Синдромът „Джурасик парк“ – могат ли да се съживят изчезнали животински видове
Всички си спомняме за филма „Джурасик парк“ на Стивън Спилбърг от 1993 година, който на 3 май излиза и у нас в 3D формат. Какво би станало, ако наистина на Земята се върнат някои от изчезналите видове? Реално изпълним проект на учените ли е това или е мечта?
Във филма „Джурасик“ парк леко налудничав учен връща към живот динозаврите на един остров, а те от своя си страна изяждат доста от хората на острова, сред които и учени. Последните, но този път в реалността, искат да върнат към живот общо 795 вида, които са запланувани по списък и според тях отговарят на необходимите критерии. Този начин на връщане към живот се нарича de-extinction.
За щастие този път не става въпрос за динозаврите, които са изчезнали от Земята преди 65 милиона години и поради това не може да се извлече ДНК от фосили. На 15 март на TED конференция във Вашингтон (на тези конференции обикновено се представят най-напредничавите идеи, свързани с бъдещето на човечеството), учени представиха проекта си да върнат към живот някои животински видове.
Критериите – кои животни могат да се върнат към живот
За да се предприемат действия за връщането към живот на някои изчезнали животни, те трябва да отговарят на определени критерии: желан ли е видът от човечеството и има ли той важно значение за опазване на екологичното равновесие на Земята; разполагат ли хората с достъп до тъкан, от която може да се извлече ДНК или репродуктивни клетки, които да послужат за съживяване на вида; може ли този вид да бъде отново интегриран в природна среда; съществува ли още естествената среда, в която видът се е развивал и известно ли е днес защо тя е изчезнала някога?
Саблезъб тигър, картина на Чарлз Найт, 1905 г.
Изчезналите видове
Сред най-емблематичните видове са каролинският папагал, живял източната част на САЩ и изчезнал през 1904 г.; кубинският червен папагал ара, изчезнал през XIX век поради унищожаване на горите; изчезналият в началото на XVII век тур, разпространен в Европа, Северна Африка и Азия; птицата Додо, избита от моряци – нашественици и местни жители на остров Мавриций; безкрилата гагарка (Pinguinus impennis) – най-едрият вид пингвин, изчезнал в средата на XIX век; косматият мамут (Mammuthus primigenius), изчезнал преди повече от 10 000 години; птицата Моа, изловена от маорите в Нова Зеландия и изчезнала през 1400 година; гигантската Слонска птица (над 450 кг.), изчезнала от остров Мадагаскар в началото на XVII век; пиренейският планински козел, последният от които умира през 2000 г.; саблезъбият тигър, изчезнал в края на Ледената епоха; тасманийският вълк (тилацин), избит от хората; карибският тюлен монах, изчезнал в средата на ХХ век;
Най-важният въпрос е имат ли право хората и необходимо ли е да връщат към живот тези животни? Според някои учени хората трябва да го направят, защото могат и никой не бива да застава на пътя на науката преди да е станало ясно какви ще бъдат резултатите от този експеримент. Други учени смятат, че хората са задължени да го направят, защото имат пряка вина за изчезването на много от видовете. Някои музейни специалисти са на мнение, че не е необходимо човечеството да харчи пари за връщането към живот на видове, за които не се знае дали ще намерят отново своята естествена среда, докато днес има други застрашени видове, на които да се помогне.
Синдромът „Джурасик парк“ придобива нови измерения, но все още не е ясно докъде ще доведе.
По Business Insider и National Geographic
