„Пролет“ – импресия
Кой не се радва на пролетта? Тази съвсем кратка импресия с неизвестен автор, публикувана в брой 3 от 1919 г. в детското списание „Пчелица“, задава този въпрос и отговаря на него. И показва още нещо – че с малко думи могат да се кажат много неща.
Долго фуча и се ежи бъбрицата зима, но най-после си отиде. Веселата пролет с меките и топли слънчеви лъчи стопи снега, метна зелена дреха на полята, а на дърветата – бяло тантелено покривало. Ручейчетата весело заприказваха из гората и бързо се затекоха из каменливото си корито, земята, влажна от студената зимна покривка, свободно си отдъхва от тежкия зимен сън и на кълба на кълба изпарения се носят над нея.
На припеците е вече изсъхнало; по долчинките само се белее сняг, но и той скоро ще се стопи.
Вятърът и топлото слънце събудиха пролетта.
Дойдоха врани, косове и бързо почистиха старите си гнезда! Бързат, че отдалеко иде великата гостенка – пролетта.
Прокънтя полето от радостните песни на пъргави чучулиги. Бъбривите врабчета изпълниха въздуха със силното си чирикане и се радват на пролетта.
Стига вече студ! Пролет дойде! Пролет дойде!
Пролет! Най-щастливото време.
Дигитална колекция на Регионална библиотека „П. П. Славейков“ – Варна.
Автор:
