Веселин Праматаров: Историята трябва да се преосмисля постоянно, най-вече в изкуството

Графичната новела „На конци. 1968“, чийто автор е Веселин Праматаров, разглежда чрез средствата на деветото изкуство реални събития от близкото минало. Документалният комикс разказва за участието на трима български студенти – Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, в протестите срещу инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 г.

Веселин Праматаров е художник, графичен дизайнер и издател. Франкофон. Има голям опит в художественото оформление на книги и дизайн на корици.

– Какви източници използвахте, за да създадете сценария?

– Много документи и свидетелства на очевидци има в сайта „Пражка пролет, Софийско лято“ на Найо Тицин. Оттам съм черпил много информация. Друг основен източник е книгата на Ангел Филчев „1968. Смазването на Пражката пролет“, която беше издадена и на чешки, премиерата й там беше преди по-малко от месец. Тя е много интересна, през 1968 г. авторът е бил студент в Прага. В комикса съм включил един цитат от него. От книгата съм почерпил и някои факти, които касаят политическата обстановка, изказвания на Брежнев и Косигин. Ползвал съм също документалния филма на Анна Петкова „Агресията“, както и документалния филм на Найо Тицин „Пражка пролет, 1968, Софийско лято“. Друг източник бяха статии на историка Стефан Дечев, който сега пише книга за тримата българи. И най-важното – информация от единствения жив участник в събитията,  Александър Димитров.

– Колко време Ви отне работата по сценария?

– Няколко месеца се занимавах само с това. След това в процеса на работа продължих да търся информация. Когато завърших комикса, си прегледах материалите, за да проверя дали не съм допуснал някоя грешка. Бях събрал много материали, за съжаление в комикса трябваше да направя строг подбор, колкото за 48 страници.

– Използвахте ли до известна степен и Ваши лични спомени и впечатления?

– През 1968 г. съм бил на 6 години. Спомням си обаче Младежкия фестивал в София. Живеех в Кюстендил и там имаше събития, свързани с него. Все пак съм живял през онова време, насложил съм мои спомени и преживявания, говорил съм с мои приятели. Близо съм до темата, работя като художник с Института за изследване на близкото минало, те имат повече от 40 издания, свързани с този период. Правил съм корици за издания на журналиста Христо Христов, 2 изложби за лагера „Белене“, и двете в Националната художествена галерия. Много малко свидетелства са останали от самия лагер, няма нито една фотография запазена от онова време.

– До каква степен този период от нашата история е преосмислен, според Вас?

– Все още има паметници на Тодор Живков, панелки с образа на Сталин, за мен това е изостаналост, да си го кажем направо. Повече от скандални са всички спорове, които вървят около паметниците, като този на Съветската армия. Всичко това показва, че все още има атавизми, загнездени дълбоко, от които не можем да се отърсим. Единственият начин за това е историята да се преосмисля постоянно, най-вече в изкуството. В литературата се правят опити да се пише за онова време. Учудих се на едната изложба за „Белене“, че имаше 2 стъклени витрини с книги за лагера – документални изследвания, мемоари… Голямо количество са, но никога не ги бях виждал. Системата ни на книгоразпространение е такава, че разпространителската мрежа се интересува само от бързо ликвидни заглавия и всичко друго остава на заден план. Преди петнадесетина години се опитахме да създадем асоциация на малките издателства с участието и на нашето издателство „Сонм“. Идеята беше книгоразпространението ни да стане подобно на това в Ниредландия. Там то е централизирано, всичко се носи в складове на едно място, оттам става разпределението и отчитането, като се разчита на сериозна информационна стратегия. Трябваше да направим сайт и система „print on demand“. В Западна Европа това работи. Не направихме асоциация, не успяхме да се преборим с бюрокрацията.

– Комиксът „На конци. 1968“ ще достигне ли до ученици?

– Знам, че са предвидени срещи с ученици, искат да го направят учебно пособие (инициативата за комикса е на Чешкия център и посолствата на Чехия и Словакия в София, бел. ред.). Трябваше да съм много прецизен в документалната част. Предстои премиера с изложба за широка публика в Чешкия център. Първото представяне беше в тесен кръг, за официални лица и роднини на тримата участници в събитията.

– Какво друго правите в областта на комикса?

– След 1989 г. с половината от художниците от „Дъга“ направихме списание „Рикс“, излязоха 2 броя, там имам една научно-фантастична история („Терцианският светлин“), от която излязоха само 8 страници, а бях направил над 40. Сега работя с художниците от „Дъга“, участвам в последната част на графичната новела „Аракел“, ще участвам и в част 4. Третата част излезе по време на Ковид, направихме еднодневна изложба на „Шипка“ 6, беше нещо като премиера. Работя и по още един комикс, по-голям, 72 страници, това е приказка от френския романтик Шарл Нодие, казва се „Златният сън“, странна и фантастична история, доста енигматична. Трябва ми още малко време да го довърша, догодина ще е готов.

– Смятате ли, че има засилване на интереса към комиксите в България?

– Преди време, когато създадохме секция „Комикс“ към СБХ и когато излезе първата част на „Аракел“, се направиха няколко изложби. Ние самите се изненадахме от интереса, който събуди всичко това. Има си българска публика, която се интересува от комикси. За съжаление самото издаване на комикси у нас е скъпо и трудно. Всеки работи на доброволни начала, когато открадне от времето си, самофинансираме си. Но виждам, че има издателства, които започват да купуват права на съвременни комикси и да ги издават.

Корица (детайл): © Веселин Праматаров/“Кибеа“