Варненската опера – територия за памет и естетическо извисяване
Наскоро във Варна бе представен „Летописен албум. Варненска опера 1947-2026 г.“. Откъс от уводната част на албума.
В духовната култура на XXI век операта продължава да отстоява своята значимост като територия на паметта за върхови постижения в изкуството, пространство за размисъл над вечните стойности и естетическо извисяване. Синтетична в своята същност, операта обединява разнородни изкуства, за да пренесе през времето умножената енергия на техните общочовешки послания. В противовес на повърхностната и изменчива масова култура, операта предлага константни величини, доказали своята непреходност – интелектуална дълбочина, емоционално съпреживяване и духовно обогатяване. Видно е и от възходящата история на Варненската опера, в която стремежът да развиваш творческия си потенциал мотивира всички артисти, вградили най-доброто от себе си в биографията на оперния театър. Високи критерии задава още в началото основателят Петър Райчев (1887-1960) – първата българска оперна легенда, първият наш прочут белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът аплодира като „българското оперно чудо“. Изключителен оперен артист и режисьор, варненецът остава в музикалната история на България и като изтъкнат педагог, професор в Държавната музикална академия в София и основател на три оперни театъра – Варненската (1947), Русенската (1949) и Пловдивската опера (1953).

Радетел за появата на оперен театър в родния си град, Петър Райчев става и първият художествен ръководител на Варненската областна народна опера, регистрирана на 06.04.1947 г. За главен диригент е назначен младият Руслан Райчев (1919-2006), поел към блестящата си 60-годишна кариера от Варна. Така с бащата и сина Петър и Руслан Райчеви започва летоброенето на Варненската опера. Под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, на 07.09.1947 г. се вдига завесата за първата постановка – операта „Продадена невеста” от Бедржих Сметана, с декори и костюми на художниците Асен Попов и Владимир Мисин. От първия солистичен състав с класирани на национален конкурс 15 певци, ролите в „Продадена невеста“ са поверени на: Добринка Влахова (Марженка), Дора Цонева (Людмила), Александър Филипов (Вашек), Светослав Рамаданов (Йеник), Николай Йорданов (Кецал), Славейко Филев (Принципал), Янка Кючукова (Есмералда) и Йордан Чифудов (Индианец). Хормайсторът Димитър Младенов дирижира оперния хор от 32 певци, подбрани от градските хорове. Балетът от 10 души ръководи Асен Манолов, който – заедно с Лена Хомолкова (Чехословакия), създава хореографията.
ПРЕДИСТОРИЯТА
Вдъхновяващата първа среща на варненската публика с „Травиата” и „Трубадур” от Джузепе Верди и „Лучия ди Ламермур” от Гаетано Доницети (1894), изнесени от пътуващата трупа на Енрико Масини, засилва интереса към оперното изкуство. Пътя към създаването на професионален оперен театър в града проправят много музикални формации и събития: музикалното дружество на Добри Христов „Гусла” (1899), първият симфоничен концерт в България с диригент Коста Тодоров (1912), Оперетната дружба с диригент Димитър Младенов (1919), Оперната дружба „Лада“ с диригент Пресиян Дюгмеждиев (1920), традиционно добрите градски хорове под диригентството на Александър Кръстев, създаденото от него първо частно музикално училище в България (1922), Първите летни музикални празници (1926), Варненската градска опера, прераснала във Варненска общинска опера (1929–1932) с ръководител Стефан Македонски. Варненската градска филхармония (1934), Държавното музикално училище (1944), Симфоничният оркестър към Радио Варна с диригент Саша Попов (1945) и обособилият се от него на 01.04.1946 г. Държавен симфоничен оркестър с главен диригент Руслан Райчев създават най-добри предпоставки за сформирането на Варненската областна народна опера (1947).
ПЪРВИТЕ ГОДИНИ
Държавният симфоничен оркестър, начело с диригентите Йоско Йосифов и Константин Илиев, изнася и спектаклите на оперния театър до отделянето на самостоятелен оперен оркестър (1961). В това градивно време се оформя репертоарът на театъра. След „Продадена невеста“, баща и син Райчеви поставят „Мадам Бътерфлай“ от Джакомо Пучини. Премиерата е забележителна с първата оперна изява на Никола Николов – ролята на Пинкертон, с която започва стремителната му кариера, отвела го от варненската до световната сцена. В «Бохеми» от Джакомо Пучини дебютира изтъкнатият варненски баритон Михаил Зидаров (Марсел), а в «Селска чест» от Маскани и «Палячи» от Руджиеро Леонкавало сопраните Лиляна Анастасова (Сантуца) – първата варненска примадона, и Янка Кючукова (Неда) покоряват завинаги сърцата на зрителите. Тези трима певци са в основата на варненската оперна трупа през първите 30 години от нейното съществуване. Любимци на оперните почитатели са също Лиляна Василева, Събчо Събев, Йорданка Тенчева, Радко Карбов. Своя принос в творческото развитие на младия театър внасят режисьорите Събчо Събев, Илия Иванов, Драган Мицов и Христо Попов, диригентите Христо Манолов, Йоско Йосифов, хормайсторите Димитър Младенов и Яким Попилиев, художникът Ангел Атанасов.
(…)
На 30.07.1957 г. Морската градина се оглася от музиката на „Аида”от Джузепе Верди – първата за България мащабна оперна продукция под открито небе, с която официално се открива новият Летен театър на Варна и се възстановяват прекъснатите от Втората световна война Летни музикални тържества под новото име „Варненско лято“. Зад идеята на директора Емил Трифонов стои талантлив екип: Йоско Йосифов – диригент, Николай Николов – режисьор, Мариана Попова – художник, Петко Мечков – хормайстор, Пенка Стойчева – балетмайстор и солистите: Тодор Костов (Радамес), Янка Кючукова (Аида), Станка Николова (Амнерис), Николай Йорданов (Амонасро) и Стефан Циганчев (Рамфис), като за първия от поредицата летни спектакли на „Аида“ са поканени българските певци от световна величина Тодор Мазаров и Мария Попова-Корели.
С построяването на туристическите комплекси в околностите на града Варненската опера се възприема като културен институт, който представя лицето на българското музикално-сценично изкуство пред гостите от чужбина. Оперният театър участва в националните прегледи на оперните, оперетни и балетни театри, открива филиал в Добрич (1958), пътува на турнета.
„Летописен албум. Варненска опера 1947-2026 г.“ включва повече от 570 фотографии със сцени от спектакли, портрети, програми и афиши, подредени хронологично по сезони. Автор Виолета Тончева.







