Топъл пътепис за студени дни

Лятото на 2011 година. Случайно или не толкова сме се озовали на американски круизен кораб, който спира на 7 средиземноморски пристанища. За американците и кораба няма да ви разказвам, само ще спомена, че видите ли турист с грозни торбести дрехи, то европеец той не е.

Заредили сме се с фотоапарат, спрей за слънце, шапки и вода и дъхът ни спира, когато корабът спира на първото пристанище.

МАЛТА

Малта прилича на огромен пясъчен замък. Бяла, каменна и гореща е. Много гореща. Жегата те удря като чук. В тези 40 градуса обаче цяла колона коне с карети седят на слънце до пристанището и чакат туристи, желаещи да се возят. Веднага ни грабват типичните средиземноморски цветни капаци по прозорците – ярки, в синьо, зелено, червено. Отдалеч приличат на декори за куклен театър. Ние се разхождахме навсякъде без гид, така че исторически факти и културни описания за местата, на които бях, не мога да дам. (А и тях ги има в Wikipedia). Растителност почти няма, като изключим красиво оформените дървета по главната туристическа улица. Небето е ярко сино, без грам облаче. Сувенирите по сергиите са същите като на Златни пясъци, а спагетите не струват, не си ги поръчвайте в Малта. Уличките са тесни и стръмни, сградите – чудно красиви, полицаите са на коне, а сервитьорите – с папийонки.

ПАЛЕРМО

Палермо е голям. Слизаме и още около пристанището ни се ще да зърнем нещо, свързано с Мафията, но се озоваваме сред типичните сергии, отрупани с престилки, сувенири и джунджурии с италиански надписи. После тръгваме навътре из града и се уверяваме сами, че за италианците червеният сигнал на светофара е само препоръчителен. Карат лудо и е пълно с характерните скутери, яхнати даже от жени с костюми и токчета. Терасите, ах, терасите! Средиземноморските балкони са като никои други по света. Снимала съм толкова много балкони, че мога да издам балконен албум. Красиви даже, когато са небрежни, задължително отрупани с цветя и с широко отворени кепенци. Пробваме разни странно изглеждащи сладкиши в една сладкарница и после решаваме да обядваме в класическо италианско ресторантче, случайно избрано на улицата. Попадаме на млад келнер с розова риза, който не знае дума на английски, но затова пък крещи и жестикулира бурно на италиански. След като около 5 минути не можем да се разберем за поръчката и той настойчиво ни говори за някакви „антипасти“ (оказа се, че това са салатите), аз вкарвам в употреба петте изречения на италиански, които знам още от дете от сериите на „Октопод“ и му казвам, че „ио но носо уот ис антипасти“, успяваме някак да поръчаме паста с морски дарове и ризото на видимо обидения сервитьор. Вкусно е, хапваме набързо и казваме „Чао“ на Палермо.

НЕАПОЛ-ПОМПЕЙ

Отиваме на организиран тур с автобус до Помпей – градът, залят при изригването на Везувий, който сега е близо до днешен Неапол. Групата ни е разнородна, млада азиатска двойка носи 4-5-месечно бебе в слинг и то звук не издава през цялата жежка и дългичка обиколка на античния град. Имаме си екскурзовод – дон Вито. Той е типичният италиански посребрял джентълмен, когото в България бихме нарекли коцкар. Обувките му са лъснати, говори чудесен английски, защото е живял в Ню Йорк и докато ни разказва за Помпей, успява да направи комплимент на всяка срещната екскурзоводка „Белла, приличаш на Мирей Матийо“, „Хей, Мери ПопинЗ, хубав чадър“. Дон Вито ме взема за рускиня и ми разказва, че знае 6 езика и започва да учи седми, за да не му бездейства мозъкът. От него научаваме, че Помпей е имал завидно градско устройство, води ни в богаташки вили с мозайки, показва ни антични барове с делви за вино, което е било толкова силно, че се е разреждало. Накрая стигаме до големия градски площад и виждаме залятите с лава вкаменени тела, които са заели защитни пози, заради лавата някога, а сега сякаш заради хилядите светкавици от фотоапарати.

РИМ

Рим, Ватикана

Клише е, но в Рим историята е на всяка крачка. Сигурно са нужни седмици, за да се разгледа. Ние имаме около 6 часа и решаваме да отидем до Ватикана и Колизеума. Швейцарските гвардейци – пазителите на Ватикана, са облечени в цветни средновековни униформи, монахини и свещеници щъкат навсякъде, а огромният площад пред катедралата „Свети Петър“ е пълен с туристи, чакащи на дълги опашки, за да влязат да я разгледат отвътре. Вътре обаче се влиза с покрити рамене. Защо някой не ми го каза преди да тръгна по потник за Рим? Със съобразителния си балкански мозък вадя от раницата резервния потник и си го мятам на раменете пред входа на катедралата. Охраната ме поглежда презрително и с изражение „айде, от мен да мине“ ме пуска да вляза. Вътре е зрелищно, лоното на католицизма е величествено с всичките статуи, злато, стенописи и балсамирани папи в стъклени саркофази.  Тълпите туристи обаче лишават гледащия от спокойствието, нужно, за да се насладиш истински на някой храм. Папата е абсолютната звезда и всички сергии са отрупани с картички с неговия лик, редом с херувимчета и малки мраморни колони.

Колизеумът е грамаден, тълпата – още повече. Докато чакаме да влезем, детето полягва на една антична колона и почти заспива там, където тигри са яли гладиатори. Гледката от Колизеума е зашеметяваща, чувстваш се в сърцето на световната история там горе, с арката на император Константин пред теб. Отпред облечен като гладиатор млад италианец говори по мобилния си телефон. Снимаме се с него и си тръгваме и от Рим. Някой ден ще дойдем за повече.

СПЕЦИЯ

Малко италианско градче без забележителности, в което веднага ти се приисква да се преселиш. Това, че няма задължителен маршрут за обхождане ни дава възможност истински да се насладим на няколко часа dolce vita, шляейки се по уличките, да ядем бавно и да гледаме дълго. Палми, кактуси, цъфнали гардении в парка, узрели портокалови дръвчета по улиците, много велосипеди, пазар за морски дарове и цветя, улична банда с контрабас и най-вкусната салата с октоподи.

КОРСИКА

Портрет на една жителка на Корсика.

Пазарите в Корсика са редици от маси, отрупани с големи пити сирена, пастети, пушени меса и ликьори в цветни бутилки. Не знам по какви технологии ги приготвят, но явно не се развалят и при юлска жега. Главният герой тук е Наполеон, разбира се, и присъства по всички кутии с бонбони, наред с магарето, което е символ на Корсика. Сградите са в ярки топли цветове, а балконите все така лежерни.

ВИЛФРАНШ-СЮР-МЕР

Френската ривиера. Градче между Ница и Кан, с шарено яхтено пристанище, жп линия, която върви покрай морето и много лавандула. Тук е най-цветно, потапяме се в Средиземно море, опитваме прочутите френски macarons (не, нямат нищо общо с макарони), купуваме си черно-бели картички от миналия век, сапуни с билки и торбички с ароматни треви.

След френската Ривиера се прибираме уморени на кораба и потегляме обратно за Барселона, а после летим за България. А в студени дни вадим снимките и ни става малко по-цветно.

Снимки: © Пламена Александрова

Автор: Пламена Александрова