Художникът Валентин Ангелов в търсене на лятото
Лятото с вкус на Италия присъства в изложбата на Валентин Ангелов във Варна, озаглавена „Закъсняло лято“. Пейзажите и стилните дамски лица, които надничат от картините, са вдъхновено от едно пребиваване на автора в Тоскана.
След 2 съвместни изложби със скулптора Петко Арнаудов в Галерия Le Papillon, сега Валентин Ангелов се представя самостоятелно, макар че присъстват и няколко пластики на неговия колега. Всички картини са рисувани тази година и се показват за първи път във Варна. До 6 септември 2023 г. зрителите могат да видят изложбата „Закъсняло лято“. Пейзажите са летни и доста от тях морски, но небето често е облачно. Авторът разказва с какво още го е вдъхновила Италия, макар че той е на мнение, че „колкото по-малко говори художникът и колкото повече рисува, толкова по-добре.“
– Какво открихте в Тоскана ?
– С моя дългогодишен приятел и колега Петко Арнаудов, с когото години наред правим изложби като тандем, се оказа, че имаме много хубава и приятна, но и много трудоемка поръчка в Тоскана. Трябваше да рисуваме в един стар замък. Бяхме от края на март в продължение на месец и половина. Там времето беше ужасно, както и тук. Беше като в тропиците – всеки ден до обед вали дъжд, след това грее слънце, след това в 5 часа пак започва дъжд. Не беше страшно, ние бяхме вътре, работихме. Разказвам го, защото има връзка с климата и времето тук. И тук казвахме: „Няма лято“, „Всичко се провали“, „Климатични промени“ и т. н. Опитах се да нарисувам моите впечатления от там, от миналото лято, за да си припомня миналите лета и хубави дни и да си пожелаем лятото да не свършва и да не закъснява толкова много.
– Затова ли е толкова мрачно небето в някои картини?
– Някой път – да. Точно закъсняло лято, пусти плажове. Във Варна сте свикнали с това. Аз съм идвал един път във Варна в късна есен или ранна пролет и е малко стресиращо, различно, малко безцветно, студено, ветровито, не е такова, каквото ние, софиянци, го знаем, с шума и хората, радостта, заведенията, морето. Това е много впечатляващо. Опитах се да пресъздам своите впечатления от едно горещо лято, от едно бъдещо, мило, закъсняло лято.
– Стенописи ли рисувахте в Италия?
– Да. Трябваше да влезем в тази предренесансова стилистика. Рисувах всъщност илюстрации от инкунабули (първите печатни книги в Европа, бел. ред.) – стари книги, които много богатите хора са можели да си позволят да поръчат. Първата част е Библия, а втората е за живота на този богат земевладелец, как се жени, как бере лозето, как прави виното… за да остане за поколенията.
– В изложбата Ви има и дамски портрети…
– Това са мечтания, сънища, спомен за ренесансови мадони, за едни красиви жени, които са като девици.
– Няма как да не Ви се зададе въпрос за комиксите. Ще се върнете ли някога към това изкуство?
– Това е минало. Комиксите ми лежат на сърцето. След промените мога да се похваля, че успях да събера цялата група колеги, които правехме списание „Дъга“ и да започнем сбирки всеки четвъртък в един клуб. Аз съм виновен, защото престанах да ходя, а те направиха секция „Комикс“ в СБХ, направиха ме и член на секцията, те се развиват и правят изложби, а аз нямам време за това, за което съм виновен. Нямам време да седна да рисувам. За да направиш един комикс, трябва да си отделиш 6 месеца само за това, да разработваш типажи, да рисуваш квадратчета, кадри, това е като сценарий за филм.
„Времето е спряло“ © Валентин Ангелов
– Ще посетите ли други места това лято? То продължава.
– Мисля да отида в Казабланка, в Акапулко, на Малдивите да мина и на Канарските острови, но най-късно до края на септември, защото после имам работа. (отговорът на този въпрос трябва да се приема с чувство за хумор).
