Галерия Lumas – когато фотографията се превръща в колекционерско изкуство

В началото на юли 2026 г. бях на гости на семейството на сина ми в Бавария. Разполагах само с един свободен предиобед, който реших да посветя на фотографията и съвременното изкуство. Така се озовах пред галерия Lumas.

Галерията в Мюнхен е разположена на Brienner Straße 3, само на няколко минути пеша от Odeonsplatz и в непосредствена близост до Munich Residenz – някогашната резиденция на баварските владетели от династията Вителсбах. Очаквах да видя внимателно подбрана колекция от фотографии. Това, което открих, беше много повече – пространство, в което фотографията, дигиталното изкуство и съвременният дизайн съществуват в естествен диалог.

Първото впечатление е за изключителен професионализъм. Пространството е организирано така, че всяка творба получава собствено визуално присъствие. Светлината, мащабът на отпечатъците, рамките и разстоянията между произведенията са подчинени на ясна кураторска идея. Галерията е разположена на две нива, а различните медии – алуминиев дибонд, арт хартии, черно-бяла фотография, живопис и дигитални отпечатъци – се допълват взаимно и създават усещане за хармонично и добре премислено пространство.

Особено впечатление ми направи отношението на екипа. Алина, която работеше в галерията в деня на моето посещение, отдели време да ми разкаже за начина, по който Lumas подбира своите автори, за концепцията на галерията и за интереса на колекционерите към лимитираните фотографски издания. Подобен личен контакт превръща посещението не просто в разглеждане на изложба, а в истински професионален разговор за изкуството.

Lumas не е традиционна галерия. Основана през 2004 г. в Берлин от Уте Шпайдел и Стефан Гайдел, тя има ясна концепция – да направи колекционерската фотография достъпна за по-широка публика. Днес мрежата включва 19 галерии в Германия, Франция, Великобритания, Австрия, Швейцария, Унгария, САЩ и Канада и работи с повече от 250 международни автори. Всички произведения се предлагат като подписани лимитирани серии, придружени със сертификат за автентичност, а продукцията се изпълнява в партньорство с лабораторията WhiteWall, известна с музейното качество на своя печат и рамкиране.

Тази философия е променила начина, по който фотографията се възприема от много колекционери. В Lumas фотографският отпечатък не е просто декоративен обект, а пълноценно произведение на съвременното изкуство – с ясно определен тираж, авторски подпис и колекционерска стойност.

Още на входа погледът ми беше привлечен от „Irene’s Wave“ на американския артист Матю Кюзик (Matthew Cusick). Отдалеч творбата изглежда като живописна картина на пенлива морска вълна, но отблизо разкрива своята истинска същност – сложен колаж, изграден от микроскопични фрагменти на стари географски карти и атласи. Именно тази трансформация на реален материал в нова визуална реалност прави работата толкова въздействаща.

С удоволствие открих и творби на Роберт Янс (Robert Jahns – Nois7) – артист, чиито дигитални колажи отдавна следя. Неговите серии с цветни балони над емблематични градове или с неочаквани персонажи (пингвини) в градска среда притежават рядката способност да съчетават техническа виртуозност с чувство за игра и въображение.

Сред най-впечатляващите произведения в галерията бяха лентикуларните портрети на Дейвид Боуи от британския фотограф Гавин Евънс (Gavin Evans). Изображенията са изградени от няколко кадъра, заснети през 1995 г., които дигитално са разделени на фини ленти и прецизно преплетени. Върху отпечатъка е монтиран специален лист с микролещи, които пречупват светлината по различен начин в зависимост от ъгъла на наблюдение. Така се създава впечатляваща илюзия за дълбочина, обем и движение – сякаш Дейвид Боуи променя изражението си пред очите на зрителя.

Най-силно обаче ме развълнува творбата „The Lake 04“ на белгийската артистка Изабел Менен (Isabelle Menin). На пръв поглед тя напомня барокова маслена живопис, но всъщност е изградена от стотици дигитализирани фотографии на цветя, превърнати в многопластов колаж. Светлината, пространствената дълбочина и драматичната атмосфера носят влиянието на фламандските майстори, а съвременните дигитални технологии са използвани с изключителна чувствителност и живописен усет. Харесвам творбите ѝ – тяхната цветност и финес са качества, които чувствам близки до собствените си творчески търсения. Неусетно направих съпоставка с моята серията „Universe“, в която аз също снимам цветя и природни елементи и ги използвам като градивни елементи за нови визуални композиции. Подходът ми обаче е различен. Работя с авторски макрофотографии, често заснети фронтално, като прилагам техниката focus stacking, за да постигна максимална острота и детайлност. След това използвам тези изображения, за да създам символи от Сакралната геометрия – Цветето на живота, Златната спирала, Плодът на живота и различни фрактални структури. В серията „Universe“ изследвам въздействието на симетрията и символизма, които насочват към по-дълбоко осъзнаване на безкрайната енергия, взаимосвързаността и фракталната природа на Вселената. Срещата с творчеството на Изабел Менен не ме накара да променя посоката си. Напротив – тя ми даде още по-голяма увереност да продължа да развивам серията „Universe“, следвайки собствения си визуален език.

Особено силно впечатление ми направиха и произведенията на Патриция Бура (Patrizia Burra), Lilly Muth и музиканта Ед Шийрън, който успешно развива и своята кариера като визуален артист. Наред с утвърдени съвременни фотографи, Lumas представя и колекцията „Lumas Master Editions“, включваща произведения на някои от най-значимите имена в съвременното изкуство – Герхард Рихтер, Деймиън Хърст, Кристо, Такаши Мураками, Джеф Кунс и други. По този начин галерията изгражда своеобразен диалог между водещи световни артисти и новото поколение автори, които оформят бъдещето на съвременното визуално изкуство.

В Lumas открих и нещо друго важно – изключително разнообразие от фотографски подходи. Документална фотография, концептуални портрети, минималистични пейзажи, архитектурни изображения, дигитални композиции и експериментални техники съществуват рамо до рамо. Галерията не поставя стилови ограничения; важни са идеята и нейното убедително визуално изпълнение.

Това ме върна към думите на моя преподавател Ивайло Стоянов, завършил фотография в Германия, който още в началото на обучението ми ме научи, че съвременната фотография не се подчинява единствено на класическите правила. Тя позволява свободно да се комбинират различни техники, медии и технологии, когато това служи на художествената идея. Именно тази свобода промени начина ми на мислене като артист и ми даде увереност да изграждам собствен визуален език.

Преди да си тръгна си купих фото книгата „Projections“ на Sabine Wild – издание, което по красив начин обобщава интереса на авторката към архитектурата, градската среда и светлинните трансформации.

Когато излязох от Галерия Lumas носех със себе си не само прекрасната фото книга и десетки фотографии, заснети в галерията. Носех и нещо по-ценно – усещането, че съм била на място, където фотографията непрекъснато разширява собствените си граници. За всеки автор подобни срещи са безценни, защото не дават готови отговори, а събуждат нови идеи и желание да продължиш напред със собствения си творчески път.

Фоторепортаж от галерия Lumas можете да видите в YouTube.

Статия на Цвета Убчева за Галерия OstLicht във Виена можете да прочетете тук.

Интервю с Цвета Убчева за нейния проект „Universe“ можете да прочетете тук.