Даниела Атанасова: Да пазиш брега на морето

от Градското Списание · юли 28, 2019

Професията на спасител на плажа заема специално място в социалния живот на морските градове, а в световната култура е увековечена във филми и книги. Вече втори сезон Даниела Атанасова е единствената жена – спасител на крайбрежната ивица във Варна. Тя е професионалист с повече от 30 години опит в шоу бизнеса, където съчетава заниманията си със спорт, балет, танци и цирк.

Спасител на плажа

Снимка: © Личен архив

Случайно се запознах с шефа на водноспасителната служба във Варна и той ми предложи тази работа. Изкарах курсовете и покрих нормативите. Харесва ми, защото обичам морето и природата, имам възможност да поддържам спортната си форма, работата е свързана с отговорност, а аз съм отговорен човек, обичам да помагам на хората и да следя за реда. Морето дава спокойствие и изкарва от душата всичко, което ти тежи. Денят ми започва с тренировки, предимно на морската ивица – крос, фитнес, плуване, след което застъпвам на работа. Дори и мъже трудно се съгласяват да работят това заради голямата отговорност – все пак цял ден си на слънце, но повечето са хубавите неща. Ние сме за това, за да не се случват инциденти, при мен, за щастие, не са ставали. Имах няколко случаи на безотговорни родители, които оставят децата си да правят каквото искат и си мислят, че ние сме хората, които трябва да ги гледаме. Наше задължение е да ги предупредим, за да не се случи най-лошото и ние го правим, но след това отговорността си носи родителят.

Спортът

Спортувам от дете. Целият ми живот е само спорт, а хобито ми – балетът, ми стана професия. Започнах на 5 години с художествена гимнастика, продължих в спортна паралелка. Минах и през Спортната академия, където се занимавах поне с десет спорта. Влязох с лека атлетика, а записах втора специалност треньор по футбол, което беше много учудващо за всички. По отношение на спорта съм човек на разнообразието. Не мога да работя само в една област. Аз съм индивидуалист, защото бях състезател – в леката атлетика дисциплините ми бяха 800 и 1500 метра. Леката атлетика остана спортът, с който поддържам формата си. Няколко години участвах в първенства по лека атлетика за ветерани и имам доста добри резултати и медали. През 1992 г. се записах на кикбокс и станах двукратен шампион на страната. Сега съм се запалила по фитнеса.

Балетът и танците

Снимка: © Деница Павлова

С класически балет започнах да се занимавам късно, на 15 години, но явно съм имала данни, защото бях при най-добрите педагози – Галина и Стефан Йорданови. Те направиха много за мен и за 3 години подготовка станах част от балета на Бургаската опера и бях солист. На 18 години ми дадоха роля, за която всяка балерина мечтае – на Жулиета. Играх няколко пъти и се отказах, защото беше трудна за мен, бях млада, неопитна и много плаха. След Бургас се върнах в школата на Галина и Стефан Йорданови, явих се на кастинг за Варненската опера и ме приеха в балета, но не издържах дълго, защото там не беше моето място. Не обичам ограниченията в живота. Моята роля винаги е била характерната, испанският типаж на Кармен и фламенкото. С това станах популярна. Изкуството явно съм го носила в себе си, защото дори и дълги години да не съм танцувала, бързо влизам във форма.

Шоу бизнесът

По времето, когато бях в балета на Варненската опера, ме откри Рей Гонзалес, който се занимаваше с шоу програмите в Бинго „Иберия“. Заради това напуснах Варненската опера. Деветдесетте години на ХХ век бяха периодът на разцвет за шоу програмите. В шоутата на бингото открих себе си. Танцувах солистични роли, които иначе никога нямаше да ми дадат. Рей Гонзалес ми даде възможност да импровизирам, да творя, да покажа себе си и да докажа, че съм отговорен човек, който постига всичко с труда си. До ден днешен сме приятели. Така навлязох в шоу бизнеса. След това участвах и в много други програми. Имаше период в живота ми, в който работех в мъжко шоу и бях единствената жена в такова шоу. Групата се казваше Ladies Fantasy. Аз присъствах за цвят. Пътувахме из страната около година и половина, но приключих с това шоу, когато ме приеха в Спортната академия. Тъжно ми е, че днес в шоу бизнеса нивото започна да запада. Така е и в чужбина. Много хора подбиват пазара с ниски хонорари. В момента нямам желание да се боря за това в България. Хора, които се появяват изведнъж и бързо правят нещо, бързо си и отиват.

Огнено шоу

В периода на семейния ми живот бях в циркова фамилия и десетина години пътувахме из цяла Европа. Работих в Кипър с мъжка брейк формация, те ме въведоха в огненото шоу. След това си набавих реквизит и започнах да работя сама. Огнените шоута са много популярни в страни като Испания, Кипър, у нас като че ли още няма такива традиции. Шоуто включва танц и акробатични елементи, съчетала съм изкуство и спорт. Имам и други идеи, които искам да осъществя в живота си. Искам в бъдеще да направя нещо съвместно с дъщеря ми Елизабет, която от тази учебна година ще учи лека атлетика в Спортното училище във Варна. Тя участваше в цирковата ни програма и има собствен номер с обръчи. Надявам се спортът да й създаде тези качества, които е създал на мен – да бъде отговорен и трудолюбив човек.