Светлана Караджова: Преподавам български език в Тимишоара, за да се свържем и да направим общност
Светлана Караджова е преподавател по български език в Западния университет в Тимишоара (UVT), Румъния. Тя разказва в интервю за Радио Тимишоара за работата си и целите на българския лекторат в университета.
– Разкажете за българския лекторат и за Вашата нова работа.
– Аз от много години се подготвям за това. Исках да уча румънски език преди 25 години. Късно защитих докторантура за банатските българи. Вървяла съм по този път. Имам няколко цели – да преподавам български език на хора, които не са българи. Аз съм преподавала много години, но на българи. Интересно ми е дали банатските българи ще искат да учат български. Дали ще им е лесно. Дали ще им е трудно. Западният университет обяви курс за хора, за които българският език е майчин, и бързо 12 души се явиха. Когато се потърси, се оказва, че курсът вече е запълнен. Това показва, че хората тук – говоря за Тимишоара, българите тук искат да учат български. Не знам доколко ще бъдат настоятелни и постоянни, но самото това желание, този стремеж да се доближат до България по някакъв начин изглежда е добър знак.
– Това ли стана – първата група вече се запълни?
– Първата група от 12 души вече е пълна, сега трябва да проверим дали може да се отвори втора. Това е предизвикателство за всички ни, тъй като курсът не беше обявен в началото, от октомври месец, и не се знаеше дали ще има лектор или не. Аз дойдох един месец след началото на годината и ме нямаше никъде в програмите на университета, никъде не пишеше „Български език“. Сега се работи върху това да има повече реклама, да чуят повече хора, да се разчуе през втория семестър, за да могат да се отворят и други групи, които да са сериозни и стабилни, за да може българският език да стъпи здраво в университета в Тимишоара. Надявам се, че това няма да стане бързо, може би ще отнеме година, но първите крачки вече са направени и лека-полека нещата се задвижват.
– Интересно ми е да разбера какво преподавате. Какво представлява един час? Тези деца са чужденци, нищо не знаят, но ние, българите, знаем по нещо. Трябва да е различно.
– Първо, трябва да видим кои са хората и кой какво знае. Важно е за тези малко часове, в които се виждаме, всеки да може поне да се представи, да каже елементарни неща, да може да отиде в България, да си купи нещо, да поздрави някого. Най-вече да се чувства сигурен. Дори и малкото, което знае, да го казва със самочувствие. Език не се учи за един час седмично.
– Вие идвате от столицата София. Как ви изглежда Румъния в сравнение с България в областта на науката и университетите? Има ли разлика?
– Бях тук преди три години на лятна школа по румънски за две седмици и още тогава видях, че университетът е много добър. И като техника, и като организация на работата е на високо ниво.
Интервюто е излъчено в ежеседмичното предаване на български език по Радио Тимишоара с водеща Николета Чокан.
Цялото интервю може да се прочете в блога Мостът на приятелството – Podul Prietenei.
