Корнел Георгица: Живея във Франция, но душата ми остана в Румъния

Румънският режисьори и преподавател Корнел Георгица гостува за втори път на фестивала „Любовта е лудост“ във Варна. В новия си филм „Булката на мъртвеца“ той отново противопоставя две култури – румънската и френската.

Корнел Георгица бе за първи път във Варна през 2019 г. с филма си „Останки“, включен в конкурсната програма. Този път той бе член на международното жури, а извън конкурса бе прожектиран филмът му „Булката на мъртвеца“. Режисьорът живее в Тулуза и снима както документални, така и игрални филми. Във всички присъстват румънски традиции, които са част и от сюжетите на игралните филми. В тях често се противопоставя комерсиалното мислене на хората от Западна Европа на начина на живот на хората от Румъния. Така е в „Криптата“, в който алчен агент на недвижими имоти от Франция се оказва затворен в необитаема сграда в изоставен румънски квартал и животът му виси на косъм; така е и в „Европолис“, в който румънци от малко село заминават за Франция, за да изпълнят последната воля на починалия си роднина да бъде погребан в родния си град Сулина. Така е и в новия филм на Корнел Георгица „Булката на мъртвеца“, в който героите пътешестват в обратната посока – филмов екип от Франция заминава за румънско село, за да снима филм за местните коледни и погребални традиции, но суеверието на румънците и безцеремонността на гостите довеждат до драматични събития.

– Къде открихте киното – във Франция или в Румъния?

– Роден съм в Молдова. Голяма част от детството си прекарах при дядо ми и баба ми в Карпатите в Румъния, където снимах „Булката на мъртвеца“. Живея в Тулуза, където преподавам кино в Националното училище по аудио-визуални изкуства, част от Университет „Жан Жорес“. Още в училище обичах да снимам филми. Снимах аматьорски късометражни филми. После организирахме прожекции. След това учих в Политехническия университет в Букурещ и работих по специалността си, после бях ангажиран в Центъра за кино в Букурещ като звукорежисьор. Така беше до 1989 г., когато заминах за Франция, учих там и започнах да преподавам. Със студентите от време на време снимаме филми. Имам опита и на режисьор, и на продуцент. Опитвам се да им обясня как да съчетават двете.

– Във филма „Европолис“, както и в „Булката на мъртвеца“, показвате резултата от сблъсъка на две култури. Като че ли обичате тази гледна точка?

– Да, така е. В тази линия попада и „Криптата“. Когато се сблъскат две култури, събитията се развиват неблагоприятно. Макар че в един филм събитията се развиват в рамките на няколко дни, не може да се представи толкова обстойно една от двете култури.

– В „Булката на мъртвеца“ показвате суеверията на хората в малко село. Съществува ли това още в Румъния?

– Да, има хора, които живеят по този начин, в дълбоката провинция. Интересно е, че години наред на такива места езически суеверия и религията се съчетават.

– Къде е сниман филмът „Булката на мъртвеца“?

– Изцяло в Румъния. Сцените в къщите близо до Букурещ, а селските сцени в Карпатите. Участват само професионални актьори, французи и румънци. Френските актьори са дебютанти. Обичам да работя с дебютанти, защото те имат желание да се наложат, не са похабени от професията. В същото време има и риск, защото отнема много повече време да тушираш капризите им. Ролите им във филма също са на млади хора – става въпрос за филмов екип без голям опит, който иска да снима филм за традициите в Румъния.

– Имате документален филм, посветен на маскарадни игри, които ние в България наричаме кукери. Тази традиция е вплетена в сюжета на филма „Булката на мъртвеца“, на фона на която се развиват част от събитията. Често ли използвате документалните си филми в игрални?

– Тези традиции се вписват в сюжета. Зимните маскарадни игри са свързани със суеверията. Те са на 25 декември. На Коледа религията и традиционните вярвания се преплитат. В основата си тези езически празници са свързани с Дионисиевите празници, хората се разтоварват от всичко, впускайки се във всякакви забавления. В моя филм имах нужда от това, за да достигна до драмата.

– Колко пъти годишно се връщате в Румъния?

– Всяка година. Живея във Франция, но в културно отношение душата ми остана в Румъния, чувствам се добре там. Откривам сюжети, които ме интересуват много повече, отколкото това се случва във Франция. Румъния е все още в период на преход, има много изненадващи неща, които биха се превърнали в сюжет. Във Франция и в развитите страни всичко е ясно и няма много изненади, а именно те стоят в основата на един филм.

– Участвали ли сте във фестивали с игралните си филми?

– Да, техният живот е преди всичко фестивален. Трудно е с разпространението, особено в Румъния. Както и тук. Аз като режисьор и продуцент съм доволен да завърша един филм. Не ми остава бюджет за разпространение и реклама. В САЩ половината от бюджета е за това. Не можем да се борим по същия начин. Във Франция има добър закон за кино. Не разбирам защо другите страни не почерпят опит от това. След като едно нещо е хубаво и работи добре, трябва да се взима за пример.

– Следващият Ви филм документален или игрален ще бъде?

– Работя върху документален филм, посветен на погребалния ритуал в Карпатите. Всъщност снимам този филм от 10 години. Снимам една част, след това друга. Все още не съм направил монтажа. Имам много материал. Погребалният ритуал е първият ритуал на човечеството изобщо. И хубаво, че е така, за да не забравяме тези, които са си отишли.