Дони: В България има добри музиканти, липсват добри продуценти
Един от най-известните български поп изпълнители разказва за работата си като композитор на песни и на театрална музика, за новата си песен „Има време” и за интереса си към Източните страни в интервю на Доно Цветков.
Дони е роден в София през 1967 г. Певец, композитор на популярна, театрална и филмова музика, актьор. Дискографията му включва 22 албума (самостоятелно или като част от дует или група). Автор е на музиката на повече от 20 театрални спектакъла.
– Дони, ти си едно от имената на българската популярна музика през последните 15-20 години. Непрекъснато създаваш музика. На какво се дължи тази твоя неуморимост? Как успяваш да създаваш хитове?
– Би трябвало да отговоря много глобално на този въпрос, а и не съм много сигурен, че мога да дам отговор как постигам продуктивност и от друга страна и качество. Най-вероятно е свързано с определена аналитичност, която съм възпитал през годините и с качества, които са извън мен. Талантът е трудно обясним. В България има много талантливи хора, които не притежават качества, като, да речем, фокус, аналитичност и т. н. Може би първата част от отговора е по-валидна за мен.
– Ти си композитор и на театрална музика. Може би малцина знаят, че си щатен композитор в Театъра на българската армия. Как съчетаваш всичко това и успяваш да намериш време и за театрална музика?
– Това е много хубаво поле за мен, тъй като всеки човек, който е работил повече от определен брой години в една сфера, най-вероятно изпитва определен дискомфорт, желание да се отстрани, да направи нещо друго. За мен това е начинът да изляза малко от песенната форма, да композирам театрална и филмова музика, където инструменталните части са много по-дълги, а изразните средства са в помощ на това, което се случва а сцената или на визията, а често не са на първо място. Тъй като твърде дълго поне за мен, 23 години, се занимавам с писане на песни, с концерти, приех протегнатата ръка от страна на ТБА. Те ми предлагаха в рамките на 10 години почти всяка година да бъда техен член като композитор. Аз дълги години се колебах, най-сетне приех. Театрална музика пиша от 1992 г., тогава като композитор на свободна практика.
– Дали не те привлича експериментът, защото театралната форма ти дава малко повече свобода?
– Да, в известна степен ми дава повече свобода, отколкото песенната, но пък песенната форма ми дава свобода в друга сфера. В песенната форма песента е водещото, докато в театъра музиката е до голяма степен бекграунд.
– Когато пишеш музика за себе си, може би подхождаш по различен начин, отколкото когато пишеш музика за други изпълнители. Разкажи как подхождаш към песента, когато пишеш за други.
– Естествено, че трябва да се съобразя с натюрела на изпълнителя, с неговите гласови възможности, дали е висок или нисък гласът му. Ако е дует, къде е сечението между двата гласа. При всички положения аз малко пиша за други изпълнители. Имам, разбира се, такива прецеденти, но те са в следствие на дълго и упорито тропане на вратата ми. Не са повече от броя на пръстите на двете ми ръце песните, които съм писал за други. В момента съм подложен на много приятна инвазия от страна на една наша много известна колежка, за която също ще напиша песен, но по принцип не се занимавам много с тази част от композирането.
– Вероятно на мнозина ще е интересно да научат ти сам ли аранжираш песните си, сам ли правиш микса?
– В различните периоди нещата са се случвали по различен начин. Когато работехме с „Атлас” и „Медикус”, правехме съвместно аранжиментите. Разбира се, когато се прави общ аранжимент, най-много тежи думата на автора на съответното парче. След това с Момчил до третия ни албум деляхме 50 на 50 работата по аранжимента. Сега ще кажа нещо, което никога не сме издавали като принцип на работа при нас – той подбираше звуците, а аз правех хармонията, изобщо оркестрацията.
