Дугал Уилсън: Ако всички бяха като Падингтън, щеше да е прекрасно
Третият филм от поредицата за мечето Падингтън – „Падингтън в Перу“, вече е позната на български зрители. Режисьорът Дугал Уилсън разказва за своя дебютен игрален филм.
– След успеха на „Падингтън“ и „Падингтън 2“ е трудно да се пробие на големия екран. Как се заехте с този филм?
– Потърсиха ме Роузи (продуцентка) и StudioCanal, защото те искаха да направят трета част за Падингтън, но Пол Кинг, който брилянтно се справи с първите две, не беше на разположение, защото работеше върху „Уонка“. Те имаха нужда от нов човек и търсеха и по някаква причина решиха, че може аз да съм подходящият. Казах си: „Това е страшничко. Защо, за Бога, ще искам да се пробвам да направя най-трудната част от нещо толкова прекрасно? Със сигурност ще сгафя“. Но също така си казах: „Е, ако не опитам, вероятно ще съжалявам“. Блъсках си главата, чудех се и се маех и преди да се усетя, беше твърде късно: бях нает.
– Това е страхотна история, в която има и страх. Такива са най-добрите истории. Как се почувствахте, заемайки се с популярен франчайз? Особено след като вторият филм беше толкова успешен.
– Ужасно. Първите два филма са страхотни и аз харесах стила им, тона им, участието на много британски актьори. Хареса ми начинът, по който Пол ги беше направил. Нямах илюзии, че ще бъде лесно да работя като него, но си казах, че ще направя всичко възможно да продължа в този стил, защото ми харесва. Когато се заех, започнах да развивам сценария визуално и да правя цялостен сториборд, като работех заедно със сценографа и оператора, за да обхванем всички елементи заедно. Именно така смятам, че са направени първите два филма, като е съгласувана работата на всички различни професионалисти, участващи в създаването на филма. Мисля, че можете да усетите, че това не е просто снимане по сценарий, много е важно камерата, сценографията и сценарият да са в хармония в полза на изпълнението и анимацията.
– Много от темите в „Падингтън“ са все едно от живота и присъстват и в книгите на Майкъл Бонд. Позовавахте ли се на реалността, докато работехте по филма или искахте да избягате от лошите неща?
– Докато работех по филма, бях някак си откъснат от реалния свят за около 2 години, но разбира се знаех какво се случва. Опитваме се с Падингтън да не сме твърде директни, да не коментираме директно каквото и да е, но мисля, че отношението на Падингтън към света, неговата невинност и толерантност са страхотни качества, към които всички трябва да се стремим. Понякога не успяваме. Трудно е. Ако всички бяха като Падингтън, щеше да е прекрасно.
Откъс от интервю на сайта на списание Filmhounds.
