Дирк Брьомел: немски поглед върху концептуалната фотография
Немският фотограф Дирк Брьомел твърди, че концептуалната фотография има свое място на пазара на изкуство. В България той представя серията си от фотографии на кораби, в момента във Варна.
– Избрали сте да представите серията от фотографии на кораби, снимани от високо. Защо избрахте този начин на работа?
– Техниката, по която работя – на многократно фотографиране на един обект и свързването на кадрите като в колаж, не е нова. Новото при мен е, че винаги избирам една тема, както в случая корабите, снимам ги от моста и работя като „скенер”, който снима пласт по пласт и накрая на компютъра сливам кадрите в една картина, отговаряща на мащабите си.
– Колко други такива тематични цикъла сте правили?
– Другата ми подобна серия е „Улици във Венеция”, снимана със същата техника, но не отгоре, а отдолу. С тази серия участвах в конкурса за Европейска награда за архитектурна фотография и спечелих.
– Колко пъти сте печелили тази награда?
– Европейската награда за архитектурна фотография се дава на десет лауреата – аз не съм единственият, на всеки 2 години. Веднъж печелих наградата, а веднъж участвах с тази серия с корабите и тогава спечелих признание за особени заслуги.
– Кой Ви е любимият град в Европа от архитектурна гледна точка?
– Рим, защото е като огледален образ на архитектурната история, особено Колизеумът и Пантеонът. Единственото, което човек може да прави там, е просто да свали шапка и да се поклони. От архитектурна гледна точка е най-вълнуващият град. Рим не искам толкова да го снимам, колкото да му се наслаждавам.
– Една от темите на уъркшопа, който провеждате, е пазар и колекциониране на съвременна концептуална фотография. Какво е мястото на фотографията на пазара на изкуство?
– За мен лично важно е нещо да ме впечатли и вдъхнови, за да го снимам. Все пак преди изкуството съм учил дисциплина, която се нарича комуникационен дизайн и съответно за мен визията е много важна. Правя нещо, което ми харесва, но като артист се надявам и да мога да живея от това. Успявам да живея от изкуството си. Качеството е много важно, но ти трябва и доза късмет, за да намериш подходящите партньори, които да ти помогнат да се продаваш добре. В Германия това е възможно и се случва, не е толкова рядко. Моите галеристи са силно представени на различни изложения по света и моите фотографии не са затворени само в немски галерии, а се показват на изложби и изложения по цял свят – Ванкувър, Париж, Чикаго, Корея. Така те могат да бъда видени и харесани в цял свят и от по-многобройна публика.
– Какво Ви харесва да снимате повече – стара или съвременна архитектура?
– Обичам да фотографирам жилищни сгради на известни архитекти, но за мен би било изключително скучно, ако просто снимам сградата отвън, на първо място, защото тя вече многократно е снимана и вероятността аз да го направя много по-добре не е толкова голяма. Затова винаги търся някаква концепция, различна гледна точка. Това е интересното в серията VillaTugendhat, която представям на уъркшопа – снимах във вила на известен архитект, но по абсолютно различен начин. Това е архитектурна фотография, но не е просто снимка на сградата, за мен това би било скучно.
Автор: Градското списание
