Чарли Паркър в проекта „Джаз енциклопедия“ на Сашо Анастасов

В джаз музиката има двама пожизнени гении. Единият от тях, разбира се, е Луис Армстронг – любимец на публиката и печелещ винаги благоразположението й. Вторият се казва Чарли Паркър.

За разлика от Луис Армстронг, той ненавижда обществото и не намира в него собственото си място. Макар че и двамата са произлезли от една и съща среда, контрастът между тях е поразителен.

Чарли Паркър е не само създател на стила бибоп в джаза, но той завинаги отдели традиционния джаз, познат дотогава и създаде джаз, който и до днес е наричан „съвременен джаз“.

За Чарли Паркър може да се каже, че е един от малкото джаз музиканти, на които им е провървяло на биографи. Книгата на Рос Ръсел „Птицата живее!“ (Bird Lives! The High Life & Hard Times of Charlie (Yardbird) Parker) макар и пропита с романтизъм е първокласен труд за музиканта. От тази книга, излязла през 1973 г., се черпят много факти за живота на Паркър.

© Сашо Анастасов, рисунка, 60х90 см., 2009 г.

Чарли Паркър Джуниър (или Птицата) е роден на 29 август 1920 година в Канзас Сити, САЩ. Детството му преминава в черното гето на града, където имало много увеселителни заведения и музикални клубове. Бащата на Паркър бил треторазряден певец и танцьор и напуснал семейството, когато Чарли бил съвсем малък. Майка му направила почти невъзможното за едно бедно семейство за отглеждането на своя син. Тъй като от малък Чарли се интересувал от музика, когато бил на 11 години майка му му подарила саксофон за 45 долара, което се оказва съдбоносен момент в живота му.

Като доста музиканти от онова време, Чарли Паркър бил самоук. Младите чернокожи музиканти по традиция свирели под опеката на опитен майстор, от когото общо-взето усвоявали неговия стил. Чарли Паркър се опитвал сам да открие музикалните закони и тайни. Той се придвижвал бавно напред, докато един ден не го осенила мисълта, че музиката се основава на 12 полутона, всеки от които може да стане основа на отделна звукова система от акорди и че определа мелодия може да се пренесе от една тоналност в друга. Той не подозирал, че много от тези тоналности на практика не се използват от музикантите. Три четвърти от джаз композициите по онова време се изпълнявали в 4 тоналности: до мажор, фа мажор, си бемол мажор и ми бемол мажор. Чарли Паркър обръщал еднакво внимание на всичките 12 полутона и се научил с лекота да преминава от една тоналност в друга. Това в някаква степен обяснява изобилието от хроматизми, станали характерна черта на бибопа.

На 14 години, след като майка му отивала вечер на работа, Чарли Паркър излизал от дома и обикалял из клубовете, за да слуша местните музиканти, най-вече Лестър Йънг, за да наблюдава движението на пръстите по клапаните на иструмента. Записал се и в училищния бенд, в който свирел Джим Рейни, станал по-късно виден джаз музикант. Чарли Паркър участвал в джем сешъни и увеселителни партита. Скоро след това зарязал ученето и на 15 години напуснал училище.

В епохата на блуса и суинга Чарли Паркър се опитвал да създаде друг, свой стил. Това не винаги се приемало твърде добре – на един джем сешън го замерили с чиния. Чарли Паркър излязъл от залата, но не и от музиката.

Всичко в живота на Чарли Паркър се развивало бурно. На 15 години той се жени за 19-годишната Ребека, на 17 години става баща. По това време открива и наркотиците, но започва да свири в оркестъра на Том Дъглас – музикан с академично образование, който запознава Паркър с хармониите и музикантът започва да свири все по-добре. По това време получава и прякора си Птицата, за което съществуват различни версии. Една от тях гласи,че просто много обичал да яде печено пиле.

До 1938 г. Чарли Паркър свири в различни групи в Чикаго, Ню Йорк и Канзас. Живее мизерно, дори мие чинии в един ресторант. Три години свири в оркестъра на Джей Макшен, с който прави първите си записи. На 20 години Чарли Паркър вече бил един от най-добрите алт саксофонисти на джаз сцената. През 1942 г. напуска оркестъра и продължава да свири из клубовете в Ню Йорк, водейки гладно съществуване. Една вечер прочулия се музикант отиват да слушат барабанистът Кени Кларк и пианистът Телониъс Монк. По-късно Кларк си спомня: „Бърд ни изуми – той свиреше без да си поема дъх. Свиреше фрази, които бяха за ударни инструменти, два пъти по-бързо от Лестър Йънг. Бърд не вървеше по нашия път, той ни показваше нова посока. Това не беше просто начин на свирене, а той самият“.  

През 1942 г. Чарли Паркър започнал да свири в престижния нюйоркски клуб Minton’s Playhouse заедно с Дизи Гилеспи, който не му отстъпвал по творческа фантазия. Тогава била поставена основата на новия стил бибоп и се оформил широк кръг от почитатели. За крал на тази музика единодушно бил признат Чарли Паркър. Бопърите въвели нетипични по-рано за джаза интервали, резки музикални фрази, които хаотично се съчетавали една с друга. Рязко се повишило значението на соловата импровизация и любими формати но бопърите станали малките комбо групи.

Войната срещу новия стил била ожесточена от страна на специалистите, дори и Луис Армстронг бил срещу тях. Но Чарли Паркър бил в разцвета на силите си и през 1945 г. записал с Дизи Гилеспи серия плочи, които довели до победа на бибоп революцията. През същата година при Паркър дошли и големите пари, но към наркотиците той прибавил и алкохола. Младите музиканти го боготворели, старите го мразели, а той изпадал в кризи в следствие на злоупотребата с алкохол и дрога. Записи, важни за историята на джаза, са останали от квинтета на Чарли Паркър и Дизи Гилеспи, в който свирели още младият Майлс Дейвис, Кърли Ръсел (бас) и Макс Роуч (барабани).

До ранната си смърт на 34-годишна възраст Чарли Паркър свири в Карнеги Хол, през 1947 г. е определен за музикант на годината от престижното тогава списание Metronome, кръщават клуб на негово име в Ню Йорк. Европейците за първи път го виждат на живо през 1949 г. на джаз фестивала в Париж. След смъртта му през 1955 година неговата музика вече е начин на живот за американските интелектуалци, които не споделят официалния път на страната и живее своя живот в книгите на битниците.

„Градското списание“ представя проекта „Джаз енциклопедия/Рисунки“ на художника Сашо Анастасов, който включва 40 портрета на джаз музиканти, сред които е и Чарли Паркър. Предаването „Джаз енциклопедия“ се излъчва от 2006 г. насам всеки четвъртък в ефира на Радио Варна. През 2009 г. проектът „Джаз енциклопедия/Рисунки“ бе представен като  мултимедиен продукт и с изложба от рисунки.

Автор: Сашо Анастасов