Буйновски манастир „Св. пророк Илия“
На 8 км. от град Елена, в района на Твърдишкия проход, е закътано селцето Буйновци. До него от града може да се отиде по два пътя – през квартал Усое и през няколко малки махали в полите на планината.
През квартал Усое се излиза на прохода и оттам се отделя вляво разбит път до селото, минаващ покрай стари селскостопански сгради. Другата възможност е да се мине през няколко малки махали в полите на планината, покрай които местните туристи са маркирали екопътеки с пейки и беседки за почивка сред природата. Тук тя е сравнително добре запазена и още напомня за ловните подвизи на търновските царе и боляри от Второто българско царство. Пак тук вероятно са се срещали границите на Сливенската Мала Света гора от юг и Търновската от север. В гората намирали убежище и спокойствие десетки манастирчета, които не са запазени до наши дни, но легендите и местните наименования още се чуват в шепота на листата.
Истински сведения за съществуването на манастир има от ХVІІ век, когато землищата на Елена, Беброво, Златарица и Къпиново станали вакъфски земи – собственост на член от султанското семейство. Приходите от тях отивали в хазната.
В края на ХVІІІ век зачестили нападенията на разбойниците кърджалии и даалии. Те нападали по-заможни селища и манастири.
През 1800 г. даалии се насочили към Елена през Твърдишкия проход. В навечерието на Гергьовден те нападнали, ограбили и изгорили Буйново и манастира. Местното население и монахините се скрили из горските усои.
След опожаряването на манастира монахините продължили да палят кандило и свещи при руините, а екът на клепалото отеквал до ново време. След 1836 г. на мястото на стария манастир благочестивото население на село Буйновци решило да построи енорийска черква. Като завършек на строежа през 1897 г. издигат камбанария. (През 1949 г. и последните останки от зида на стария манастир били съборени).
Черквата е много голяма едноабсидна сграда със скатен покрив и прозорец на абсидата с красива решетка от ковано желязо. Камбанарията е над дворната врата с много интересно каменно херувимче.
Вътре са вградени две плочи с надписи за обновяването на черквата, има остатъци от стари стенописи и малко икони. Черквата е била ограбвана няколко пъти и сега има и алармена инсталация. Най-важното е, че след 2000 г. в памет на годишнината от Рождество Христово е взето решение да се възстанови девическият манастир „Св. пророк Илия” в Буйновци. Тук вече се е заселила монахиня Софи, която прави всичко възможно духът на нашите предци да бъде възроден.
май, 2006 г.
© Боянка Койчева
Авторката на текста е потомствен турист, член на клуб „Ветерани“ към туристическо дружество „Родни балкани“ – Варна.
Автор: Боянка Койчева
