Жан-Жак Сегара: Един от проблемите на България днес е да формира бъдещия елит

Как българските и френските университети могат да си сътрудничат по-активно, за да обменят полезен опит – това е мисията в България на Жан-Жак Сегара, аташе по университетското и научно сътрудничество във Френски институт – София.

Жан-Жак Сегара е дългогодишен преподавател по маркетинг в различни университети във Франция. От 2003 до 2006 година работи в Бейрут, след това в Полша. От 2011 до 2013 г. е директор на Франкофонски институт по администрация и управление в София. От 2 месеца е отново в България. 

– Как започна Вашата нова мисия в България?

– Опознах малко България, защото бях директор на Франкофонския институт по администрация и управление, но там работата бе различна. България малко ми липсваше и когато се появи възможността да работя за Френски институт, приех с радост.

Откакто съм отново тук, започнах да обикалям из университетите, за да проуча как биха могли те да си сътрудничат с Франция, да разбера от какво имат нужда и какви са очакванията им. Мисията ми обхваща и сътрудничество в областта на науката, но когато казваме наука, това има  много широк смисъл – наука на управлението, лингвистика, физика и така нататък. Ролята ми е да създам контакти между университетите, що се отнася до образователните и изследователски програми, както и научните институции. Във Франция съществуват научни институции, независими от университетите. Системата си прилича с българската, с тази разлика, че в България има само Академия на науките, а във Франция има повече подобни специализирани институти. В тази област също работя за разширяване на сътрудничеството.

– Говорим за сътрудничество, което засяга и преподаватели, и студенти?

– Да, на всички нива. При студентите, като се разширят възможностите за студентска мобилност и получаването на две дипломи – българска и френска; обмяната на преподаватели включително в изследователската сфера, като се подкрепя сътрудничеството между френските и български институти – взаимно и многостранно. Защо да не се развие изследователска програма между един университет във Франция, един в България и още един в друга европейска страна?

– Знаете ли колко са българските студенти във Франция?

– Във френските университети има около 2000 български студенти, на всички нива на обучение. Много малко от тях са финансирани от Франция, със стипендии, защото имаме малко такива програми. Повечето от българите, които учат във Франция, го правят на индивидуални начала. Предимството е, че във френските университети българските студенти не се делят от френските. Таксите са едни и същи. Това не означава, че обучението в университетите е безплатно. Някои от дисциплините във Франция са по-скъпи от други, средно един студент струва 10 000 евро годишно, а таксите за записване са около 300 евро. Това означава, че държавата се грижи за студентите. За един българин е интересна възможност да учи във Франция, ако не открие подходяща франкофонска програма в България. Тук те не са много, но са добре разработени. В Русе, например, посетих Техническия университет, където има програми на английски език и се работи съвместно с местните фирми. Има висши учебни заведения, които си сътрудничат много повече с местната икономика, отколкото във Франция. Това, което не трябва да се случва, както става често в университети в някои страни в период на преход, като България, е да си създават комплекси за малоценност, защото в някои области те има на какво да научат френските университети. Мисля, че в много области всички могат да научат нещо от другия. Не трябва едните да се чувстват по-маловажни или по-високопоставени.

– Имате опит в България. Какво е мястото на френския език днес?

– Преди работата ми тук бе различна, защото работех във франкофонска среда. Във Франкофонския институт по администрация и управление в София целта е да се обучават хора на френски език в специфична област, каквато е управлението. Тук моята мисия е много по-мащабна, защото обхваща всички области, а не само изследователската работа на френски език. Работният език в съвместните проекти може да бъде и английски. Това е неоспоримо международният език. Всеки трябва да говори английски. Не може да става въпрос за това да се принуждават хората да говорят повече френски от английски език. Но очевидно е, че за да се заеме пост в някаква компания, възможностите се увеличават благодарение на втория език, какъвто може да е френският. Не трябва да се борим срещу английския. Трябва да се каже на хората, че английският е необходим, но е важно да се говори и втори език. В България има френски фирми. Всички наети хора говорят добре английски, но между двама кандидати, от които единият говори като втори език френски, а другият немски, френската фирма ще наеме този, който говори френски.

– Какво харесвате в България?  

– Това, което ми харесва в България, е културата. Според мен това е средиземноморска страна. Откривам много прилики в начина на живот на българите с този в средиземноморските страни – в начина на общуване с хората, в поведението, в отношението към храната, към времето. Чувствам се добре в българската култура. Все още не съм имал много възможност да пътувам из страната, но виждам, че България е страна, в която има предимства, които не са съвсем разработени. Мисля си за туризма. Тук има Черно море, някои неща са добре развити, но други не толкова, като лечебния туризъм. В България има изключително много топли извори, това е неразработен потенциал. Климатът и природата са хубави. В България има села, планини, сняг, ски курорти. Много повече европейци от Западна Европа могат да се привличат тук на ски или за лечебни процедури. Мисля, че специалностите, които съществуват в България, например тези, свързани с туризма, съществуват с основание. Жалко е обаче, че много от образованите хора заминават за чужбина. Това е парадокс. Има много неща за вършене на място. Значи трябва да се измисли нещо, да се намери начин да се задържат хората тук. Според мен проблемът на България е изтичането на хора в други европейски страни. Нужно е време, но трябва да се намери равновесие и може би един ден, когато България приеме еврото, това ще внесе равновесие. Жалко е, че има много нископлатени професии, като тази на учителите. Мисля, че един от проблемите на България днес е да формира бъдещия елит, който ще остане в страната. Освен това политическият климат е нестабилен и не улеснява нещата и дългосрочни реформи. Това, което ми харесва в България е, че има голям потенциал в културата и що се отнася до създаване на селскостопански продукти. В България има хубави земи, селскостопански продукти с добро качество. Българските производители понякога понякога произвеждат био продукти, без да го знаят. Говоря от моя гледна точка – има прекрасни продукти. Никога не съм виждал толкова хубав пипер. Тиквите са чудни. Във Франция, когато трябва да съхраниш тези продукти една или две седмици в хладилника, те губят качеството си, а българските не. Винарството също е много развито. Като французин обичам много виното. Мога да кажа, че тук няма чак толкова големи, скъпи вина, както във Франция, но има много хубави вина. И за френските фирми има много предимства тук. Въпрос на съмнение в бъдещето е, че младите заминават и е жалко, защото в тази страна може да се живее добре. Обичам България. 

Автор: Градското списание