Веселин Праматаров: Архетипните образи, които Шарл Нодие рисува, са вечни като света

В своята нова графична новела „Златният сън“ художникът Веселин Праматаров рисува мъдростта, вложена в едноименната приказка на Шарл Нодие. Какви са предизвикателствата да превърнеш тази мъдрост във визуален разказ?

Шарл Нодие (1780 – 1844) често се посочва във френската литература като предшественик на романтизма. В неговата мистична приказка „Златният сън“ петима герои – гущер, глупав бедняк, факир, юрист и разбойник са привлечени от едно съкровище, което се намира под разпръскващо отрова дърво. Мъдрец и ангел водят читателя из мъдростта на света.

– Защо избрахте точно това произведение на Шарл Нодие – заради философията или заради възможностите, които текстът дава за графична адаптация?

– Приказката „Златният сън“ беше включена в сборника „Фантастични истории“ на Шарл Нодие, който се появи през 2010 г. в превод на Калоян Праматаров. По стечение на обстоятелствата се наложи да бъда редактор на превода на този текст, а това предполагаше внимателно и бавно четене. „Златният сън“ е своеобразна алегория на света, той съдържа отделни кратки истории на различни архетипни образи, подредени във възходяща градация, подобно на кръговете в Дантевата „Божествена комедия“ – Нодие е боготворял този автор – които по-скоро поставят въпроси, отколкото дават отговори. И всичко това – в дрехата на мистична източна приказка, проследяваща степените на фантастичното, от образа на приказен гущер през отделни човешки типове до върховното проявление на Божественото. Примамлива материя за комикс история, в която типизирането на герои и ситуации е от съществено значение. Идеята, че всичко описано е сън, че нищо не е такова, каквото изглежда, допълнително отвежда към големите въпроси за преходността на човешкото съществуване и неговия смисъл. Стъписан първоначално от амбициозния замисъл на Нодие си помислих, че няма как да се измъкна, без да добавя нещо към този пъзел, но бързо се отказах и реших просто да следвам авторовата схема. Текстът на моя сценарий отразява основните моменти в творбата на Нодие. Главите са поднесени така, както той е решил. Всяка глава представлява кратка приказка, която започва с „… На другия ден под дървото се появил…“ и завършва с думите „… Това е историята на…“. Заключителното изречение в приказката е знаково и обобщаващо: „Това е историята на света“. Голямото предизвикателство за мен бе образното пресъздаване на тази алегория. Как с линия и цвят да претворя този фантастичен свят, в центъра на който се издига необикновеното приказно дърво, едновременно мамещо с кристалните си извори и сеещо смърт.

– „Златният сън“ е доста по-различно произведение от предходния комикс „На конци. 1968. Една действителна история“, където става въпрос за реални събития и личности. Това определящо ли е за визуалното представяне на персонажите?

– В документалната новела „На конци. 1968. Една действителна история“ идеята беше да се представят действителни събития. Там от сухата материя на фактите, от една забравена история трябваше да изградя героите, да ги превърна от икони в живи хора, които да изразяват с думи и жестове своите мисли пред съвременния читател. Поставих тяхната гражданска доблест в центъра на събитията, тя е едва ли не четвъртият герой в комикса – мисля си, че повече от всякога се нуждаем от примери и ориентири. Не търсех поетически внушения, а рушене на идеологическите клишета, поставяне на ясна и категорична оценка на случилото се. В „Златният сън“ нещата стоят другояче. Тук става дума за сън, който е на границата между световете, за магическа реалност, за място, където истината се явява в образи, а не в понятия. Нодие е наричан от съвременниците си „френетичен романтик“, човек, който се опитва да слее „дневните видения на поета с неговите нощни видения“. Ето защо подходът при изграждането на образите на героите му е различен. Те са архетипни – Гущерът като създание, близо до природата, Глупакът, Хитрецът, Тщеславният, Разбойникът, Мъдрецът. Всички те са подчинени на чудото и на една върховна сила, която само Мъдрецът може да прозре, и то интуитивно.

– Шарл Нодие не е чак толкова познат автор. Очаквате ли с Вашата графична адаптация да предизвикате и интереса на франкофони?

– За съжаление дори мнозина мои приятели – френски и белгийски артисти, знаят твърде малко за Нодие, а какво остава за останалите франкофони. Въпреки че литература за него има в изобилие – спомени на съвременници, на дъщеря му, изследователски студии и дори цели трудове, ежегодни академични четения на литературния кръг „Приятели на Шарл Нодие“. Самият Нодие е общувал с големите имена на френския романтизъм, другарувал е с Виктор Юго, Жерар дьо Нервал го смята за свой учител. Не се е определял като „романтик“, макар да е смятан за ярък представител на т. нар. реакционен романтизъм. Заради политическите си възгледи е бил отстранен от поста „главен библиограф“ в Библиотеката на Арсенала и принуден да се премести в Словения. Там, в центъра на Любляна, днес стои негов бюст, Френският културен институт в Любляна носи неговото име, както и ежегодната награда за литературен превод, връчвана от Института. Всяко претворяване на класическо произведение в друг вид изкуство обаче буди интерес у публиката и струва ми се, че не толкова франкофонията, колкото интерпретацията със средствата на деветото изкуство на един класически текст би могла да привлече внимание.

– Последното изречение ли е ключът към произведението: „Това е историята на света“?

– Приемам тези думи не като поанта, а по-скоро като рефрен. Въпреки че поставя религиозното фантастично високо в своята скала, все пак Нодие не отправя директни послания, нито се държи като пророк. Той изрича вечните истини, които ни правят хора, без патос и категоричност. Типично в духа на ранния романтизъм, да си спомним Шатобриан и „Геният на християнството“, той особено цени миналото, историята на света, приказното наследство и отпраща често към тях, защото човешките съдби и характери се повтарят, а Златният век е винаги в някакво далечно, неведомо минало. И тук отново нещата не са, каквито изглеждат – смъртта застига всички ни, дори мъдреците, но тя не е край, а преход към друга реалност; дървото не е убиец, а мост към тази реалност. Ето защо последната картинка в новелата не говори за край, а по-скоро подсказва една повторяемост. На преден план отново е изскочил гущер, който сякаш подканя всичко да започне отначало. Всичко е във весели, светли тонове, а короната на дървото напомня човешки череп.

– Във връзка с предходния въпрос: в историята на света има много истории за алчност. Тогава може ли да се каже, че това произведение на Шарл Нодие е винаги актуално?

– Архетипните образи, които Шарл Нодие рисува, са вечни като света – не само алчността, но и наивната глупост, тщеславието, хитростта, безскрупулната агресивност имат място в този свят. Самите романтици смятат, че човешката природа е неизменна, а нашата реалност като че ли потвърждава това – низките страсти лесно избликват на повърхността при по-драматични обстоятелства. Написаното от Нодие ще бъде актуално дотогава, докато вълнува умовете на хората. „По-хубаво от това да слушаш една история, е да я разказваш“ – твърди Нодие. В есето си „За някои феномени на съня“ от 1831 г. казва също, че „сънят е не само най-мощното състояние на мисълта, но и най-ясното“.