Усвояване на културните пространства (Такаши Мураками във Версай)

Може ли във Версай – един от многото културни символи на Франция, да се показва съвременно изкуство? Очевидно – да, тъй като тази година това се случва за трети път.

След изложбите на американския концептуален автор Джеф Кунс (2008) и на Ксавие Вейан, един от утвърдените френски съвременни артисти (2009), от 14 септември до 12 декември тази година във Версайския дворец са изложени творбите на световноизвестния японски автор Такаши Мураками.

Идеята Версайският дворец да стане редовна сцена за изява на автори, които работят в сферата на съвременното изкуство, е на директора му Жан-Жак Аягон (бивш министър на културата на Франция, б. р.). Предложението му предизвиква полемики и противоречиви мнения сред френските изкуствоведи, историци и дори политици.  

Откриването на изложбата бе предшествано от много протестни акции. Появи се група, наречена „Да опазим Версайския дворец”, ръководена от Ан Брасие, водеща на културно предаване по Radio Courtoisie. Петиция, озаглавена „Не на Мураками и Сие”, е подписана от повече от 4300 души. Друга група, наречена „Не на мангата” и създадена по инициатива на Арно-Аарон Упински, президент на Националния съюз на френските писатели, се радва дори на подкрепата на един от наследниците на Луи ХІV, принц Сикст-Анри дьо Бурбон Парм. Позовавайки се на Закона за интелектуалната собственост, Упински твърди, че „шедьовърът Версай трябва да остане във вид, в какъвто го е създал Луи ХІV. Нашето културно наследство се поставя в услуга на чужденци. Жан-Жак Аягон се прави на владетел на двореца, прикрит зад благородни идеи. В същото време обещава да ни покаже официозно изкуство от Ню Йорк, докато ние си имаме 40 000 френски артисти, от които никой не се интересува. Мураками е нюйоркско-японско творение, имитатор на манга. Човек не може да се нарече японец само защото има дръпнати очи”, заявява Упински.                       

За противниците на изложбата Мураками е „символ на комерсиалното изкуство, лишено от артистична стойност”, а присъствието му във Версай се обяснява с „комерсиалността на работите му”. На първо място най-смущаваща за протестиращите е идеята във Версай – символ на Абсолютната монархия и сам по себе си произведение на изкуството и архитектурата, да се показва съвременно изкуство. 

В защита на идеята си директорът на Версай Жан-Жак Аягон заявява, че „Мураками е един от най-известните съвременни артисти и медийният отзвук от творбите му ще има много интересни последствия що се отнася до Версай”, а в интервю за Le Monde окачествява протестите като „плод на остатъчна ксенофобия”. В крайна сметка най-важно е как ще възприемат изложбата посетителите и туристите.

За изложбата

Супергерои и огромни цветя, 6-метрова статуя на Буда от позлатен бронз на входа… Тези „скулптури” са подписани от един от най-известните съвременни артисти, 47-годишния японец Такаши Мураками. Авторът не крие творческата си връзка с Краля Слънце. Открива я в мангата „Розата на Версай” – комикс, излязъл през 1971 г., в който разказът за трагична любов е ситуиран по времето на Френската революция.

Във Версай Мураками показва 22 творби, съобразени с пространството, но в пълен контраст с кралския интериор. Скулптури като Kaikai and Kiki – малки чудовища с несъразмерни усти, Miss Ko2 – секси сервитьорка в минижуп, никак не напомнят за Луи ХІV и Мадам Помпадур. Сред огромните полилеи стои скулптурата Flower matango, изрисувана с разноцветни цветя. В резюме, изложбата във Версай представлява 3D комикс. Контрастът между двата свята създава пародия, дори дебелашки хумор, особено в залата, където виси копие на известната творба на Давид „Коронясването на Наполеон”. До нея Мураками е поставил своя император – малко и смешно създание с корона на главата. Мураками, който е майстор на фантасмагориите, принадлежи на това съвременно течение, което се опитва да смеси поп култура и високо изкуство. Творбите му са забавни, провокиращи, но често ефимерни.  

Какво трябва да знаем за Такаши Мураками

Роден през 1962 г. в Токио, където учи живопис в Университета за изящни изкуства и музика. Първата му самостоятелна изложба е през 1989 г. Представител на японския неопоп и основен представител на стила, наречен Superflat. Работи в областта на живописта, монументалната скулптура, създава обекти от хартия и други материали. Има и последователи. Художничката Чихо Аошима е една от тях.         

