„Другото лице на воините ни“ – Първата световна война в документални текстове и снимки

Текстът е включен в печатното издание, съпътстващо изложбата „16 фотоесета „Другото лице на воините ни“,  подготвена от Георги Генчев и Ирена Данаилова, кореспонденти на БТА във Варна и Видин. До средата на декември 2018 г. изложбата е експонирана във фоайето на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна. Посветена е на 100-годишнината от Първата световна война и участието на България в нея.

Изложбата „16 фотоесета „Другото лице на воините ни“ включва 16 документални пана със снимки и документални текстове, които описват спомените на войници, служили в легендарни полкове на Българската армия по време на Голямата война.

„16 фотоесета „Другото лице на воините ни“

ВМЕСТО УВОД

Ехото от Първата световна война е заглъхнало, отдавна следите от окопите и траншеите, очертаващи разделителните линии по фронтовете, са заличени от лицето на земята. След сто години паметта също изтънява, единствено краткият текст на гърба на снимките от него време остава връзката с този спомен.

Снимките от Голямата европейска война са спомените на всяко семейство за неговите близки,  участвали в нея.

Иначе родовете – отдавна разпилени от живота, губят завещаваните им реликви и разкази. Забравата тегне над войниците ни, геройствата и над битките им даже. Само паметниците и възспоменателните плочи в пустеещите дворове на църковните храмове и прашните площади пазят имената на воините ни.

Фотоесетата „Другото лице“ са опит. Да се реконструира разказът за войната през личните снимки на войниците. Да се очертае пътят им, лъкатушещ през заличените пътища. Именно снимките са образният архиватор на спомена.

Фотоесетата представят реално съществували хора. Повечето от тях млади, всеки със своята съдба и своя история от деня на мобилизацията та чак до края.

Снимките са свидетелства, пример за илюстративно дописничество, в което войникът разказва за живота си извън окопите.

Снимките от фронта са надежда, а написаното – историопис.

Идеята да разкажем за Голямата война с фотографии, подредени във фотоесетата, премина формата. Погледнати през призмата на времето, днес те са урок по родознание, който всеки един от нас трябва да вземе.

А пожълтелите фотографии пазят прилежно спомена за събития и идват да ни напомнят за онова време, което е вече само история!

(…)

„16 фотоесета „Другото лице на воините ни“

Преди сто години бюлетините на БТА – информациите, са били наричани „осведом-ления“ от някои военни специалисти. Тяхното съдържание днес изгражда образ, който е особено полезен за онези, които се интересуват от хода на Голямата война и преживяното от народа ни през нея.

Голямата европейска война заварва БТА като бюро в Министерството на външните работи. То прераства в Дирекция на печата с две отделения: БТА и Отделение за печата. Последното има за задача да следи чуждестранния печат, да поддържа връзка и обменя информация с телеграфните агенции на другите европейски държави. По него време агенцията  издава и разпространява дневно по три литографски бюлетина. С тях БТА осведомява заинтересованите органи и лица в държавата за събития, случвали се тук, на Балканите и по света. Ценното при „Бюлетините на БТА“ е, че те описват събитията в тяхната последователност и динамика, което от гледната точка на времето дава възможност за историческа хронология. Именно това обстоятелство днес прави възможно всяко едно събитие да се проследи, да бъде съпоставено и разбрано. Като пример са представени малка част от бюлетините, с които ежедневно са се отразявали фактите и събитията от фронтовете. Те са описвали действията на действащата армия, като обхващат период от началото на войната чак до нейния край.

Новините започват с бюлетин № 688 от 26 септември 1915 г., с който се съобщава за ултиматума на Съглашенските представители. Представен е техният ултиматум в срок от 24 часа София да прекрати дипломатическите си отношения с Германия и Австро-Унгария. Искане, което ще разруши неутралитета на България.

На 1 октомври 1915 г. във Втори бюлетин № 701 е излъчен Манифестът на цар Фердинанд към българския народ, с който България обявява война на Сърбия. Манифестът, подписан от владетеля и цялото правителство, завършва с думите: „Ний ще воюваме противъ сърбите едновременно с храбрите войски на централните империи. НЕКА БЪЛГАРСКИЯТЪ ВОЙНИКЪ ЛЕТИ ОТЪ ПОБЕДИ КЪМЪ ПОБЕДИ! НАПРЕДЪ! БОГЪ ДА БЛАГОСЛОВИ НАШЕТО ОРЪЖИЕ!”. Разкрито е и очакваното бързо приключване на войната. Провеждащата се мобилизация не отклонява вниманието на БТА от събитията в Цариград, Виена, Берлин, Атина, Париж и Ню Йорк.

