Сър Бен Кингсли за ролята си на Салвадор Дали
По българските екрани вече се прожектира филмът „Далиленд“. Това е филмова история за любовта между Салвадор Дали и Гала. Сър Бен Кингсли разказва какво е да играеш ролята на великия художник.
Спомням си, Питър Брук ми каза, че актьорът винаги трябва да намира един аспект от своя персонаж, който е отвъд него самия; че трябва да надскочиш нещо. С Дали беше все едно да се катериш, напъхан в масивна испанска броня, твърде голяма за тялото ми, за моите интелектуални способности, въображение и страсти.
След като влязох в кожата на Дали и гледах в продължени на часове негови снимки, аз страшно много го обикнах. Той ме насърчи да мисля отвъд рамките, да поемам рискове и да се отдам на страстта към моята професия така, както той страстно е обичал своята. Слава Богу, имах достатъчно време, за да осмисля истинския му образ, който бях поканен да изиграя, но бях уплашен, изключително уплашен! Но някъде между снимките и паузите страхът се стопи, обзе ме някаква радост и, разбира се, необходимостта да се разкаже историята надделя над безпокойство.
Бен Кингсли като Салвадор Дали © Magnolia Pictures/Бета Филм
Щом стъпих на снимачната площадка, спрях да чета книгите му и да гледам DVD-тата с него, които имах. Трябваше да изследвам разликата между пресъздаването, интерпретацията и имитацията. За щастие Мери (Харън), Джон (Уолш) и нашите продуценти ми позволиха да създам по-скоро моя собствен Дали, моя образ, вместо да се стряскам и ужасявам от факта, че трябва да имитирам всяко физическо и гласово действие. Никога не се превърнах в него, има разделение, дистанция, което е вълнуващо и плашещо. Това е както артистът на трапец се люлее напред-назад, после изведнъж се пуска, завърта се във въздуха и хваща другия трапец. Това е вълнуващото, за което публиката плаща да види.
В края на всеки ден имах нужда да се откъсна, метафорично да оставя четките и да избърша боята от ръцете си. Освен това трябваше да избягвам да съдя моя герой. Има много книги, в които Дали е описан злонамерено и пренебрежително. Аз бях пазител на личността му. Пресъздавам го, рисувам неговия портрет, но никога не се поставих в ролята на съдник.
Сега съм в период да го пусна да излезе от живота ми, което е много странно чувство.
Човек е благословен, когато работи с актьор, на когото има пълно доверие. Барбара Сукова и аз наистина си имахме взаимно доверие и се наслаждавахме на краткото си общуване. Искам да кажа, че никога не излизам да вечерям с колегите си актьори. Ако се държа като отшелник, това действа благотворно на процеса. Обожавам да откривам другия актьор пред камерата. Камерата обича откритията. Успяхме да се открием един друг и Гала и Дали успяха да се открият един друг и това стана по много красив начин, защото ние не ги съдихме, а ги пазихме. Според сценарий те се хвърлят в сложна алхимия. Това е противоречива двойка и за мен беше удоволствие да работя с Барбара.
Интервюто с Бет Кингсли е публикувано в сайта на разпространителите Magnolia Pictures.
Снимка: © Magnolia Pictures/Бета Филм
