Стефан Бетбеде и професията на сценарист на комикси

Защо един човек решава, че му харесва да бъде сценарист на комикси? Стефан Бетбеде е сред продуктивните френски професионалисти в тази област. Откъс от интервю с него.

Прочети още: Стефан Бетбеде и професията на сценарист на комикси

Стефан Бетбеде е роден през 1971 г. в По. Живее в Нант. Учи визуални изкуства в Ангулем, но разбира, че няма голям талант на художник и първоначално се ориентира към видео, фотография и инсталация. Първите си сценарии пише за своя приятел от студентските години Кристоф Бек. С него създава  няколко отделни комикса и поредици, сред които успешната фантастична поредица „Бункер“. Сюжетите, по които работи, са в различни жанрове – от военна и социална научна фантастика, през приключенски и криминални разкази, трилър, хорър, адаптации на известни романи, като „Опасни връзки“ на Шодерло дьо Лакло, комикс за деца и графичен роман за ранните години на Роми Шнайдер.

– Можете ли да се представите накратко, като ни разкажете какъв читател бяхте като дете и кои бяха любимите Ви автори? Комиксите винаги ли заемаха важно място в живота Ви? Кога у Вас се зароди идеята да станете автор на комикси?
– Доколкото си спомням, винаги съм искал да създавам комикси. Дори се говори, че като дете (бил съм на около 3 години), съм казал „Художник на комикси“ на един лекар, който ме питал какъв искам да стана като порасна и със сигурност очаквал класическия отговор – пожарникар, ветеринарен лекар или космонавт. Сякаш, че ми е било призвание, дори и да не го реализирах напълно, тъй като пиша само историите и съм само половината от един автор. Но не съм се отчаял и може един ден да рисувам, наблюдателен съм. Сега обаче ръката ми трудно възпроизвежда или интерпретира това, което виждат очите ми, още по-малко това, което са видели. Възхищавам се на способността на художниците да започнат рисунката от нищото, водени от волята си, от спомени или интерпретирайки реалността. Като дете бях абониран за списание „Тентен“. Пристигаше в сряда, чаках пощальона при баба и дядо и той ми го носеше там. В същия ден доставчикът на напитки носеше лимонада Ogeu. Ясно си спомням как четях „Thorgal“, „Tetfol“, „les Clins d’œil“ на Ернст, „Papillon“, „Jugurtha“, „Rork“ и други (известни поредици от френско-белгийската школа, б. пр.), докато си пийвах от любимата ми портокалова лимонада и се оригвах шумно. По това време предпочитах така наречените реалистични рисунки, които ме впечатляваха с енергичността на линиите, изяществото на лицата, точността на израженията. Особено ми харесваха фантастичните истории. За да изпълня това призвание, учих изобразително изкуство в Ангулем, но рисуването ми се видя досадно и така постепенно изоставих идеята да се занимавам с това. Именно чрез контактите и приятелствата, които си създадох през годините на обучение, успях да навляза в професията.

– Кои според Вас са най-големите удоволствия и предизвикателства в професията? Как бихте определили работата на сценариста?

– Считам се за разказвач. Това, което правя с удоволствие, е да намеря нова идея, да сложа финалната точка на един сценарий, да следвам героите във Вселената, която съм създал и да им позволя да водят действието. Това, което ми е най-трудно, е да започна историята, да създам последователността на епизодите, на местата, поуката; да открия онази лека музика, благодарение на която всичко се развива плавно и последователно. Преди това да стане трябва да упражняваш гами, да свириш фалшиво и без страст, а това винаги е мъчително, продължително и деморализиращо. Това, което ме ядосва, е че когато смятам, че имам добра идея, проектът ми е отхвърлен от издателя ми. Това, което ме натъжава, е когато книга, с която се гордея, не намери пътя си към читателя и се изгуби сред изобилието от заглавия в книжарниците.

– И накрая, и за да ви опознаем по-добре, един малък китайски портрет с щипка въображение. Ако бяхте:

герой от комикс: не се идентифицирам с нито един от тях. Да кажем, че имам по нещо от всички герои, които съм създал. Добре, знам, че не отговарям на въпроса. Така че, ако се оставя на играта и без да се замисля, казвам Рантанплан и Жонатан (мечтая да бъда велик авантюрист и пътешественик);

герой от роман: „Сидхарта“;

филмов герой: Дони Дарко;

песен: „God only knows“;

научно откритие: колелото;

кулинарна рецепта: вегетаринаско мафе с моркови (традиционни ястие от Мали, б. пр.) и соев протеин (това, което готвя, докато пиша);

напитка: свеж ананасов сок (който се пие в Южна Азия при 35 градуса на сянка);

град: Истанбул.

– Какъв е Вашият девиз?

– Ако има решение на проблема ти, безсмислено е да се тревожиш. Ако няма решение на проблема ти, безсмислено е да се тревожиш.

Откъс от интервю на SDI Mag.

Публикацията е част от дейността на Комикс школа Варна ®