Тихите пожари на палитрата

Когато чуеш името на Михаил Калдъръмов, неизбежно си представяш път. Път, който пее, който идва отдалече и отива надалече. Неговият път е като реката – тече, но не изтича; като светлината – надскача бездната, за да ни изведе към прозрението, че земята – нашият дом, и природата – нашата майка, са най-ценното, което имаме.

Природата и човекът в неговата поезия са едно цяло. От това единение блика философията на този творец и мъдростта, изразена чрез уникалната му образна система и своеобразна стилистика.

Всяко ново негово произведение ме удивлява със своята елегантност, словесна експресивност и емоционален заряд.

Никак не е случайно, че животът на Михаил Калдъръмов се свързва тясно с Кюстендил – град на известни творци; знак на съдбата е и работното му място – Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора”. Поетът, роден в Сапарева баня – в полите на най-голямата планина на Балканите, край най-горещия извор в Европа, влиза в храма на големия художник. От това тясно съприкосновение няма как да не се роди голяма поезия. И поетът превръща пътя между двата града в духовна връзка между двата храма – на природата и на изкуството. Затова поетът Любомир Николов пише: “ …От прозореца на поета  в родния му дом в Сапарева баня се вижда загадъчната Църна скала.Понякога над скалата пада мъгла и я скрива.През булото й обаче скалата прозира, така както прозира и в неговите стихове, които сякаш са изящни късове от същата тази планина, от която се вижда цяла България. Че и още по-нататък …”

През 1987г., когато излиза първата му книга „Поезия привечер”, младият тогава поет привлича вниманието на литературната критика и в печата се появяват ласкави отзиви за него. По-късно излизат книгите „Запалената свещ напомня”, „Смъртоносен наркотик”, „Свободата на гладните” и „Бездна”.

Михаил Калдъръмов публикува във всички централни литературни вестници и списания и в ежедневниците  ”Труд”, ”Сега”, ”Стандарт” и други – общо около 120 публикации. (Скоро ще бъде издаден каталог с всичко публикувано от него и за него). Представян е по БНР, Дарик Радио, в РТВЦ – Благоевград и др. Носител е на награди от национални конкурси, между които Славейкови празници – Трявна, „България – древна и млада”, „Свищовски лозници”, „Мелнишки вечери на поезията”.

Връзката на природата с човешкия дух стои в основата на всички книги на Михаил Калдъръмов, включително и на най-новата – “Почит към Майстора”. Книгата стана факт, благодарение на Издателска и импресарска агенция “Девора-Марби”.

“Почит към Майстора” е единствена по рода си книга за Майстора – поетичен поглед към света на големия художник. Тя вече предизвика възторжен отзвук у читателите и от страна на литературната критика. Издава се с финансовата подкрепа на община Кюстендил и е посветена на 130-годишнината от рождението на големия художник. Литературният критик Кирил Попов пише: “Още на първо четене широкоформатната като картина книга ни увлича в завладяващ синтез от багри и слово, от изящно превъплътени душевни пориви, възторзи и смут на успореден визуален и лиро-епичен свят”.

Седемнадесетте импресии по известни картини на Майстора са високи поетични изблици и показват силното въздействие на изкуството върху човека. Те извисяват духовното начало и носят неизмеримо удоволствие и удовлетворение от изкуството. Поетът изразява своето преклонение пред мълчаливия обет на художника да служи докрай на идеята за красотата. И както пише Кирил Попов:

“Тази книга е отдушник от безсъвестните пулсации на нашето съвремие, в магията на пропито от изконно български дух изкуство. Само по себе си в своята цялостност то е лирично сказание за живота, за болката, радостите, копнежите, молитвеното опиянение и възторзи на българина. Изкуство, което обогатява душите ни с вълнуващи измерения за добро и зло, за смисъл и безсмислие, за живот и смърт…”

“Вчувстването на поета в картините на Майстора е едновременно реално усещане, но и обагрено с известна доза мистика. Мистичният момент в поетичното възприемане на изобразително изкуство превръща живописта и поезията в еднородни феномени. Различието в двата вида арт – живопис и поезия е в нееднаквото естество на изразните средства. Близостта блика от свързващите ги в едно ритъм, въображение, оцветени и смислоразличителни светлини и сенки: съществени творчески енергии и общозначими фактори в реалното ни съществуване.”

В предговора “Въведение в храма” авторът споделя, че идеята за тази книга се е родила спонтанно. Мисля си, че този акт не може да бъде случаен. Досегът на един висок поет до света на Майстора години наред е водел до духовно сливане и до закономерното поетично изразяване на силното въздействие на тази уникална живопис върху поета. Видовете изкуства често се вдъхновяват и раждат едно от друго.

От импресиите блика мека светлина. Тя извира от думите, цветна и сияйна, и носи възторг и надежда. Тези чувства тушират тревогата от битието и тъгата, прозиращи в контекста. Бих нарекла светлината основен персонаж в поезията на Михаил Калдъръмов. Близостта му с природата изостря сетивата му и усилва способността му да разчита тайните й знаци. Всички силуети в неговата поезия са извезани с ивица светлина. Мъжките му персонажи – обикновено превити от  тежкия труд селяни, сякаш носят пламтящи нимби.

… косачът

като лодкар гребе в това море,

дорде напълно изгребе живота си.

Но той е “в средата назеления водовъртеж” със замаяна глава.

Въпреки неимоверно тежката работа, жътварят „свещенодейства над бъдещия хляб“. Поетът по-скоро е усетил, отколкото видял, как той прегръща житния сноп “като любима жена: с много сила и нежност, с разтуптяно сърце и обич”.  

А жените – въпреки забрадките си, излъчват сияние. “Жена” е второто име на светлината. Това е усетил поетът и в картините на Майстора. Усеща ги като поеми, като величав апотеоз на трудовите хора.

Тихите пожари на палитрата на големия художник сякаш омагьосват поета: денем той с часове остава пред картините, нощем ги сънува. Не зная какви пожари са бушували у него, но те превръщат думите му в “сребърни светлици”, шлифоват словото до кристален шепот… Филигранното изображение на картините е отразено с фина, емоционална словесност. Всяка импресия е сгъстен конгломерат от чувства и музика на душата. Когато за пръв път се срещнах с тези творби, потънах в тях и бях запленена от някаква мелодия и приятно вълнение.

Текстът на поетесата Мариана Александрова е четен по време на представянето на книгата „Почит към Майстора“ в Перник и Дупница.

Автор: Мариана Александрова