Петър Миланов: Димитър Воев показа как можеш да протестираш по интелигентен начин
Петър Миланов е председател на фондация „Димитър Воев – Нова генерация“. Филм-концертът в Зала „България“ от 1992 г. и книгата „Поздрави от мен боговете“, в която е събрано част от твочеството на Димитър Воев, се срещат с все повече почитатели на група „Нова генерация“ в страната.
Това се случи и във Варна, където през 1991 г. се състои един от последните концерти на „Нова генерация“. Архивните записи скоро също ще се превърнат във филм.
Група „Нова генерация“ съществува от 1987 до 1992 г. Димитър Воев умира през 1992 г. на 27-годишна възраст.
– Миналата година организирахте фестивала „Улица Нов живот“. Това ли е най-голямото събитие до момента?
– Преди около година близък кръг от познати, приятели, колеги на Димитър Воев решихме да почетем 20-годишнината от смъртта му. Имахме намерение това да стане в тесен приятелски кръг, но имаше много голям интерес от страна на почитатели, музиканти от цялата страна, които поискаха да направим по-голямо събитие. Така се случи фестивалът „Улица Нов живот“. Всички клубни специалисти и музиканти категорично обявиха фестивала като музикално събитие на миналата година. В продължение на 3 дни, около Димитровден, на 3 различни сцени около 30 музиканти от 3 поколения свириха пред 3 поколения публика. Стана нещо грандиозно.
– Какво кара днес хората да се връщат към творчеството на Димитър Воев?
– Актуалното в творчеството на Димитър Воев, най-вече в стиховете, е връзката със сегашните протестни събития. Някога младите хора излязоха и демонстрираха своето несъгласие да се живее неинтелигентно и нечестно, всичко това може да се намери в поезията на Димитър Воев, където духът на протеста присъства във всяка песен, макар всичко да е поднесено по много интелигентен начин, без цинизми и псувни. Сегашните поколения могат да се поучат от тогавашните млади – можеш да протестираш, запазвайки човешкия си облик, можеш да протестираш чрез култура, чрез музика, чрез поезия, ирония и сарказъм. Това е възможно и Димитър Воев показа как може да се направи. Преди 25-30 години условията за реализация, за свободно придвижване на младите бяха силно ограничени. Въпреки сложната обстановка в онези времена те намираха начин да се развиват интелектуално, да намерят приложение на своите творчески пориви и желания по оригинален начин, нещо, което може да послужи за пример и днес на младите – как да живеят пълноценно и да не винят средата и околните за това. Трябва да търсим у себе си причината, ако животът не ни харесва и да го направим по-добър.
Между другото, българският рок през всички тези години е носител на духа на протеста, на жаждата за свобода у младите. Както аз обичам да казвам, кога друг път човек да протестира, ако не когато е на 20 години?
– Радва ли се на интерес книгата „Поздрави от мен боговете“?
– Изданието се казва просто книга, а не стихосбирка, защото съдържа и проза, и поеми, и непубликувани стихове, текстове на песни, които не са изпети, както и стихотворения, превърнали се във вече известни песни. Правим трето издание. Предходните се разграбиха.
– Какви други събития ще организира фондацията?
– Варна има особено място в творчеството и на Димитър Воев, и на „Нова генерация“. Той направи тук един от последните си големи концерти преди да почине – на 3 август 1991 година, на открита сцена в Морската градина, около час и половина, един паметен концерт. Има неизлъчвани кадри от него, които смятаме да обработим и да подготвим като филм за този концерт. Преди години във Варна е имало много силен фен клуб на Нова генерация.
Открихме изложба в Ректората на Софийския университет с много богат архивен снимков материал. Изложбата се казва „Младежката контракултура в България на 70-те и 80-те години“. След това тя ще гостува в други ВУЗ-ове – в Пловдив, Стара Загора, Велико Търново, задължително и във Варна. Тези ъндърграунд движения отпреди 30-40 години не са изследвани, сега има много голям интерес към тях от научната общност – пишат се дисертации, студентски курсови работи. Благодаря на академичната общност за интереса, който проявява към тази тема, защото това е част от нашата история. Аз свързвам тези движения с дисидентството, въпреки че се твърди, че у нас не е имало дисидентство. За мен тези млади хора са истинските дисиденти, които в онези години съумяваха да отстояват позициите си за живота, за личностното си израстване и за правото си на свобода и допринесоха за мирния и по-културен преход в България от стария строй към новите времена.
Автор: Градското списание
