Тодор Мечков: Светът на морските пътешественици в миниатюрни размери

Колекция от 51 макета на кораби на световни пътешественици по море и 40 години работа. След толкова време на проучвания и изработка Тодор Мечков показа за първи път всички свои макети. Изложбата приключи съвсем наскоро във Варна. Какво се крие зад това хоби?

Машинен инженер по образование, Тодор Мечков посвещава свободното си време на 2 свои занимания – изработването на корабни макети и развъждането на кили рибки. По втората тема има издадени 3 книги. Основател на Българската кили асоциация. Любовта към морето е от младежките му години, за която разказва в книгата „Човекът и далечният хоризонт“.

През целия месец април колекцията му от корабни макети бе показана в Музея за история на Варна.

– Защо след 40 години чак сега направихте първата си изложба и защо във Варна?

– Може да се каже, че това наистина бе първата ми изложба. Преди това само веднъж показах макетите в София, само за една вечер, беше One night exhibition, придружена с лекция, посветена на експедициите и корабите. Във Варна изложбата се случи благодарение на Олег Бенов, завеждащ Музей за история на Варна и особено на археолога от Варненския археологически музей Теодор Роков, с когото съпругата ми ни запозна, ако мога така да кажа. Тя гледала по телевизията интервю с него, след това намерих координатите му в сайта на Археологическия музей във Варна, написах му e-mail, така се свързахме и бързо се стигна до идеята за изложба. Ние обменяме с него непрекъснато идеи, няколко модела сме проектирали заедно.

– Не сте ли имали и по-рано предложения за изложби?

– Варна беше най-подходящият град, поне за мен, защото съм роден в Шумен и всяко лято идвах във Варна с баща ми и майка ми. Стоях на кейовете и съзерцавах далечния хоризонт. Оттогава обичам морето, макар че днес то е различно. Морето на моята младост беше много прозрачно, синьо-зелено, а сега понякога е почти сиво. От 1958 г. живея в София, там работих, но съпругата ми също е от Варна.

Част от колекцията на Тодор Мечков. 

– Кога започна Вашето хоби да правите корабни макети?

– През 1974 г. бях в дългосрочна командировка в Норвегия, през онези затънтени и тъжни години. Спечелих конкурс по линия на ООН – аз съм машинен инженер, нямаше как да не ме пуснат. Стоях доста време в Норвегия и една събота реших да посетя Морския музей на Осло. Дълго време ахках пред изложените викингски кораби. По принцип много харесвам този народ, макар че те са били доста големи бандити, но са мъже. На излизане забелязах, че има и „Кон-Тики“ павилион. Сетих се, че в един брой на вестник „Работническо дело“ бях прочел съвсем кратко съобщение за един норвежец, който е прекосил Тихия океан. Веднага отидох в павилиона, в живота винаги ме е водила любознателността. Когато видях за първи път „Кон-Тики“, получих шок, защото пред мен имаше един сал – няколко мощни трупи и отгоре сламена, полусъборена колиба, покрита с изсъхнали водорасли, миди и раци и наклонена мачта с норвежко знаме. Бях сам в залата, дълго стоях и се влюбих в това съоръжение. Казах си: „Тук има дух, благодарение на който е осъществена една мечта – за да пътуваш из Тихия океан с такова нещо трябва да си безумец“. Веднага видях с инженерното си око, че салът е направен така, че няма да потъне никога. Разбрах, че тези мъже са много щастливи хора, защото са реализирали идеите си. На другия ден отново отидох там със скицника, направих скици на сала до последния детайл. След като се прибрах в България, реших да направя модела. Всъщност откриването на изложбата във Варна на 1 април отбеляза точно 40 години, откакто се занимавам с това – аз си водя дневник в живота, беше на 1 април 1974 г., когато посетих музея в Норвегия и реших да направя макета на „Кон-Тики“, с който Тур Хейердал прекосява Тихия океан.

– Колко макета включва цялата Ви колекция?

