Георги Генчев: Варна и нейните фотографи
На историята на Варна чрез историята на развитие на фотографското изкуство в града от края на XIX век до днес посвещава мащабно изследване журналистът Георги Генчев. То е разделено в 3 части.
Първата част вече е факт като книгата „Фотографите и градът от тогава до днес“. Тя разглежда развитието на професионалната фотография във Варна от 1872 до 1947 г. Втората книга обхваща периода от 1947 до 1989 г., а третата от 2000 г. до днес.
Георги Генчев е дългогодишен кореспондент на БТА във Варна. През 2018 г. съвместно с Ирена Данаилова, кореспондент на БТА във Видин, реализира документалната изложба „16 фотоесета. Другото лице на воините ни“, посветена на 100-годишнината от Първата световна война и участието на България в нея. Изложбата беше показана в редица градове в страната.
– Може ли книгата „Фотографите и градът от тогава до днес“ да се нарече документална?
– Аз също си задавам въпроса към кой жанр принадлежи този албумен разказ. Може ли историята на фотографите във Варна да носи в себе си документален характер като определение? Да, носи такъв характер. Първата книга е факт. Тя е посветена на фотографите на Варна от 1872 до 1947 година. Разказът е придружен от около 470 фотографии. Поради тази причина книгата може да бъде възприета и като албумен разказ. В изследването има философия, социология, антропология, фолклористика… Целта на работата ми беше да локализирам и подредя професионалните фотографи, работили в града от 1874 до 1947 г. Нямаше как да разказвам за следващите генерации, ако началото не е сложено на стабилен фундамент. И именно събирането на снимки подпомогна постигането на тази висока цел.
– Колко фотографии са включени в цялото изследване, разделено на три книги?
– Включени са повече от 800 фотографии. Най-старата е от 1870 г., на Онорий Марколеско. Става въпрос за работата на много хора. Разбира се, изследването посочи три периода в историята на фотографската задруга от началото до днес. Тук ще направя уговорка, че когато говоря за професионалните фотографи, става дума само за онези, които са работили „на светло“, защото има и други, предпочели да бъдат неорганизирани. Идеята за това изследване ми хрумна много по-рано, още преди да започна да работя по фотоесетата за Първата световна война. Започнах все повече да се вглеждам в снимките, да издирвам кои са авторите, ателиетата и да ги сравнявам. Шест години ми отне само проучвателният период. Прекъснах работата си за около три години, за да направя фотоесетата и после продължих, но вече с много повече знания, защото вече бях ползвал архива на Министерство на отбраната.
– На колко места търсихте информация, освен във Варна?
– В Държавните архиви в Габрово, Велико Търново, Русе, Добрич, Варна, Бургас. Навсякъде съм обикалял и гледал.
– Защо се наложи да посещавате и други градове? Нали говорим за Варна?
– В книгата има една глава, наречена „Номади“. Когато фотографите започват своята професионална практика, те са номади, ходят от град на град, докато уседнат на едно място, където усетят, че имат възможност да работят и да се развиват. Това не е бил лесен процес в условията на една все още изграждаща се технологично фотография. Няколко фотографски техники се развиват успоредно. Обособявам няколко периода, в които фотографията се развива и обяснявам къде и към кой период се включва професионалната фотография във Варна.
Цялото интервю с Георги Генчев е публикувано в списание „Култура“, брой 2, февруари 2023.
