Мадагаскар – остров от вълшебните приказки
Когато Бог изпращал растенията на Земята, предлагал на баобаба и скалистите склонове на планините, и бреговете на пълноводни реки, но нито един от тези варианти не устройвал могъщото дърво. Тогава създателят се разгневил и го преобърнал. Така и до днес то е с корените отвън.
Всички 9 вида баобаби, срещащи се на земята, се намират в различни части на Мадагаскар, като 7 от тях растат само на Великия Червен Остров, както наричат Мадагаскар. Заради своите размери и възраст тези дървета са станали символ на вечността и приемствеността между поколенията. Жителите на селата по съвет на старейшините идват при исполините с молби за добра реколта и здраве на добитъка. За благодарност носят мед, плодове, понякога алкохол. От ствола може да се отчупи късче и да се изцеди сок, както вода от гъбичка, за да си утолиш жаждата. Така дърветата стоят стотици години с дупки по ствола.
В западната част на острова по сухата савана преминава черен път. Покрай него – десетки 30-метрови дървета Adansonia grandidieri, дебели няколко обхвата. Възрастта на дърветата на алеята на баобабите започва от 800 години. Заради т-образната им форма, Adansonia grandidieri се използва за декорация на градини. Листата и плодовете на някои сортове се употребяват за храна и за производство на лекарства. Жителите на Мадагаскар така се гордеят с дървото, че са го сложили на монетата от 50 ариари.
Аерогарата на Антананариву (съкратено Тана), столицата на Мадагаскар, се намира в район Ivato, което на малгашки означава „камък“.
Тана © Flickr/t3rmin4t0r
Такива свещени камъни са разхвърляни из различни части на острова. В препоръчан от медиуми ден (обикновено по време на новолуние), идват при тях с дарове. За успешен бизнес трябва да се принесе в жертва черен петел, който никога на е кукуригал, червеният не е подходящ за целта. За по-сериозни молби е нужна по-внушителна жертва, например бик зебу.
На въздушна маршрутка към северната част на острова
Разстоянието между столицата и град Анциранана е около 1000 км. По пътя през платото, без да се посещават националните паркове, пътуването продължава не по-малко от денонощие. Самолетите на Air Madagascar ще ви закарат до северния край на острова за малко повече от час. Или за два, ако по пътя се наложи да се спре. Въздушният транспорт на Мадагскар напомня на маршрутка, само спирките не са по поръчка, а на строго определени места.
На север, в залива Диего Суарес, втори по големина в света, (дължина 156 км), „стои“ остров. По-точно показал се над водата кратер на вулкана Нуси-Лунгу.
Диего Суарес © Flickr/belgianchocolate
Като се върви по плажа, покрай старите военни бази със стърчащи от земята оръдия, изпреварвайки превозвачите на зебу, пътуващи от град в град по 3 дни и нощуващи под открито небе, в полезрението винаги остава конусообразният остров. По-рано там са се провеждали ритуални обреди, а сега това е известно място за дайвинг. В залива си струва да се остане – не само, за да отмие праха от дългия преход, но и заради пясъка на плажа. Той е толкова ситен, че прилича на брашно. Когато пясъкът се залива от вълна, като че ли плажът се покрива с тънък слой глазура и танцува в отражението на бледо-сините води.
„Да ходиш на пръсти“ из резерватите
На Мадагаскар има няколко парка, наричани цинги, което на малгашки означава „да ходиш на пръсти“. Както в Манхатън, където върховете на небостъргачите са така близо един до друг, като че ли се докосват, тук вместо сгради от стъкло и бетон към небето стърчат камъни, повече приличащи на острите върхове на готически катедрали. Не е лесно за хората при 30-40-градусова жега да се придвижват по върховете на камъните. Само лемурите с лекота прескачат от един връх на друг. В основите на „кулите“ има каменни пещери и излизащи на повърхността подземни реки с крокодили. Лабиринтите из високите скали и тесните проходи между тях в продължение на 2300 години не позволяват на хората да строят къщи тук, а на едрия рогат добитък да стъпква естествената система на ендемичните животински видове. Поради това по тези места на практика всяка година се откриват нови видове обитатели: ту миши лемур, ту прилеп, ту жаба.
Най-големият, но най-трудно достъпен парк цинги е разположен в западната част на Мадагаскар – цинги де Бемараха. По-малък, но докъдето е по-лесно да се добереш, е резерватът Анкарана в северната част на острова. Пътеката към него преминава през джунглата. Тук живее най-големият хищник в Мадагаскар – фосата (животно, приличащо на пума). Нощем то спи в изоставени термитници или хралупи на дърветата, а сутрин или вечер излиза на лов. Храни се с всеки от десетте вида лемури, живеещи в парка, както и с птици и влечуги, които преследва по земята или по дърветата.
Лемурите, обикновено предпочитащи листата или плодовете на дърветата, обичат да се полакомят за богатите на глюкоза розови цикади Phromnia rosea с размери, по-малки от орех.Техните розови тела лесно могат да се объркат с пъпките на цветовете на дърветата.
Phromnia rosea © Flickr/Frank Vassen
Както перудите, те преминават през няколко фази на развитие. Отначало това са пухкави бели личинки, в задната част на които растат, подобно на паунова опашка бели власинки. Именно на този етап лемурите ги ядат. По-късно те стават зелени, губят оперението си и им израстват крила.А след известно време се оцветяват в розово.
В този парк живеят най-големите и най-малки в света видове прилепи. С помощта на гид може да се види плоскоопашат гекон. Безполезно е да се търси този гущер самостоятелно – той идеално се маскира по цвета и кората на дърветата.
Запознанството със света на насекомите в джунглата ще бъде бонус. Колкото повече ги срещаш и разпитваш за тях гида, толкова по-просто ще бъде отношението към отровните раирани гъсеници, които се крият в гънките на леглото в хотела, към 740-кракия гигантски червей в банята или към паяка, изпадащ от корниза при хлопването на вратата.
По пътя към резерват Анкарана, на 60 км. южно от град Антсиранана, има парк с червени цинги – остри върхове, високи само няколко метра. На фона на стените на каньона в цвят охра и червено тези стърчащи от дъното сталагмити приличат на огромен капан за животни, особено когато около кравите, които пасат наоколо, се натъкваш на избелен от вятъра череп. Цингите са се образували преди около 50 години. Под въздействието на водата те всяка година получават нов рисунък, а след няколко десетки години могат и напълно да се разрушат.
(следва продължение)
По РБК
Автор: Градското списание
