Великденският остров ще посреща по-малък брой туристи
През последните 10 години туристите на Великденския остров са се увеличили двойно. Чилийското правителство предвижда мерки за ограничаване на броя им, за да се запазят уникалните каменни статуи, заради които островът е толкова известен.
След двумесечни парламентарни дебати до края на годината чилийското правителство трябва да вземе решение за въвеждане на капитални мерки за опазване на острова. Предвижда се на туристите да се разреши престой само в рамките на 60 дни, след което те нямат право да се връщат там, когато си пожелаят. Така всяка година ще се постига максимален брой туристи, чието превишаване ще се счита за опасно за островите.
След 2000 г. броят на туристите за година на Великденския остров не надвишава 30 000 души. През 2010 г. цифрата вече е 70 000 души. Максималният капацитет на острова е 100 000 души годишно. Островите разполагат с ограничени ресурси, и то най-вече на електричество. За 5 години местното население се е увеличило от 3000 на 5000 души. Кметът Луз дел Кармен Паоа разяснява ситуацията, цитират от сайта amerique24.com. „Нямаме нищо против туристите, но трябва да наложим пропускателен контрол, за да опазим за нас ресурсите, с които разполагам. Посетителите трябва да си дават сметка къде всъщност са попаднали и да възприемат острова като жив музей на открито“, казва кметът. Пътуващи по бизнес трябва да напускат острова веднага щом сключат сделка или приключат с преговорите.
За сметка на намаляване на броя на външни посетители, местните жители се надяват да подобрят инфраструктурата на острова, което включва и околна среда и култура.
Великденският остров
е открит на Великден 1722 г. от холандеца Якоб Рогевен. През ХІХ век много от местните жители са отведени като роби в Европа.
Островът съчетава археологически и исторически находки с природни резервати и паркове. Посещава се заради каменните статуи на човешки фигури, наречени Моаи – около 900 на брой, на височина от 1 до 11 метра. Най-високата тежи 75 тона. Има и една незавършена статуя с височина 21 м., която тежи около 270 тона. Островът е известен и със загадъчната местна азбука – ронгоронго. Има различни хипотези за причините за строителството на статуите. Най-разпространената е свързана с религиозните вярвания на местното население. Друго често посещавано място от туристите е церемониалното селище Оронго, където се намират 53 каменни къщи с по един единствен отвор. Под повърхността островът е осеян с пещери, които са обект на непрекъснати проучвания.
През 1967 г. е осъществен първият полет от чилийската столица Сантяго до Великденския остров. Оттогава туризмът е в непрекъснато развитие и е основен източник на приходи за острова.
През последните няколко века Великденският остров е подложен на ерозия и дори има хипотези, че може да потъне. Ерозията се дължи главно на изсичането на горите от местното население. Още през ХVІІІ век капитанът на Якоб Рогевен пише в бордовия си дневник, че на острова не се виждат нито палми, нито каквито и да било други дървета.
През 1995 г. Великденският остров е вписан в Списъка на Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Автор: Градското списание







