Бела Бенова за пътешествията в търсене на фарове

Пътешественик с велосипед в търсене на фарове по света, Бела Бенова разказва с интерес за своите преживявания. Кратък разказ за началото на тази нейна страст.

Първото ми посещение на фар беше този на Галата. Изобщо това е първият ми спомен за фар. Трифон (Трифонов, пазач на фара, бел. ред.) се наложи да блъска по ръждясалия люк, но влязохме. След това седнахме да ми разказва. Още помня една негова фраза: „Когато човекът, отплавал в морето, за първи път се обърнал с гръб назад към сушата, останала зад него, за да се ориентира, тогава той се превърнал в навигатор“. На мен това ми се стори много романтично, но и много техническо. Винаги си спомням тези негови думи, независимо дали съм в морето или на сушата с колелото и трябва да се ориентирам. Когато започна да се лутам, спирам и се обръщам назад, за да погледна пътя, по който съм дошла и после гледам карти и други съвременни средства.

Всички други срещи с пазачи на фарове в България бяха интересни. Това, което много очаквах – да има истории за приключения, за морски катастрофи, нямаше. Такива има в литературата, предимно британската, там процесите на строеж на фарове са започнали по-рано, при доста по-тежки условия, отколкото при нас и е имало много хора с тежки съдби, катастрофи, но и много повече записана история. В България това, което ми разказваха, далеч не бяха грандиозни морски приключения, а по-скоро за ежедневие, което понякога дори ми се струваше скучно. Хората, които стопанисват фаровете, мъже, няма да седнат да разказват сълзливи истории, за тях това, което правят, е работа.

През 2007 г. беше първото ми пътешествие по цялото българско Черноморие с приятели, тогава нямах опит и се страхувах да тръгна сама. Нямах и опит да живея на палатка, нито знаех как да си направя лагера. Сега, 18 години по-късно, съм спала къде ли не, включително на места, където нямам право, прескачайки бариери и ограждения. Не че се гордея с това, но всеки, който има страст, знае, че за това е готов да пристъпи граница или закони.

През 2008 г. бях в командировка в Ирландия. Много голяма любов изпитвам към това място. Имам чувството, че душата ми е оттам. Тъй като вече бях осъществила едно пътешествие, имах желание да продължа. Казах на тогавашния ми партньор и решихме то да е из Румъния. Един път щяха да ни арестуват, защото бяхме в защитена част на делтата на Дунав, спаси ни един липованец, който ни качи в лодката си.

През 2009 г. пътешествах из Гърция. През 2010 година за първи път тръгнах сама. Много ме беше страх, но знаех, че рано или късно трябва да преодолея този страх, за да не завися от останалите, за които ставаше все по-трудно да се включват – някои от тях създадоха семейства. Тогава обиколих из всички крайбрежни държави на бивша Югославия – Черна гора, Хърватска, малка част от Словения и влязох в Италия. Беше доста тежко. Бях си внушила, че всеки път трябва да спя на плажа. В Хърватска, например, има голяма глоба за това и хората ги гонят. За да не ме хващат, не спях на палатка, а просто под открито небе, ядяха ме комарите. Човек обаче се учи от грешките си и трупа опит.

Записът е направен по време на срещата с Бела Бенова на 5 февруари 2026 г. като гост на Гаро Кешишян в неговата инициатива „Благодатни четвъртъци“.

Откъс от книгата на Бела Бенова „По пътя на пулсиращата светлина“ можете да прочетете тук.