С Бюлетин № 705 от 2 октомври 1915 г. от Цариград се известява, че в същия ден България е вече във война със Сърбия. Следва навлизането на сръбски войски в българ-ска територия. А кореспонденцията от Виена от 3 октомври 1915 г. в бюлетин № 710 представя българските мотиви за влизането във войната.

В периода 1915 – 1918 г. Българската телеграфна агенция ежедневно излъчва дописки за военните действия. През този период Дирекцията на печата издава поверителен свитък „Чуждиятъ печатъ за България и Балканите”, в който са публикувани дописки и коментари от различни европейски вестници за хода ва войната, както и бюлетин „Прегледъ на чуждия печатъ”, в който има информации от гръцкия, румънския, турс-кия, германския, английския, руския, швейцарския печат, включително и съобщения с информации от различни европейски градове – Берлин, Женева, Стокхолм, Лондон, Париж и др., както и телеграми за хода на военните действия на Добруджанския, Ру-мънския, Македонския фронт и др.  Поверителните свитъци с коментари от чуждия печат, в който се споменава България и Балканите са в бюлетините с номера 194, 195, 200, 201, 203, 202, 209, 330, 334, 371, 379, 395, 611, 645, 664, 904 и 1036. От съдържанието на бюлетин № 611 от 30 август 1916 г. става ясно, че Турция е вече във война с Румъния.

Бюлетините с номера 8, 16, 19, 20, 634, 651, 637, 734, 809, 835, 980, 395, 1017, 1020, 1028, 1038, 1041 и 1045 отразяват военните действия на 3-а армия на Добруджанския фронт. Бюлетин № 1032 от 23 декември 1916 г. известява за превземането на Тулча, а този с № 1038 от 25 декември 1916 г. – съобщава за превземането на Исакча. Бомбандирането и опожаряването на Варна и дадените жертви са отразени във втория за деня бюлетин от 15 октомври 1915 г. № 748. Нападението е осъществено съвместно с руския флот, хид-роплани, където загиват 9 граждани – 6-ма мъже и 3 жени, а още толкова са ранени.

Освен бюлетините могат да бъдат посочени като общоинформационни дописката на кореспондентът на БТА при щаба на 3-а армия, който разкрива съдбата на местното население в Южна Добруджа, което е отвличано от оттеглящите се румънски и руски части. Други бюлетини с номера от 31 август 1916 г. – 536, 326, както и тези с номера 688, 705, 710, 748, 786, 536 описват картината на Македонския и Добруджанския фронт, както и прокламацията на румънскя крал Фердинанд Първи за влизането на Румъния във войната. Тя е отразена с бюлетин № 913 от 12 септември 1916 г., както и с бюлетин № 522 от 6 юли 1917 г. от Берлин, в който е обнародвано официално комюнике, че „На Запад нищо ново за отбелязване“.

С първия си бюлетин № 157 от 6 март 1918 г. БТА известява за сключения Брест-Литовски мирен договор.

С бюлетин № 700 от 29 септември 1918 г. в Солун, Гърция, е отразено, че България подписва споразумение за примирие с държавите от Антантата – т.нар. Солунско примирие, с което се прекратяват военните действия, а България се задължава да демобилизира армията си, да се изтегли от заетите територии и да понесе частична военна окупация.

На 11 ноември 1918 г. официално приключва Първата световна война. Войната официално спира в 11:00 (единадесетия час на единадесетия ден от единадесетия месец). Германия обявява капитулация и подписва примирие с Антантата в железопътен вагон край Компиен, Франция.

Отразените събития и факти през хода на войната от Българската телеграфната агенция правят ясна картината на Голямата война. Телеграмите осветляват фактите, които ни водят най-близко до историческата истина и акцентират върху основните моменти в нея.

Сто години по-късно бюлетините и снимките на БТА са придобили стойността на исторически материали.

Снимките са включени в изложбата и в печатното издание и са предоставени от авторите на проекта.