Скритото културно-историческо наследство на Варна

През 2026 г. се отбелязват 120 години от първата експозиция на Археологическия музей във Варна и 125-години от създаването на Варненското археологическо дружество. Това е повод да потърсим какво от древния град и къде е скрито.

Сигурно няма човек, роден във Варна, който да не свързва Гръцката махала с най-старата част на града. Наред с обектите край Варна, които археолозите от музея ежегодно проучват, най-често открития се правят в този район. Обикновено това става при предприемане на строителни дейности. Така се появяват и неочаквани находки, като почти изцяло запазената статуя на римски благородник от втората половина на II – първата половина на III век, открита през 2024 г. в района на гарата. Статуята, наред с други находки от последните години ще бъде включена в обновената експозиция на Археологическия музей по случай двете годишнини, разказва Александър Минчев, автор на 3 книги за древния Одесос (Варна). 120-годишният юбилей на музея беше отбелязан на 11 юни, а на 12 декември ще се навършат 125 години от създаването на Варненското археологическо дружество.

Центърът на Варна попада в архитектурно-археологическия резерват „Одесос“, регистриран като такъв през 1974 г. Той обхваща около 30 хектара – територията на античния град, както и т. нар. охранна зона около града, където са се намирали некрополите и някои други сгради. Най-ранните открити материали са от втората четвърт на VI в. пр. Хр. –  от самото основаване на Одесос като град, а най-късните – османска крепостна стена от времето на Махмуд II. В рамките на резервата се откриват останки и от по-ранни епохи. В охранната зона също се провеждат разкопки, когато започнат строителни дейности. „Инвеститорът е задължен да ни уведоми, когато попадне на древни находки и е радостно, че почти всички спазват правилата и закона“, казва археологът Валери Йотов, който ръководи екипа, извършващ отскоро втория етап на проучванията в градинката между улиците „Цариброд“, „Цар Симеон I“, „Козлодуй“ и „Д-р Лудвиг Заменхоф“. Там са разкрити сектор от югозападната част на укрепителната система на Римския Одесос, сектор от югозападната част на укрепителната система на късноантичния Одесос и останки от т. нар. Беглишки хамбар – османска сграда от XIX век, султански хамбар, построена между 1832 и 1834 г., използвана за съхранение на зърнени храни – данъците в жито за Османската империя. Най-радостната съдба на този обект е да стане музей на открито. „Трябва да бъде ограден и да има покрив, защото иначе се хвърлят боклуци. Предлагам да има информационен център, висока ограда, зона за отдих и пейки“, казва Валери Йотов. Не винаги и не всички открити древни обекти обаче могат да бъдат достъпни за публика.

„Културното наследство на Варна от Античността и от средните векове откриваме основно и само чрез археологически разкопки. Това е голям проблем не само на Варна, а на повечето градове в света. Не са много обектите, които се намират извън съвременните градове. Един такъв античен град е Карнунтум в Австрия. Там се правят разкопки от повече от 200 години, извършена е реставрация и консервация и той е достъпен за публика. В България такива примери са римският и ранновизантийски град Никополис ад Иструм недалеч от Велико Търново, римският град Никополис ад Нестум до Гоце Делчев, Плиска, отчасти Велики Преслав – втората българска столица, самото Велико Търново“, разказва Валери Йотов. Още в древността различни племена, преминавали през територията на днешна Варна, са помитали по пътя си сгради и съоръжения. Към това се прибавя и строителната дейност в османския период и през ХХ век, когато опазването на откритите останки не е било водещо. „Особено сложно това е днес, във времето, когато частната собственост има приоритет. Ние получаваме писма от частни инвеститори и правим спасителни разкопки. За съжаление законът е написан така, че дава основно препоръки, а не задължава. Естествено, когато се установи обект от световно, европейско или най-малкото от голямо национално значение, той се запазва и проучва. Не винаги обаче находките са достатъчно значими и важни. Ние ги документираме и описваме, правим планове, които тиражираме във вид на статии и книги“, разказва Валери Йотов. Според археолога най-значителният археологически обект на територията на Варна, който е от национално и дори от европейско значение, са Римски терми, най-голямата обществена баня на Балканския полуостров. При проучванията в края на 60-те години и в началото на 70-те години на ХХ век от голям екип от археолози местната управа се споразумяват със собствениците на десетки къщи, които са се намирали там, те да бъдат отчуждени в замяна на апартаменти, но обектът да бъде запазен. „Днес такова нещо би било невъзможно, защото в някои частни обекти находките остават видими само за собствениците на имотите. Но всичко е документирано, а находките са представени в Археологическия музей“, счита Валери Йотов и отбелязва, че от тази гледна точка вторият голям обект на територията на Варна е самият Археологически музей. „Всички гости, които посещават Варна, разглеждат Римски терми и музея. Всички останали открити древни обекти остават малко или много скрити, не е възможно да бъдат показани или са показани в подземията на различни сгради, като достъпът до там е ограничен“, уточнява археологът.

