Меглена Караламбова: Все гледам в ролите да има „намигване“

Филмът „Рожден ден“ на Ивайло Пенчев се прожектира премиерно в конкурсната програма на фестивала „Любовта е лудост“. Меглена Караламбова изпълнява главна роля в него.

„Рожден ден“ е петият филм на Ивайло Пенчев, който се наложи като майстор на комедии. Това е последният филм на Васил Банов (1946 – 2025), който изпълнява ролята на току-що освободен от затвора крадец. Той попада в къщата на възрастна бивша балерина, която е болна и обездвижена (Меглена Караламбова). За изненада на крадеца тя пожелава да сключи с него сделка – ще му припише апартамента си, ако я убие, защото животът ѝ е омръзнал. В крайна сметка се появяват и други герои и всички колективно успяват нееднократно да откраднат от хранилището на Археологическия музей ценни стари книги, за които всеки път са възнаградени богато от държавата, а средствата отиват за лечение на болни деца. Героинята на Меглена Караламбова, баба Геновева, се оказва двигател на действието.

„Нашият филм е комедия, но в него има толкова важни, актуални теми, без да са посочени с пръст. Нашата действителност в момента е много сложна и трудна и няма как да ги пропуснеш. Много ми допаднаха и сценарият, и ролята, защото е много разнообразна, има и много характерни, смешни моменти, което аз много обичам“, сподели Меглена Караламбова.

Режисьорът Ивайло Пенчев разказа на пресконференция, че идеята за такъв сценарий се е зародила по време на работата по филма „Чичо Коледа“ и темата за събирането на средства за болни деца винаги в навечерието на Коледа.

– Играли сте във Варненския драматичен театър. Какво си спомняте от онова време?

– Когато завършвах през 1967 г., имаше задължителни разпределения. Тук дойдохме с Марин Янев, Илия Добрев, Продан Нончев, режисьора Красимир Спасов, към нас се присъединиха Борето Луканов, Кирил Господинов, станахме една чудесна група. За 2 години изиграх 7 абсолютно разнообразни характери. Бях Офелия в „Хамлет“, играх в „Обърни се с гняв назад“ на Красимир Спасов, в „Стогодишно смешно театро“ на Станчо Станчев, в спектакли на Цветан Цветков

– Харесва ли Ви да играете различни роли?

– Да. Във Варна изиграх много различни неща. Когато отидох в София, подадох молба в Театър „Българска армия“. Това беше любимият ми театър, през цялото ми следване бях все там. Тогава там Леон Даниел беше режисьор, играеха Наум Шопов, Емилия Радева. Казах си, че само там ще бъда или никъде другаде. Те ме приеха, но 2 години играх само роли на хубави, мили момичета. Казах си: „Ако така продължавам, ще се откажа от професията“. Слава Богу, имала съм късмет, Леон Даниел ми даде роля в „На приказки с Карел Чапек“, която ме обърна с хастара наопаки, както се казва. Всички бяха много изненадани, то беше почти шутовско представление с Жоржета Чакърова и Ицко Финци. След това вече навсякъде можех да бъда различна. Във Варна изиграх Офелия. В Театър „Българска армия“ по-късно изиграх Гертруда в „Хамлет“. Такива трансформации имам през годините. Но общо-взето все гледам в ролите да има „намигване“, да има и нещо смешничко.

– Сега играете ли в театрални спектакли?

– Играя в 4 представления, 2 в Театър „Българска армия“ и 2 в Театър 199. Не се считам за филмова актриса. В киното ни имаше много силни актьорски присъствия, винаги гледам по-старите филми с голямо любопитство, но не мисля, че и сега няма добри постижения. Напоследък започват да излизат много хубави филми. Има много талантливи актьори. Много важна фигура е режисьорът. Той избира сценария, който е в основата. Ако има хубав сценарий, това е сигурен залог, че нещата ще станат. Затова не може да се казва кое е било по-добро – киното преди или сега. Винаги има и добро, и не добро. Надявам се, че ще се появяват филми, които ще радват публиката.

– Имате ли ученици, дори и такива, които идват при вас само на консултации неформално?

– Да, това са тези, с които си партнирам в късометражни филми, след това си пишем, идват ми на гости, обаждат ми се, наричат ме „маме“, „бабе“, много деца и внуци имам. Много си ги обичам. Георги Дюлгеров и Светослав Овчаров, които имат класове, редовно ме препоръчват на своите студенти. Те се обаждат и аз не мога да им откажа, нали младите трябва да се подкрепят, макар че винаги им казвам: „Когато станете режисьори, ще ми дадете роля“.