcer не са приемани от предишните поколения. Не от най-старите. Имам много приятели, които са свирили в групи през 80-те. Те ни слушат и приемат. По-скоро хората, които са отраснали с екстремната музикална култура, с дет метъла, те не смятат, че сме толкова тежки. Те си живеят в 90-те и въобще не се интересуват от онова, което се е случило след това. Но го разбирам, защото и с мен е така. И аз се забивам в определени неща. От нашата гледна точка, ние създаваме такъв хеви метъл, какъвто трябва да бъде.

– От коя декада са вашите основни влияния?

– Влиянията са ми от всичко, което слушам. И това не е само хеви метълът. По отношение на композирането съм се вдъхновявал от много различна музика. Понякога, признавам си, че съм се вдъхновявал дори от музика, която не харесвам. Винаги има нещо, което би могъл да отнесеш със себе си. Пускам си радио, чувам някаква мелодия в някаква поп песен и тя ме провокира. Дори и въобще да не харесвам песента. Нещо се е забило в главата ми и проработва в моя контекст. Вдъхновявам се буквално от всичко, което слушам. А днес това наистина е всичко. Много хеви метъл и заедно с него мелодичен рок, класическа музика, джаз, фюжън. Музика от 60-те и 70-те, 80-те. Не харесвам това, че през 90-те при метъла имаше криза на идентичността и музикантите се опитаха да използват алтернативния звук. Тези неща въобще не ми харесват. За мен беше напълно безсмислено хеви метъл гурпите да се опитват да се приспособят към комерсиалния климат на 90-те. Беше много мрачно време. Докато ние не възкресихме метъла през 2005. Някои от новите банди са склонни да останат в 90-те, но ние ги игнорираме и настъпваме газта. Аз искам да развивам стила хеви метъл. Нямам никакви намерения да превръщам Enforcer в носталгична група. Вземам всичко, което се е случило преди положението да се обърка. Така продължавам да развивам стила в посоката, в която трябва да върви.

– Доколко е важно за теб да си широкоскроен като музикант?

– Абсолютно важно. Това различава Enforcer от голяма част от останалите групи. Ние сме много широкоскроени, защото вкарваме друг вид влияния, слушаме други групи. В противен случай ще се превърнем в банда, изтъкана от клишета. Не искам Enforcer да се превръщат в клише. Искам да продължа да се боря и винаги да правя по-добри песни без каквито и да е ограничения. Ако се огранича в слушането на само един тип музика, Enforcer ще се превърнат в най-скучната група в световната история. Но нямам намерение да го правя. Искам да изведа хеви метъла напред.

– Кое е клишето в хеви метъла, което те дразни най-много?

– Когато групите се фокусират върху стила, но не и върху създаването на песни. Това много ме дразни. Когато видя, че някой иска да звучи като хеви метъл група от 1982. И остава там. Фокусира се върху продукцията и естетиката от тогава. Върху имиджа, но без наличието на песни. Не че ме дразни, но не мога да се насиля да чуя нещо подобно. За мен е важно винаги да излизаш с подходящите песни и те да стоят адекватно зад всичко, което правиш. Не се оплаквам, защото и аз съм бил в това положение. Когато съм се учил как се създават парчета, когато издавахме първия албум, бяхме копие. Но така се учех. Откривахме как се правят нещата, учехме се как да пишем песни. Винаги има процеси, които се развиват.

– Днес музиката не е ли по-скоро имидж?

– Ако говорим за метъла като цяло, не се оплаквам от сцената. Но има много пробойни. Особено в социалните медии, където съм попадал на групи, които трупат популярност преди да са изкарали и една песен. Тези платформи наистина са един от начините да изплуваш. Не мисля обаче, че всеки трябва да разбива границите по този начин. Винаги съм смятал, че е много важно за Enforcer да запазят имиджа си. А имиджът в метъла беше изгубен в годините, когато основах групата през 2004-2005. Дотогава отиваш в местния клуб и всички банди изглеждат по един и същ начин, а музикантите, обути в анцузи, с коси, вързани с ластик. Всички бяха едни такива средностатистически. За мен метълът трябва да е на върха по всички показатели. Това е много важно и много важен фактор, когато става въпрос за забавление. А то винаги трябва да присъства. За това и имиджът е толкова важен. Но не е добре, ако фокусът е само върху него. Всичко е едно цяло, цялостен пакет. Трябва да имаш имидж, но трябват и песни, и отношение. Трябва да се представяш по начин, по който хората да се идентифицират с групата. Тези неща са наистина много важни.

– Кое е най-голямото предизвикателство пред Enforcer днес?