Внимателното интегриране на древните останки в съвременните сгради и инфраструктура се оказва най-добрата възможност културно-историческото наследство да бъде видимо за хората и така те да научават за миналото на Варна. По този начин са експонирани останки от различни съоръжения, от крепостни стени, сгради от късноантичната и римската епоха. Във Варна има редица такива успешни примери, някои от последните години. Сред тях са кафене Aqueduct на ул. „Иван Вазов“ 9 (експонирани са останки от северната крепостна стена на късноантичния Одесос, през която минава акведукт), „Starbucks“ на ул. „Воден“ 13 (експонирани под стъкло са останки от крепостна стена и кула от около I – III век), Шишковата градинка (експонирани са под външно покритие фрагмент от източната късноримска стена на Одесос от IV в. и отсечка от уличната настилка на османска Варна от XVII-XVIII в.), хотел Golden Tulip (експонирана е раннохристиянска гробница от V в.). Останки от античната крепостна стена на Одесос са видни в автоподлез на ул. „Шипка“ и на ул. „8-и ноември“. На други места са поставени табели – на бул. „Приморски“ до сектор от турската крепост на Варна от 1834 г. в рамките на съвременната алея; на бул. „Княз Борис I“ на мястото, където е минавала част от северната късноантична крепостна стена на Одесос.

Други вече известни и проучвани обекти очакват да бъдат социализирани в по-висока степен. Такава е откритата късноантичната баня (V – VI в.) на улица „Цариброд“ с излаз на улица „Софроний Врачански“. „Обектът е засипан, тъй като има опасност да се срутят съседни сгради. Очаква се решение на Националния институт за недвижимо културно наследство за разрешение да се направи консервация и експониране в сутерена на проектираната сграда. Има готов проект, ще бъдат експонирани останките, доколкото са запазени, на банята, както и на 2 други сгради от същата епоха, едната от които е доста добре запазена и е била вероятно търговска сграда. Предвижда се да има и една малка сцена за театрални концерни“, разказва Александър Минчев. Друг проучен от него обект е раннохристиянска епископска базилика на улица „Хан Крум“. В този комплекс от 3 базилики, построени една над друга в периода IV – VI век, са открити много красиви мозайки, реставрирани във Франция. Част от тях са експонирани в Археологическия музей, а другата част в изложбената зала на Аладжа манастир в експозицията за християнското изкуство от IV до XVIII век. Запазени са 2 от стените на базиликата. „Ако се направи покритие, обектът ще стане атрактивен за посещения и там ще могат да се върнат мозайките и част от находките“, смята Александър Минчев. В т. нар. Дупка на бул. „Княз Борис I“ също има находки, сред които е част от най-ранната крепостна стена на Одесос от елинистическия период.

Ние винаги казваме, че времето е най-добрият съдник и отсява най-важното. Поколения напред ще имат работа по отношение на опазването и експонирането на културно-историческото наследство на Варна, така че то да присъства по естествен начин в съвременния живот. Неговото опазване (както и обратното) в голяма степен зависи от човешката намеса, а за това са важни добрите идеи и здравословната амбиция.