– Което може би е една от най-важните части…
– И двете са важни. Момчил е много талантлив в подбора на звуци, може би най-добрият в това отношение. Аз пък се интересувам много от хармония и игри вътре в песента. В последствие, когато работех с Дани Милев, той подбираше звуците, а сега напоследък си правя сам нещата. Последната ми песен „Има време” я направихме с Иван Христов, много добър музикант, тромпетист и пианист на група „Сафо”, който е и тонрежисьор в моето студио. Обикновено не съм ревнив по отношение на аранжиментите си и допускам и други хора да дават идеи. Имам и обратен пример. Да речем, на „Луната спи” съм изцяло аз аранжор.
– Новата ти песен „Има време” е малко по-различна от твоя репертоар, който познаваме с Нети. Тя е с малко по-различна ритмика, звучи по-балкански…
– Да. Като човек, който не обича да се закопава в собствената си градинка, обичам да експериментирам и считам, че трябваше да направя и такова нещо. Не бях работил в съчетание с такъв тип инструменти, като баритон тромпет и туба, взети заедно като водещи. Стори ми се много интересно да изразя по този начин една песен. Поначало я създадох като балада, след това я повъртях в най-различни варианти и в крайна сметка се спрях на този. Независимо от първосигналните аналогии, които могат да се направят с творчеството на Брегович или по-старото творчество на Дико Илиев и т. н., балканската музика е измислена доста преди Брегович. Чух оттук-оттам някои такива мнения…
– Какво ти дава това, че пътуваш много по света? Бе в Индия, в Тибет. Слушаш много и различна музика и предполагам, че това те обогатява. До каква степен това дава по-широк музикален мироглед на един изпълнител и автор на песни?
– Безспорно пътуванията правят човек по-свободен. Когато той има качествата да анализира, да прави план, да види кое би могло да му отива, имам пред вид музикален изказ, тогава нещата някак си се получават. При всички положения свободата в музикално отношение идва и от тези пътувания, тъй като слушам най-различни изказни форми, специално музиката на Южна Азия, на Тибет – тя е монофонична, почти няма полифония. Това са интересни неща за човек, който се занимава с музика – да ги изследва, да види типовете им инструменти. Там са основно 12 типа инструмента, аз доста се занимавам с тяхното проучване. Като финал на отговор на въпроса ще кажа, че вчера получих предложение от Младежкия театър. Те ще правят спектакъл с много индийска музика, която искат голяма част от нея аз да напиша като саундтрак. За мен ще е интересно предизвикателство да работя и в тази сфера. Разполагам с инструменти, които съм купил там, хармониум и ситар, които могат да влязат в употреба. Тепърва ми предстои работа и в сферата на този тип музика.
– Успя ли да спечелиш и Нети за твоята музикална кауза? Тя харесва ли този тип пътешествия?
– Вече десет години споделяме общи интереси по отношение на музиката и изкуствата. Тя два пъти е идвала с мен по тези места. Второто съвместно пътуване роди и клипа към песента „Има време”. Доста от кадрите заснехме в Непал и Бутан. Споделяме подобен род интереси, разговори и търсения на литература и информации за тези меса и с многото бъдещи планове, които правим за връщане там.
– На какво се дължи това бягство от европейската цивилизация и насочването към тази в Азия?
– Ако говорим конкретно за нас, онази част ни е много по-интересна, още повече, че ние според съвременни изследвания идваме от тази част. Много думи съвпадат. Да речем думата чай в Индия е чай и в България. Там няма смисъл да казваш tea, а казваш чай. Там видяхме град Банско, в Раджастан, град Угърчин в Тибет, прохода Шипки, който тук е Шипка. В Тибет ляп е хляб. Тенгри, Тингри са понятия, които се срещат там. Рила е планина в Тибет, тук е наша…
– Това могат ли да бъдат съвпадения или са прекалено много?