Обича спермата, изпражненията и плюшените играчки 

Монументални платна, наситени с цветове и цветя с усмихнати лица;  видеота, в които изобилства от странни и/или дрогирани създания, които използват екскрементите като храна; скулптури на шарени чудовища, на деформирани хуманоидни създания; статуетки на жени с агресивна сексуалност… Творческият свят на Такаши Мураками е необуздан и без табута. Под блестящата обвивка на поп културата световете на японския художник се размножават. Естетиката му е  свръхнаситена със заемки от мангата и зрителят трябва да е израснал през 90-те години на ХХ век, за да понесе тази разюзданост на цветовете. В интервю за списание „Ел” Мураками признава, че намира работите на Анди Уорхол за „грозни, но всички се правят, че ги харесват” и заключава, че всъщност в дълбочината си те приличат на неговата живопис.  

Арт микс  

Обича смесването на стилове. Работите му са пълни с референции от будистката иконография, стила манга, филмите на Стенли Кубрик, класици на японското изкуство като Огата Корин. Зад „фабричния” вид на творбите му се крие прецизна работа – смесица от традиционни японски и съвременни техники.  

За прочита на творбите му е нужен речников апарат,  

произлизащ от кодираната лексика на мангата и прилежащите й неологизми. Например, може да се напише, че Такаши Мураками, създателят на Superflat, който работи в Kaikai Kiki, изобразява себе си като Mr. Dob и създава свят „каваи” (kawai), с което критикува света на „отаку” (otaku). Но тогава никой нищо няма да разбере.  

Един от най-богатите живи художници  

На шесто място в списъка на най-скъпо продаваните художници според Christie’s (статистика от 2009 г.). Представят го най-влиятелните галерии по света, световноизвестните галеристи Еманюел Перотен и Лари Гагосян си оспорват правото да го показват. Най-престижните културни институти и музеи в света, като Музеят за съвременно изкуство в Лос Анджелис, музеят „Гугенхайм”, лондонската галерия „Серпентин”, парижката фондация „Картие” са му предоставяли залите си за изложби. Творбите му се оценяват на милиони долари. Скулптурата му My lonesome cowboy – фигура на мъж, който превръща спермата си в ласо, е продадена за повече от 15 милиона долара.  

Притежава империя  

Такаши Мураками е бизнесмен. Ръководи „компания за производство на произведения на изкуството”, наречена Kaikai Kiki Co. Официалната мисия на компанията е да създава и представя произведения на изкуството, да менажира проекти като изложби, да произвежда и продава стоки, много от които черпят идеи от творбите на Мураками. За Kaikai Kiki Co работят петнадесетина души в Токио и двадесетина в ателиетата му в Ню Йорк.  

Истински последовател на Анди Уорхол  

Компания, която наподобява Фабриката на Уорхол; склонност да се движи сред известни личности; работа, основана на принципа на серийното производство и продажбата на производните продукти (плюшени играчки, чаши и т. н.) – всичко това прави от Такаши Мураками достоен последовател на Анди Уорхол. 

Владее т. нар. „name-dropping”  

Такаши Мураками – мъж с кръгловато лице, хитро излъчване, очила с кръгли рамки и малко кокче, знае как да се възползва от системата на звездите, ползвайки известни имена и марки. Създава колекция за „Луи Вюитон”, снима Кирстен Дънст като японска ученичка, фотографира Бритни Спиърс като малко момиченце за манга за момичета, прави клипа Good Morning по молба на рапъра Кени Уест. И всичко това между другото.  

Освен това е филантроп 

Една от мисиите на Kaikai Kiki Co е да подкрепя млади японски автори. Такаши Мураками се изявява като куратор на изложби и често организира събития, с които лансира своите млади последователи в областта на съвременното изкуство,  като интердисциплинарния фестивал Geisai.   

Защо творчеството му се котира?  

Творчеството на Такаши Мураками има няколко нива на прочит. Първото е критичният му подход към т. нар. „отаку” – ревностните почитатели на мангата, чрез преувеличаване и гротескно представяне на тяхната духовна нищета. Този проблем е относително чужд на повечето европейци и поради това острата му критика може да не бъда разбрана правилно извън Япония. Второто ниво на прочит е до каква степен консуматорското общество и неговите поп продукти влияят върху естетическия ни вкус. Скулптурите му на хуманоидни фигури, например, поставят въпроса за каноните за красота в бъдещето. Третото ниво: смесването между висока култура и поп култура, издигайки втората на нивото на изкуство, поставя въпроса справедливо ли е тяхното разграничение. И накрая, горещият прием, на който се радват творбите на Такаши Мураками, без да се смятат спекулациите, на които те са обект, показва по твърде ироничен начин прекомерната абсурдност на света на звездите и на пазара на изкуство.  

По материали от L’Express, Le Monde, ConnaissancedesArts Magazine 

Автор: Елена Владова