– Включва 51 модела. Показах всички във Варна. Не е много лесно да се направят, особено някои, върху които съм работил по цяла година. Най-трудно е да разгадаеш идеята. За много от тях съм имал само описанието в книга. Моят син Захари Мечков, пианист и органист, който живее в САЩ, ми изпраща книги на английски език с много описания на експедициите, но за да разбереш какво представлява един кораб, трябва детайлно да прочетеш книгата. Американците и англичаните, автори на такива книги, са били достатъчно почтени хора и са описали всичко, защото в крайна сметка най-важното е светът да знае какво е станало и защо. Когато започвах да правя сала на китайския монах Ксу Фу, целият от вързан бамбук, трябваше да разбера, че той е имал 7 снопа от бамбук, огъната предна част, че цялата колиба се състои от 2 части – едната за екипажа, другата за навигационните устройства, изобщо много неща трябва да разбереш и това ти отнема време – да намериш материалите, да ги систематизираш, след което идва самата изработка. Работи се с микроскопични детайли, трябва да се внимава.

– Съпругата Ви помага ли Ви?

– Тя винаги е уважавала заниманието ми, много е търпелива и ми се радва на хобитата. Другото, което пак е свързано с морето, е развъждането на екзотични аквариумни риби. Имам 40-годишна практика. Всички тези рибки са били винаги вкъщи, в около 50 аквариума. Наскоро приключих с аквариумното си дело. Има си предел, човек трябва да се откаже навреме. Всички рибки ги подарих.

– Правите ли нов модел на кораб?

– Правя тръстикова лодка, с каквато са плавала по крайбрежието кутригурите. Те са воювали по нашите места. Кутригурите са използвали лодките и като военен арсенал, но безуспешно, защото са се сражавали с византийците, а те лесно са потапяли или подпалвали лодките. Като исторически факт за мен беше интересно да разбера за това, защото траките по нашите места не са морски хора.

– Кой модел от всичките правихте най-дълго време?

– Най-много време ми отне сала на китайския монах Ксу Фу. Тим Северин е направил реплика на сала и е осъществил пътешествието по маршрута на монаха. Историята за Ксу Фу е прекрасна. Живял е по времето на първия император на Китай Цин, бил много добър мореплавател и разпространител на будизма. Императорът го изпраща да потърси билки от 3 острова, които се намират на североизток от Китай, някъде в областта на Ванкувър. Императорът вярвал, че тези билки ще му донесат безсмъртие. Ксу Фу тръгва към тази територия, защото смятали, че на островите живеят щастливи бели хора с бели дрехи и били безсмъртни. Ксу Фу се върнал след 2 години без билки. На последното си пътуване, което осъществил със същата цел, тръгнал с 300 сала и много хора– императорът му осигурявал всичко, за да може да замине. От последното си пътуване Ксу-Фу не се връща. Междувременно императорът умират. Ксу Фу стига чак до Централна Америка.Там археолозите са намерили китайски артефакти със старинност 200 г. пр. Хр., времето на Ксу Фу. Там тогава са живеели омеките. Ксу Фу не се е върнал умишлено в Китай, защото започнал да разпространява будизма по тези места, макар и неуспешно.

– Имали ли сте покани да изнасяте лекции за тези експедиции? Вие знаете много неща за тях.

– Да, когато четеш за корабите, научаваш и историите на хората. Не знам обаче дали българите изпитват чак такова любопитство. У нас много малко се знае за подобни експедиции. Всички са чували за Тур Хейердал и „Кон-Тики“. Малко знаят, например, за Свети Брендан през VI век, когато още не е имало българска държава, за неговата кожена лодка, това са уникални експедиции.

– Имате ли намерение да представите изложбата си в чужбина?

– Никога досега не съм проявявал интерес. Докато течеше изложбата във Варна един американец стоя 3 часа пред моделите, каза, че не е виждал подобна колекция. За подобна изложба интерес би трябвало да проявят може би българските културни аташета по света, аз нямам подобни контакти, а и не съм ги търсил. 

Автор: Градското списание