– Сигурно има и съвпадения. Аз не съм човекът, който може да каже, че не е възможно, тъй като не съм учен. Лично мен ме запалва идеята да мисля, да мечтая, че идваме оттам. Вярвам дори в това. Но, разбира се, това не е коренът. Той е в желанието да търсиш себе си някъде по средата между тези две цивилизации – едната, която отивайки на Изток, виждаме какви най-вероятно сме били преди епохата на алчността и алчна Европа и Америка, с добре поддържани улици и площади и зад тях една кухина, липса на сърце.
– Да се върнем на темата „Евровизия. Ти също предложи песен преди време. Как смяташ, защо България не може да предложи добри продукции за този песенен конкурс?
– Има обратен пример, Елица и Стунджи, които стигнаха до пето място
– Като изключим този пример.
– Грешката не е в изпълнителите, защото изпълнителят предлага. Той не е длъжен да следи фокуса на държавата или да гледа какво се случва там като геополитика. Има добри песни, очевидно и жури, и продуценти от страна на БНТ не се справят с тази задача. Продуцентът в случая е най-важният, той трябва да подбере линията и според мен трябваше да се работи в линия, подобна на тази, която направиха Елица и Стунджи. Разбира се, не те да са наши представители всяка година, но спокойно може да се каже: „Да, добро съчетание на фолклор с ударни инструменти и съвременно мислене. Ето това се търси”. Когато се даде една такава задачка на композиторите и е ясно каква е насоката, какво се търси, те ще сътворят такива неща. Иначе всеки създава това, което мисли, че е хубаво, но някой трябва да го насочи какво да прави.
– Как смяташ, липсата на добри продуценти ли пречина България да популяризира своята музика по света?
– Да, ако аналогията е с Румъния, румънците имаха много добри изпълнители и пред 10-и ноември в лицето на Михаел Крету, който направи проекта „Енигма” и преди това известната изпълнителка от 80-те години Сандра, която е негова съпруга. Той беше първият, който трасира този път. И вероятно наистина по-мащабното мислене от страна на нашите северни съседи, не мога да кажа по-талантливи музиканти, защото категорично съм сигурен, че и в България музикантите са много добри. Да, продуцент е също професия, която изисква талант и тук според мен има проблем в този аспект.
– Дано успеем да го решим. Ти се опитваш да го правиш с млади изпълнители. Беше един от хората, които работиха в MusicIdol. Какво трябва да се направи за тези млади хора, които имат амбицията да реализират себе си и своя талант?
– Това отново кореспондира с работата на продуцента. Аз нямах възможност, за съжаление, той като Virginia Records имат договорености с bTV, които притежаваха формата, те взимаха всички изпълнители, с които желаеха да подпишат договор, а с някои и задължително подписваха, с победителите. Аз нямах възможност да помагам толкова, колкото ми се искаше и онова, което се случва или не се случва, се дължи на Virginia Records.
– Какво да очакваме от твоята продукция – самостоятелна или тази, която правиш с Нети?
– Работим върху две нови песни с нея и съм в процес на размисъл в коя от двете посоки да поемем. Отделно от това правя музика към „Както ви харесва” в ТБА. Там има доста песни освен многото инструментална музика. Споменах за поканата от Младежкия театър, там работата започва октомври месец. Иначе играем „Секс, наркотици и рокендрол” в Театъра на армията. Имаме, между другото, разговори да дойдем април месец да играем отново във Варна това представление, което е рекордьор за България, вече 19-а година. Мисля, че в края на март ще празнуваме на сцената на Театъра на армията 666-ото представление. Ако април се случи щастливата случка в нашето семейство – ние очакваме дете, след това ще има един период, в който може би сам ще пътувам по концерти. Имам предложение за едно турне, но този път Нети ще трябва да отсъства от сцената. Юли месец ще пообиколим няколко града, вероятно ще я замести някоя, може би дори повече от една, от „Айдълките” от трите сезона.
Интервюто е излъчено на 6 февруари в предаването „Може би да“ в ефира на Радио Варна.
Автор: Доно Цветков