– Да бъдем актуални. Едно е да създадеш първите си два албума, когато си начинаещ и пълен с ентусиазъм, когато е вълнуващо, че издаваш и си нещо ново за сцената. Друго е предизвикателството да запазиш това ниво и да си актуален, след като първоначалното вълнение, че се е появила нова група постихне. В такъв момент е винаги предизвикателство да останеш верен на феновете си, на себе си, на култа, който си изградил. И в същото време да се развиваш. За това и всеки говори за баланс между тези елементи. Като в същото време продължаваш да създаваш фенове и да си създаваш възможности да излизаш и да свириш пред хора.

– Enforcer са от Швеция. До колко е вярно, че всеки музикант от Швеция е повлиян от ABBA?

– Ние не сме повлияни от тях. Обичам ги. Не ме разбирай погрешно. Става въпрос, че когато израствах и формирах музикалната си идентичност, не изглеждаше, че всеки харесва ABBA. Това стана години по-късно. Когато бях дете, ABBA изглеждаха като тъпа поп група, която се харесваше от нечии родители. ABBA не са ми повлияли директно. Отрих тяхната гениалност в края на 30-те ми години. Но като хлапе? Едва ли. Бих отбелязал, че ABBA поставиха стандарт, който се отрази на групите от 70-те и 80-те. Enforcer са много повлияни от Europe. А ABBA са оказали голямо влияние в началото на Europe. Усетът им за мелодия и способностите им за създаване на песни ги има и в Europe, които са израснали в културна среда, създадена от ABBA. От това си правя извода, че косвено съм повлиян от тях чрез други групи, но не и директно. В Швеция музикалният климат е много мелодичен и в същото време е пропит с меланхолия. Култура в страната, за чието изграждане ABBA със сигурност са помогнали.

– Каква е причината всяка скандинавска страна да има свой отличителен стил метъл?

– Ако вземем отделните метъл стилове от гледна точка на историята, всеки от тях е възникнал от съвсем малко локално общество. В него хората наистина са били отдадени, вдъхновявали са се един друг и в резултат се появяват много различни банди. Вземи сцената в Холивуд през 80-те. Тя е била отделен балон, в който е имало много групи, които са си влияели, за да се превърнат в нещо по-голямо. Вземи траша на Бей Ериа. Тогава се създават толкова много банди. Да, от една шепа хора, но толкова повлияни един от друг. Съревновавали са се, създавали са страхотна музика и в един момент се появяват тези велики групи. Насочваме се към норвежката блек метъл сцена. Това е било едно малко затворено общество. Точно както дет метъла в Стокхолм. Малки балони тук и там от хора, които взаимно са се вдъхновявали и в някакъв момент създаденото от тях започва да се свързва с музикалната култура на цялата страна. Същото се получи и с нас. Когато започвахме през 2004-2005, бяхме една компания от групи и музиканти, които излизаха заедно, свиреха заедно, но не се съревноваваха, защото бяха приятели. И в същото време всеки искаше да изпъкне, но и следеше какво правеха другите. Вдъхновявахме се взаимно. Всеки искаше да е по-добър от останалите. Следващия път да бъде по-добър и по-екстремен от тях. Така започват метъл сцените.

– Кое тогава е най-голямото предимство на Enforcer?

– Най-голямото ни предимство е, че ние сме цялостен продукт. Имаме страхотни песни. Дори и да ги изсвирим на акустична китара, си остават страхотни. Живите ни изпълнения са изключително енергични и интензивни. Когато гледам други банди, те просто излизат и свирят. Не правят нищо друго. Стоят и толкова. А това не носи енергия. Тук е разликата с Enforcer. Според мен ние сме екстремно енергични. В каталога ни има всякакви различно звучащи песни. Не изпълняваме десет вариации на една единствена композиция. В музиката ни са отразени много различни лица на групата. Което ми напомня, че всъщност това е целта ми. Групите, от които самият аз съм вдъхновен, без значение дали става въпрос за Black Sabbath или Judas Priest, през цялата им кариера имат толкова различно звучащи песни. Имат бавни тежки композиции, бързи песни, след което най-нежната балада. И цялото това разнообразие се вписва в концепцията на групата. Това е начинът, по който искам да изглеждат Enforcer. А ние сме група музиканти, които заедно създават метъл и се забавляват. Според мен това е предимството, което имаме пред останалите.

* Заглавието е на Градското списание.

Публикацията е със съкращения и е по повод 20-годишнината на предаването „От другата страна“, която се навършва тази година.  

Цялото интервюто е излъчено в предаването „От другата страна“ по БНР Радио Варна на 24 февруари 2025 г. и публикувано в сайта https://otdrugatastrana.webham.eu.